НЕВИДИМАТА БРАН. Йеромонах Тихон (Шевкунов). /из "Пътища, водещи към ада"/

Наскоро ми се случи да прекарам лятото недалеч от Оптина. Веднъж ме навестиха неколцина младежи от съседното село и ме помолиха за съвет относно техен приятел, воювал в Афганистан. След завръщането си той ги учудил с някаква странна религиозност. Признавал съществуването на Бога и духовния свят, казвал, че на два пъти в Афганистан бил спасяван от сигурна смърт, но не признавал Църквата, а смятал, че невидимо го ръководи някакъв дух, който насочва всичките му постъпки. Наред с това приятелите на този странен човек недоумявали по повод неговата страшна, дори на фона на днешните нрави, жестокост. Не му струвало нищо просто да пребие човек, или да насили момиче. Всичко това той правел с такава ярост и така безпощадно, че дори те сериозно се обезпокоили.

Посъветвах ги на всяка цена да се опитат да доведат приятеля си в Оптина, за да разкаже на свещеника за всичко и особено за този дух, който го ръководи. Нека това да стане дори и без истинско и искрено покаяние, но поне с желание да разбере какъв е този дух и защо има такава власт над него. Предупредих ги, че на Църквата много добре са известни подобни случаи и че като правило те завършват или със страшно престъпление, или със самоубийство на обсебения.

Повече нищо не чух за бившия войник от Афганистан и скоро го забравих. Запомних само името - Николай. Фамилията си припомних едва по-късно, след съобщенията за убийството в Оптина навръх Великден. Николай Аверин.

За монасите, убити в онази великденска сутрин, ще напишат жития. Те са пострадали като мъченици само за това, че са били православни християни, и особено защото били иноци.

По-късно на разпита Аверин ще каже, че духът, който го ръководел, заповядал да убие именно монаси.

Вестниците вече отпечатаха много съобщения за тези събития. Но неотдавна при среща с журналисти по този повод някои от тях недоумяваха защо смъртта на монасите, млади, пълни със сили хора, се възприема от нас, православните християни, като светло събитие. Журналистите не можеха да разберат, че това не е позьорство, не е странност. От своя хилядолетен опит Църквата знае, че човек, умрял през Страстната седмица и особено на самия Великден, е Божи избраник. Знае също колко голяма е милостта Божия за душата, която се удостоява да умре веднага след изповед, освободена от греховете, а убитите монаси само няколко часа преди смъртта си са се изповядвали и три дни преди Великден са приели тайнството на елеосвещението, при което се прощават забравените грехове. Особено блажена е душата, която се отделя от тялото в самия ден на причастието. Заради благодатта на Тялото и Кръвта Христова тя избягва страшните митарства, които всички души преминават след смъртта в течение на четиридесет дни, а убитите монаси се причастили два часа преди смъртта си на Пасхалната литургия. Но най-голяма радост и чест за християнина е да преминат в отвъдния свят чрез мъченическа смърт - йеромонах Василий и иноците Трофим и Терапонт са били убити от меча на сатанист.

Тогава как да не се радваме за тях, ако и те, и ние, които не живеем по законите на този свят, а по съвсем други, където за човека, готов за вечен живот, каквито бяха нашите братя, “смъртта е придобивка”.

Дяволът винаги бива посрамен. В деня на убийството цялата Църква възкликвала: „Христос возкресе из мертвих, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав“. Преди почти две хиляди години дяволът сторил всичко, за да убие Христа, но мнимата победа се обърнала в негово страшно и окончателно поражение - Христос възкръснал, побеждавайки смъртта, и спасил целия човешки род, всеки от нас, които вярваме в Него.

Същото станало и в Оптина. На пръв поглед сатаната тържествувал: той постигнал своето, умъртвил монасите. Но точно това било допуснато от Божия Промисъл - тези три души, очистени и светли, да застанат пред Божия Престол.

През двадесетте години на нашия век великият оптински старец Нектарий предрекъл, че във възродената Оптина ще има още “седем стълба”, тоест седем светци, на чийто подвиг ще се държи манастирът. Кой знае, може би това пророчество частично се е изпълнило и трима нови светии вече предстоят пред Бога за всички нас, защото светостта бива не само старческа, има още и святост на мъчениците.

Но да погледнем и другата страна на тези събития. Сега, след ареста и разпитите на обвиняемия е ясно как е извършено самото престъпление и духовната му подготовка. Ето какво разказват братята от манастира.

