ШАМАНСТВОТО. С. Шаталов. /из "Пътища, водещи към ада"/

Преди всичко - откъде идват шаманите? За да стане човек шаман, той трябва да е имал шаман в рода си. Това обаче не е достатъчно, защото роднинските връзки съединяват много хора. Кой от тях ще продължи шаманското служение? Приемникът се избира от самите духове. Те отправят към избраника предложения да стане шаман и обикновено получават отказ. Духовете обаче упорстват, принуждават го, заплашват със смърт, наказват го. В края на краищата те постигат своето и получават нов служител. Такова описание на избора с незначителни различия присъства у всички народи, намиращи се понякога на противоположни краища на земното кълбо.

В литературата, посветена на темата за шаманството, е описана особена “шаманска болест”, която съпътства избирането. Човекът може с часове да седи неподвижно, а понякога да се скрие в гората и с часове да скита из нея. Освен това в течение на няколко дни той лежи без сили и усеща ужасни болки. Смята се, че за да поеме шаманското служение, човек трябва да бъде “пресътворен”. За да се извърши “пресътворяването”, духовете отнасят душата му в един от трите свята - небесния, земния или подземния, където тя се “възпитава” от една до девет години, в зависимост от силата на бъдещия шаман. Именно по време на отсъствието на душата бъдещите шамани се разболявали от “шаманската болест”. Това ставало на различна възраст: при “големите” шамани рано - от три до петгодишна възраст, при слабите - по-късно. В този период става и “рязането на тялото” - един от най-важните актове на шаманското призвание. Това е страшна, но както се смята - необходима операция, която духовете извършват с шамана: отрязват му главата, слагат я на някой рафт или я набиват на дълъг кол. Отделената от тялото глава не губи способност да чува и да вижда и шаманът не без любопитство наблюдава по-нататъшния ход на събитията.

Ето как описва “пресътворението” якутският шаман Спиридон Герасимов:

- Занесоха ме в продънена, мръсна и тъмна юрта, отсякоха ми главата и разчлениха цялото ми тяло на части, които заедно с главата сложиха в желязна люлка. В нея всички парченца от тялото ми се сраснаха отново и аз придобих обичайния си вид. Здраво ме вързаха с пъстра връв и започнаха да люлеят люлката. След известно време развързаха въжето и пробождайки ме с нещо остро, преброиха всичките ми кости и отделните влакна на мускулите и казаха: „Имаш една кост и три мускулни влакна излишни.“ Отнякъде се появи човек, много приличащ на мечка, и каза: „Я го дайте на мене.“ Подадоха му някакъв голям съд и той започна да изхрачва вътре големи съсиреци кръв.

Хванали Спиридон и го потопили няколко пъти в тези съсиреци, казвайки: „Трябва да му дадем име.“ След това влязла някаква жена и започнала да го кърми, но шаманът се извърнал с отвращение. Сложили Спиридон в люлката, омотали го здраво с повои, а след това му изболи очите.

- Паднах по гръб. Лежейки в това положение, започнаха да ме теглят наляво с желязна кука, закачена за горната част на носа. Вдигнах глава, очите ми, както и преди, можеха да виждат. Оказа се, че лежа в устието на Кървавата река, течаща назад-напред... Взеха вода от тази река и ме напоиха до насита, след което ми пробиха ушите, сложиха ме в глинен съд и казаха: „Ти стана велик шаман с кърваво подножие.“

Материалистическата наука напълно отрича всякаква реалност на цитирания разказ. Всички шамани бяха обявени за нервноболни, а ставащото с тях - за халюцинации. При това никой не обърна внимание не само на съвпаденията в техните разкази, въпреки че са живеели в райони, разделени едни от други с океани (а статистическото съвпадение е толкова значимо, че според научните критерии те са напълно достоверни), но и на други източници, които описват подобни преживявания. Та нали в светоотеческото предание се посочват множество примери на обземане от бесове и всеки православен християнин лесно може да разпознае в приведения откъс сцена на такова обземане.

По всички признаци виждаме, че шаманските духове са нещо напълно определено и лесно разпознаваемо. Те са обитателите на въздушното демонско царство. По-просто казано, това са бесовете. Тяхната особена власт над народите, които живеят изолирано от християнския свят, е предизвикана именно от това, че от времената на потопа не ги е докосвала Божията благодат. През хилядолетията затворен живот бесовете са съумели дотолкова да сломят волята на тези хора, така да ги сплашат и потиснат, че в тази среда не възниква вече каквато и да било съществена съпротива спрямо шаманската обсебеност. Дори и след просвещаването на народите от Северна Азия със светлината на Евангелската истина, властта на духовете започна да отслабва много бавно. Много от шаманите, приемайки формално кръщението, въпреки това не съумяха да се отскубнат от лапите на обсебилите ги демони. Те продължаваха да правят магии, включвайки в действията си и християнски молитви, както и призовавайки името Божие и светците. А това е най-лошата разновидност на магията, най-кощунствена и греховна по тежест, приравнявана със самоубийството. Обзетият от духовете шаман става онова, което днес се нарича “екстрасенс”. Все същите шамански духове, които ние наричаме бесове, желаят да получат влияние в нашето общество, търсят и си намират служители, които се занимават с шаманство, обявявайки, че се грижат за нашето здраве, благополучие и спасение.

Разбира се, съвременните шамани не носят дреха, обшита с животински опашки, не удрят дайре, защото онзи, който ги изпраща, не е толкова глупав, че да не разбира, че не ще ни прилъже с пряка бесовщина като чукчите или жителите на Огнена земя. Хилядагодишното християнство надеждно пази душите ни от непосредствено бесовско обземане. Но бащата на лъжата налива старото вино на шаманството в нов съд - и ето че Анатолий Кашпировски разказва пред вестника за своето служение, за духа покровител, който му се явява всяка нощ и го обучава в занаята, показва му хората, които ще дойдат при него на следващия ден, казва му от какво са болни, онова, което трябва да знае за тях, назначава духове помощници... И той вече шаманства по телевизията в цялата страна, давайки, както се полага на всеки приличен шаман, “установка за изцеление”. Вместо дайре той има фонограма, в залата изпадат в транс, размахват ръце, танцуват. Очевидно упадъкът в нашата страна не на последно място е свързан с дейността на нароилите се у нас шамани, както и да се наричат те: екстрасенси, магове, магьосници и т. н. И каква ли е тяхната вина? Те са обзети от демоните и вече не са в състояние са се отскубнат от лапите им, а на нас ни остава само да съжалим неуспелите и да молим Бога за спасението им. Но все пак ние можем да решим дали да посещаваме техните сеанси или не - това е нашият избор, нашето оръжие, нашата отговорност.

Но шаманството прониква в живота на нашия народ не само в екзотични и прикрити форми. Чуват се например и гласове, призоваващи якутите да се върнат към “националната” си религия - шаманизма. Цял един народ може да бъде тласнат назад, във властта на духовете на тъмата, откъдето цял век са го измъквали съвместните усилия на православните проповедници. И това са само първите крачки, а в недалечно бъдеще се предполага, че ще се върне в духовното робство и останалото население на Русия. Вече отдавна се приказва и това, че не православието е религията на руснаците, а някакво “светло” дохристиянско езичество с неговото идолопоклонство, човешки жертвоприношения, с влъхви и шамани. Вече се води подготовка да се възстанови шаманското служение в откритото неотдавна магьосническо капище в района на река Ворон и там да се създаде общоруски център на магията.

Свещеното Писание ни дава два примера за поведение на хората в подобна ситуация: от една страна - участта на Содом, а от друга - на Ниневия. И в двата града, когато проличала неспособността на жителите им да се измъкнат от бездната на греха и разврата, били пратени ангели с проповед за покаяние; и содомитите упорствали в греха си и били поразени, а жителите на Ниневия се покаяли и наложили пост на себе си, на семействата си и дори на добитъка си и участта на Содом ги отминала - Господ приел покаянието. Сега Русия стои на същия кръстопът и на всеки руски човек трябва да му е ясно, че ние трябва да останем с Бога и Неговата църква, вместо да стоим и чакаме...

Вестник “Благовест” (г. Рязан), 1995, № 4.