Сред последните противници на християнството е “Новото религиозно съзнание”, което е много по-опасно от всички ереси на миналото. В началото “духовните”опити на източните култове са като че ли добри или “неутрални”, но по-късно техните проповедници извършват закономерен преход към странни и плашещи неща, които в края на краищата придобиват несъмнено демоничен характер. Дори чисто физическата страна на такива учения като йога крие в себе си опасност, тъй като предразполага човека към психически настроения и опити, което е и първоначалната цел на упражненията, от които те произтичат. Почти същото може да се каже и за доста разпространените днес източни школи като карате, кунгфу, джудо и подобни, където също под формата на спорт, упражнения за развитието на някакви скрити възможности - телесни и психически - всъщност се извършва сериозна духовна обработка на личността, засягаща дълбините на човешкото сърце и душа.
Такива занятия са дори по-опасни за душата, отколкото изброените по-рано бесовски учения. Разбира се, и тук обучаваният не разбира дълбокия смисъл на всички екзотични действия, думи, пози, викове, които съпътстват всичките тези упражнения. Мнозина от съвременните “християни” се възмущават, когато свещеникът започне категорично да изисква от тях да прекратят подобни занимания. Те не виждат нищо нехристиянско в източните единоборства: „Това е само древна мъдрост, наука на древните за усъвършенстването на нашите телесни и душевни възможности...“ Какво може да се отговори на това?
Ние, християните, знаем само една истинска наука за съвършенството, а така също и една наука за падналото състояние, знаем и подробното учение за всички страни на живота - и външен, и вътрешен. Това е Христовото учение, което винаги обилно и щедро се разпространява и високо се провъзгласява от Светата ни църква. И ние, християните, добре знаем колко злонамерено и бдително обикаля около всеки човек дяволът, “рикайки като лъв” и “търсейки кого да погълне”. И всяко “велико” учение, съпровождано от “знамения”, “предаване на дарования”, на “нечовешки възможности”, в което не се проповядва Христос, е рожба на този злодей - дявола. На какво учат изброените “спортни” занятия? Това е ясно на всеки, който престане да се самозалъгва - да се убива или жестоко да се осакатява противникът с голи ръце! Обикновено тук започват пак да спорят, да твърдят, че това е “изкуство на самоотбраната”, че каратистът или кунгфуистът никога пръв не напада човека и т. н. При това в състава на упражненията влизат неща, които би трябвало да предизвикат “лек” ужас у смирения християнин, възпитан в евангелските заповеди и обучаващ се да постигне кротост, незлобие, любов към враговете и да обръща към насилника и другата си страна. Така трениращият кунгфу се упражнява мълниеносно да нанесе удар на съперника си, с два пръста да прониже гърдите му и да изтръгне оттам сърцето. При “съвършеното развитие на телесните възможности” това става толкова мигновено, че убитият пада мъртъв, преди да успее да осъзнае какво е станало. Има подобни начини за изтръгване на черния дроб и други жизненоважни органи. При това убиецът трябва предварително да се е съсредоточил върху тайнствения източник на енергия или сили “кими” (той се намира някъде в коремната област), който според учението на някои школи придава такава свръхчовешка сила на удара, че при нанасянето му преминава върху противника. За произхода на този източник не се казва нищо. При удар каратистът надава страшен вопъл, който давал възможност да се концентрират тези вътрешни сили. Ако се вслушаме обаче в този вопъл и се опитаме да го сравним с някакво настроение, то той най-много напомня изтръгнала се на свобода концентрирана ярост, която чрез дълги тренировки се натрупва като змийска отрова в сърцето на такъв човек. Често при тези занимания на ученика се предлага да извършва неща, напомнящи източните религиозни ритуали, за които говорехме: да застава на колене, да сключва в тайнствена поза ръцете си и да насочва ума си в нещо подобно на медитация. Много тайнствени и неразбираеми за самите ученици неща трябва да правят те със своите тела и души.
Какво става всъщност при тези занимания? Ние смятаме, че тук се извършва призоваване в собственото си тяло на нечистия дух - беса, чрез силата на когото се извършва извънредно мощно и надминаващо човешките възможности действие. Бедата е в това, че в наши дни хората са слабо запознати с истинското учение за падналите духове и явно не възприемат сериозно както съществуването, така и способностите им. На нас, православните християни, от подробното учение и разясненията на нашите Свети отци на Църквата ни е добре известно не само, че злите духове лесно откликват на всеки зов, отправен към тях, но и това, че те имат способността да проявяват голяма физическа сила. Те лесно могат да преместят всякаква тежест и да извършват впечатляващи знамения и чудеса. На мнозина от опит им е известно каква сила дават бесовете на така наречените “обладани”, “бесновати” хора, в които се вселява и започва да властва злият дух. Как обладана от бесове, крехка на вид жена не може да бъде удържана от шест-седем здрави мъже (например през време на екзорсизъм в църквата). Или пък как такива хора разкъсват здравите въжета и вериги, с които са били вързани. Когато злият дух напуска нещастниците, физически те се оказват немощни. Бесовете с радост и лекота биха разтерзали целия човешки род, ако не беше Милосърдният ни Господ, Който не допуска това. Когато пък хората сами започват да търсят и призовават тази зла сила, то и Бог допуска да бъдат прелъстявани от враговете на нашия род.
Струва ли си да говорим още за това зло и колко е несъвместимо то с християнския ни живот?!
И така, като се замислим сериозно върху казаното, трябва незабавно да изгоним от сърцето си всякакви симпатии към подобна “мъдрост на древните”, да се отдръпнем от този мрак, да очистим целия си живот - и външния, и вътрешния, от подобно демонично влияние, а и близките си да предпазваме от подобна заблуда. За принадлежността си към тези или онези езически култове трябва обезателно да се покаем и да изповядаме този грях!
Из книгата на архимандрит Лазар “Грех и покаяние последних времен”, Изд. на Московското подворие на Свето-Успенския Псково-Печерски манастир, 1995.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар