ГРЕХОВЕ ПРОТИВ ТЯЛОТО. Йеродякон Анатолий (Берестов), доктор на медицинските науки. /из "Пътища, водещи към ада"/

Бих искал се спра на проблема за хомосексуализма. Напоследък в Русия се наблюдава как броят на “обратните” нараства. “Завоюваната” от тях “легализация” на съществуване, откриването на секс-магазини и специални печатни издания способстват за “пропагандата” на хомосексуализма и хетеризма.

И макар че у нас епидемията на СПИН започна със заразяването на пациенти в болнични условия в Елиста, през последните години нямаше подобни случаи. Основният начин за разпространението на HIV-инфекцията в нашата страна е по полов път, при това доминират хомосексуалните контакти.

Досега не е доказана медико-биологичната причина за хомосексуализма. Това, разбира се, не се отнася за психично болните, при които той е пряк резултат от недъга им, както и за интелектуално изостаналите, при които е невъзможно да се формира нормално поведение, в това число и сексуално. Напротив, в наше време се появяват все по-значими доказателства, които свидетелстват за неговия психогенен произход.

Въпреки че повечето съвременни медици и психолози се отнасят скептично към възможността за преориентация на половото поведение, немалко специалисти са убедени в обратното. Съществуват множество хора, които, осъзнавайки греховността на своето извратено полово поведение, дълбоко са се разкайвали и с помощта на духовници завинаги са се избавили от гибелната си “страст”. От това следва важен извод. Ако хомосексуализмът бе биологически детерминиран, психологическата преориентация на хомосексуалиста би била невъзможна. Обратното свидетелства в полза на психогенното му развитие поради греховен начин на живот, прелъстяване, съблазън, а днес и поради безсрамната реклама на мрежата от секс-клубове и магазини и разпространяването на “спецлитература”.

Връзката на хомосексуализма с езическите култове е известна. При това имало е и такива първобитни народи, които смятали хомосексуалистите за “свети”. Така например на остров Таити съществували особени божества на “противоестественото влечение”. Разпространението му довело у редица народи до обичайна любов към момчета и мъже, като в антична Елада и в мохамеданския Изток. Но той “познавал” и такива времена, когато е бил осъждан като разврат и бил преследван твърде жестоко както в античните, така и в средновековните периоди на историята.

Православието съвсем еднозначно посочва, че половият живот на мъжа и жената е възможен само в брака, който има за цел продължаване на рода. Ако бракът съществува само за удовлетворяване на похотта, той е греховен. Добрачният полов живот се смята за грях - блудство. Извънбрачният полов живот или съпружеската невярност също е грях, наречен прелюбодеяние. Хомосексуализмът и другите видове полови извращения (зоофилия, садизъм, травестизъм и други) са тежки грехове.

Православието смята, че именно упадъкът на нравствеността (не само в Русия, но и въобще в света) и сексуалната разюзданост са направили възможна пандемията на СПИН.

Ако за нас, християните, Свещеното Писание е истина, то ние след апостол Павел трябва неуморно да повтаряме: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши...Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото“ (1 Кор. 6:18, 13). „Защото платката, що дава грехът, е смърт“, предупреждава апостолът (Рим. 6:23). По такъв начин вълната от сексуални грехове заплашва да помете човечеството, защото възмездието за греха е смъртта, която днес “шета” в облика на СПИН.

Обаче в Посланието си до Римляните апостол Павел ясно казва за хората, които живеят неправедно и “държат истината в неправда”: „Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда... тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт...“ (Рим. 1:18, 26-27,32).

В тези думи се съдържа категорична оценка на хомосексуализма като безнравствен, непотребен, достоен за съда Божи. За греховете на блуда и срамните полови извращения, тоест за греховете против тялото, неминуемо ще последва разплата - гняв Божи и смърт. Но смъртта, както знаем, се предшества от болест. И от тази гледна точка човек, който заболял от СПИН поради своето греховно поведение - блудство, прелюбодеяние, хомосексуализъм, - се разплаща за сторения грях.

Няма коментари: