ЗА БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО. /из "Пътища, водещи към ада"/

Бог е създал нашето тяло “от земя”, тоест от материалните елементи на нашата Вселена, на нашата Галактика, на нашата планета Земя. „Господ е създал от земята лекарствата и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.“ (Сир. 38:4) И така, лекарствата идват от земята, а не чрез магия и свръхестествени способности. Бог е дал на човека и знание как тези или онези вещества въздействат на нашия организъм, както и какви страдания могат да облекчават, затова именно в тези думи ние ще потърсим верния за себе си ориентир в причудливия свят на съвременната медицина.

Билките също са създадени от Господа и са ни дадени да ги употребяваме. Обаче никъде при Светите отци няма да прочетем, че лекарят трябва да извършва магически действия над своето лекарство или да въздейства на пациента с внушение, хипноза и т. н.

Православният лекар може и трябва да се моли на Бога и за пациента, и за успеха на делото си. При това да не измисля нищо повече от това, което може пациентът: да приема лекарствата си със светена вода, наред с медикаментите да използва светено масло или масло от свети мощи, да извършва кръстното знамение и молитва „Во имя Отца, и Сина, и Святаго Духа“ над лекарствените средства и медицинските препарати. Но Църквата се отнася категорично неодобрително към онези “народни лечители”, които измислят свои молитви “за освещаване на лекарствата”, нашепват заклинания и тайни молитвословия. На земята - земното.

Няма грях в познанието за въздействието на билките върху човешкия организъм, но преди да потърсим услугите на билкари, трябва да се поинтересуваме от сведущи хора дали в рода на “лечителя” или “лечителката” не е имало магьосници или врачки, тъй като знанията им се предават по наследство (както е известно за Т. Семьонова - “лечителка” от Карелия). Не събират ли те билките в съответствие с някакви обредни действия, не ги ли окадяват около свещи, не правят ли магически манипулации с растенията, за да “усилят” въздействието им. От православна гледна точка са неприемливи разсъжденията за енергетичния потенциал и биополето на растенията, тъй като това не подлежи на човешка намеса.

В народната практика билкарството често върви ръка за ръка с чародейството, екстрасензориката и внушението. Всички тези явления се тежко наследство от езичеството, поради придобиването на тайни знания от падналите духове. Билката, лекарството, превръзката, върху които е било извършено съответното “заклинание”или внушение, е вече оръдие на магията. Такова “лекарство” по нищо не се различава от онези средства, с помощта на които магьосниците урочасват хората или им пращат бесове. Те обичат “да лекуват” и прикриването с лечителска практика за тях винаги е било най-удобно, затова на нас ни е необходимо да знаем точно от чии ръце получаваме лекарство.

Широко разпространена днес е практиката на тибетската и ведическата медицина, която в арсенала си има предимно билки. Успехите на тибетските медици са поразителни. Разпитвам за вероизповеданието на един московски билкар чудотворец. Научавам, че е увлечен от йога. Тогава задавам следващия си въпрос: “Не дава ли той към билките си още и някоя магическа мантра за четене или упражнения от йога?” Отговарящият се замисля и си спомня, че наистина заедно с точното предписание на лекарството лекарят задължава пациента да чете и малка молитва на санскрит. Тогава кой и какво изцелява? Билката или духовете, привличани чрез четенето на мантрата и донасящи привидно здраве с цел погубване душата на болния? Аюрведическата медицина, при всичките си достойнства, е неотделима от обреда на молитвословията към някакви “божества”. Православният човек трябва да знае, че тези “богове” нямат нищо общо с Пресветата Троица и следователно зад техните имена се крият паднали ангели.

На много от лекарствата индийско производство има етикет “Аюрведикмедицин”. Може ли да ги употребяваме? Ап. Павел казва, че християнинът може смело да вкусва дори и идолски жертви, ако твърдо е уверен в непоколебимостта на своята вяра и не се осланя на идоли (1 Кор. 10:19-31). Това означава, че храната, поднесена като жертва на идоли, преди да се сложи на масата, не може да му принесе вреда, ако той, разбира се, не забравя кръстното знамение и молитвата. Блаж. Матрона казвала, че бесовете се въргалят и къпят в продуктите, оставяйки в тях следи от мерзките си страсти, а ние, ако не ги осеняваме с кръста, се оскверняваме от тях и често боледуваме. Същото е и с лекарствата...

Ние трябва да проверим дали лекарствата са били клинически изпитани в Европа, Америка или Русия, какви са противопоказанията за употребата им, внимателно да изучим тяхното химическо и фармакологическо действие. Така например знаменитата чеснова тинктура с мляко, която се рекламираше едва ли не като тайната на вечната младост - най-известната рецепта на тибетската медицина, се оказа, че съвсем не е безобидна и не е панацея за всички болести. Много от терапевтите знаят, че някои пациенти повредиха стомаха си при приемането на това средство, а “безобидният” Лив-52 в големи дози съвсем не потиска цирозата на черния дроб, както е написано в упътването за употреба, а напротив - помага за развитието й.

Днес и на лекаря, и на пациента им е трудно да се ориентират в истински научните и псевдонаучните теории. Така магията, хипнозата, манипулациите с психиката днес се представят като разновидности на науката, макар че истинската наука, също опознаваща света със земни средства, се отрича от такова родство.

Претендират за научност както йога, така и ведическата мъдрост. Да, древните хора са натрупали богат опит от наблюденията на външния свят, но нека не забравяме, че този свят е бил повлиян от идолопоклонството и разяден от чародейството. Практически всичко онова, което носят в себе си ведите и йога, ни се дава и от обикновените изследвания на учените, които са далеч от източната мъдрост. Нека помним, че йога е начин за придобиване на изтънченост на плътската природа на човека за постигането на мистични усещания. Но да се стремим по този начин към света на духовете е опасно, тъй като йога не ни очиства от греха и не помага за смекчаване на сърцето, а това значи, че изтъняваме преградата, която ни отделя от света на падналите ангели, а и Божиите ангели не ще могат вече да общуват с нас, нечистите духовно.

Вестник “Вера-Эском” (г. Сиктивкар), 1995, № 169-170.

Няма коментари: