В МРЕЖИТЕ НА АГНИ-ЙОГА. Н.Кроткий, психиатър. /из "Пътища, водещи към ада"/

Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на “Живата Етика” (Агни-Йога). С какво ме завладя тя?

С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. “Живата Етика” се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, “синтез” между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към “духовна еволюция”, към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... Но...

Първите две книги на Агни-Йога “Зов” и “Озарение” са обединени от общото название “Листа от градината на Мория”. Тези две книги са разгърнат пролог на серията на Агни-Йога, състояща се от 13 (!) книги, печатани в течение на 13 (!) години - от 1924 до 1937 г. “Учението” се представя като “Духовен манифест на бъдещото човечество”. Желанието да разбера кой е “Учителят Мория” възникна веднага, но в търсенето на отговора измина година и половина. Аз знаех, че Махатма Мория е “Учителят” на Е. И. Рьорих. Знаех, че в течение на много години той й е диктувал “Учението” по телепатичен път. Но не знаех кои са учителите на “Учителя Мория” и коя “школа” представляват.

“Учителят” призовавал своя ученик, а по-точно - ученичката си, да стане ловец, прелъстител на човешките души. В мрежите на това “Учение” са се хванали много търсещи и духовно неопитни, такива като мене, нямащи християнски имунитет хора, основно от средата на интелигенцията. Да разбера кой е “Учителят Мория” и какво представлява самото “Учение за Етиката” ми помогна отчасти книгата “Жива Етика”, издадена в Москва.

Географският адрес на “Учението” се оказа съвсем земен, а не небесен: “Дадено в долината на Брамапутра, извираща от езерото на Великите Наги, пазещи заветите на “Риг-Ведите”. Нагите в индийската митология са “полубожествени същества” със “змийско тяло и една или няколко човешки глави” (!). На тях им принадлежи подземният свят, където пазят “безчислените съкровища на земята”. Те се почитат като мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртвите и да променят външния си вид, живеят във водата и на сушата (!).

Научих, че Мориа е свещена планина в околностите на Йерусалим. На нея старозаветният патриарх Авраам, покорен на Божията заповед, възнамерявал да принесе в жертва сина си Исаак. Цар Давид купил планината Мориа, за да извършва там всесъжение и мирни жертвоприношения. Синът му Соломон построил на планината храм, впоследствие разрушен от римляните. Според мюсюлманското предание Мохамед посетил планината Мориа и от върха й се възнесъл за беседа с Аллаха. В памет на това мюсюлманите отбелязват празника на възнесението, а джамията, построена от Омар на планината Мориа през седми век след Рождество Христово, се почита от мюсюлманския свят за трета по значимост след храма на Кааба и гроба на Мохамед. В “Книга за жертвата” (“Зов”) се споменават още две имена на Мория. Първото - Алал-Минг, “Учител на Тибет”. Второто - шейх Расул-Ибн-Рахим, или Расул Мория, който бил “едно от въплъщенията на Махатма Мория”.

И така, мюсюлманската джамия, построена на свещената планина, и шейх Расул Мория, той и “Учителят на Тибет”, той и “ Учителят по Жива Етика”. В “Живата Етика” се прекарва мистична връзка между свещената планина Мориа с името на Махатма Мория. Изглежда, че “Зовът” на Агни-Йога е вик на предизвикателство към християнина.

Името на Иисус Христос се споменава в “Учението” нееднократно, в това число още от първите редове на книгата “Зов”: “За Христос с любов ревнувам, на Христа радост нося” - и не е ли затова, за да се приспи бдителността на лековерните християни (само по кръщение, а не по начин на живот). Втори път споменатият в “Книга за жертвата” Иисус Христос е споменат вече всуе, наред с другите “Учители”, например шейх Расул-Ибн-Рахим. Йогата Рамачарока в “опуса” си “Окултна биография на Иисус Христос” отива още по-далеч. Без да му мигне окото, той твърди, че Иисус Христос е ученик на Махатма, някога е посетил Хималаите (?!) и е усвоил безценните знания, предадени Му от хималайските учители. За какво им е притрябвала подобна нечистоплътна фалшификация? Само за да могат постоянно да валят в калта Божия Син и Неговото спасително учение, внушавайки, че заслугата на Христос е минимална, а християнството е вариация на източните религии.

Но и това не е всичко! Оказва се, ако се вярва на махатмите и рьориховците, че Христос е имал отрицателни програмни установки, “минусова карма”. “Минусовата карма” според “учението” това е “тщеславие, предателство, несъпротивление на злото, садизъм, разврат, пиянство, лъжа и други пороци, осъждани от съвременния морал”. Ето какъв е, твърдят рьориховците, вашият Господ Иисус Христос! Могат да бъдат цитирани много подобни “откровения”. По същия начин става и явно сатанинската подмяна на думите на Пресветата Богородица: “душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лук. 1:46-47) с нещо ново: “И духът ми се зарадва в Бога, твоя Спасител”. И това не е просто демократична търпимост, признаване на чуждите вярвания, както се твърди в “Учението”. Защото по-нататък се предлага: “...И обменяйки (?!) Господа, ще идете при Единия” (“Озарение”). Каква “размяна” предлагат авторите на “Агни-Йога”? Не е ли този “обмен” явно богоотстъпничество? Христопродавство?

По-нататък ми беше интересно да науча, че така наречената “огнена болест” (чети: беснованието) на Е. И. Рьорих се нарича окултна треска (“...познато на нас явление”, “Зов”). Но окултизмът, както е известно, е стремеж на падналия, греховен и бездуховен човек да проникне в тайните на света независимо от волята на Твореца, да стане бог без Бога, да получи свръхестествени, свръхсетивни (екстрасензорни) способности със съдействието на нечистата сила (сатаната) и да влияе на обкръжаващите го хора и световни стихии.

Така съвсем неочаквано за себе си аз стигнах до извода, че “Живата Етика” е окултно, явно сатанинско учение. Учение на “Учителя Мория”, магьосника от езерото на Нагите, в чиито мрежи била уловена и самата Е. И. Рьорих. В “Учението” има много информация за психическата енергия и за това, как да се натрупва тя. Постулатите му са дадени в сбит, концентриран вид, поднасят се в поетична, привлекателна форма. На места текстът прераства в молитва към духа на тъмнината, на места - в притча. Но най-често това са “кратки, енергични афоризми, призиви, резки като удар на мълния”. Текстовете на “Агни-Йога” по същество са внушение, сугестия. Те носят голям заряд от отрицателната демонична енергия на нейните “Учители”. Тази сатанинска енергия почувствах върху себе си, като получих екстрасензорни способности, което ми беше приятно и подгряваше тщеславието и гордостта ми. Станах като обсебен. Що се отнася до уж духовния ръст, то “Учението” няма ясно ядро, кодекс или заповеди. Разсъжденията за духовното са красиви думи и нищо повече, някаква илюзия за духовен ръст, самоизмама.

Когато чете книгите на “Учението”, човек се моли за своите “Учители”, без дори да подозира, че “Живата Етика” не е просто “Учение”, което дава знание, а псевдорелигия, страшен духовен фалшификат, и че той, прелъстен от подобни знания, е предал Христа. Онзи, в Името на Който той най-вероятно е бил кръстен като дете, и Който е заповядал: „Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя.“ (Мат. 23:8)

И Апостолът ни е предупреждавал: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.“ (2 Пет. 2:1)

Именно знанията, получени от мен от Свещеното Писание (Библията), трудовете на Светите отци на Православието, и милостта Божия ми помогнаха окончателно да разбера, че зад нашите на пръв поглед мили, добри и простодушни съотечественици Е. И. Рьорих и мъжа й Н. К. Рьорих стоят духове, да разбера на кого съм се доверил и в чии ръце съм оставил душата си, както и към какви непоправими последици можеше да доведе това, ако Господ не бе ме спасил.

Хората от типа на семейство Рьорих Христос е наричал “крадци и разбойници” (Иоан. 10:8). Крадци - защото те крадат душите от Бога, разбойници - защото проповядват, без да са пратени от Бога.

Вестник “Царкоунае слова” , Беларусь, 1994, № 11.