След края на Пасхалната служба, където на литийното шествие присъствали около десет хиляди души, около шест часа сутринта храмът и манастирският площад опустели. Към шест и нещо иноците Терапонт и Трофим се върнали към камбанарията, за да продължат по традиция празничния Пасхален звън. Но скоро звънът странно прекъснал. В дома на наместника на манастира се втурнали хора с викове: “Убиха се!...” Отначало никой не разбрал точно какво е станало. Дори не се виждала кръв - тя останала в широките им одежди. Мнозина мислели, че монасите са пострадали от оголен електрически кабел. Наместникът и братята се втурнали към камбанарията. Там намерили двамата пронизани иноци, единият бил вече мъртъв, а другият умирал. Няколко метра встрани, пред килията си лежал окървавеният йеромонах Василий, който, отивайки на изповед в скита, очевидно забелязал нещо нередно и се насочил към мястото на събитието. По пътя убиецът настигнал и него.

Въпреки суматохата внесли в храма и тримата и веднага започнали да четат молитва. Извикали “Бърза помощ”. Монах лекар сложил на още живия отец Василий системи. “Бърза помощ” го откарала, но той починал в болницата. Редом с мястото, където намерили отец Василий, открили меч с начертани на него цифри “666” и думата “сатана”. В шинела, захвърлен наблизо, имало още един нож със същите надписи.

Монасите не се съмнявали още от самото начало, че е извършено ритуално убийство и че убиецът е сатанист. Но първият заподозрян и задържан бил манастирският огняр.

Ето и фактите, станали известни на сутринта на първия ден от Великден. Има още няколко детайли, които карат да се замислим за много неща: например лицата на закланите иноци престъпникът покрил със скуфиите им, а лицето на отец Василий - с мантията и клобука му, както се полага при погребението на монаси. За тези подробности знаят малцина. Времето за престъплението било избрано точно: наоколо вече нямало никой, охраната и милицията отдавна си били отишли. Звънарите стояли на камбанарията с гръб един към друг, което му давало възможност да се разправи с тях един по един, а виковете им, поради оглушителния звън на камбаните, не можели да бъдат чути. И тримата били убити по еднакъв начин - с един единствен удар в гърба.

След няколко дни следствието стигнало до Аверин. Не го намерили вкъщи. Било обявено издирване и той бил задържан в квартирата на свой роднина. Дошли да го арестуват, когато спял. До леглото му намерили заредена карабина. В неговия дом открили посечена Библия и книги за сатанизма.

Ето какво разказал Николай Аверин и какво може да се научи от разказите на хората, които са го познавали. Като се убедил, че съществува духовен свят, че съществуват Бог и страшният Му противник - сатаната, след завръщането си в Русия Николай започнал да чете книгите на Свещеното Писание и вероятно друга църковна литература. Но това, което било прочетено, трябвало и да се изпълнява, а за целта - да се изостави миналия живот, да се бори със страстите и злото в себе си. Това не било по силите на Аверин.

В живота на всеки човек има такива моменти, когато му се изпраща голяма, долавяна и от най-грубото сърце, помощ Божия. Но ако той не поиска с нищо да й отговори, освен с неблагодарност, ако не пожелае да живее по водещите към вечен живот закони, открити ни в Евангелието, сам се отдалечава от Бога и в духовния свят се свързва с онези, сродни на неговата паднала, злобна и страстна душа, същества, които в Църквата наричат демони и бесове. Тези същества овладяват волята и съзнанието на човека и неотклонно го водят към погибел. Често те му се откриват и видимо. Един от познатите на Аверин ми разказваше, че той му открил своя символ на вярата. Той признавал всемогъществото на Бога, но решил да служи на дявола, който за разлика от Бога му разрешава да върши всичко, което поиска, дори насилия и убийства. Аверин споделил, че го ръководи някакъв дух, който постоянно му подсказвал как да постъпи и предсказвал събитията. В Църквата такива случаи се наричат “беснование”, обсебване от бесове.

Едно от пагубните качества, насадени в народа с течение на много години напрегната и смъртоносна работа, без съмнение е духовната слепота. Нашите предци предавали от поколение на поколение като голямо съкровище вярата и познанието за Бога и законите на духовния свят, който искаме или не, вярваме в него или не вярваме, по най-решителен начин влияе върху живота на човека и съдбините на цели народи. Няма нищо по-ужасно и трагично от това да се отхвърлят този опит и знания. Такова отхвърляне неизбежно извежда цели народи на гибелния път на катастрофите, заблужденията, отчаянието и безкрайния ред от грешки, изразходва безвъзвратно силите на милиони хора и обрича на мъчения следващите поколения. Понякога обаче се срещат толкова явни случаи на въздействие от страна на духовния свят върху човешкото поведение, че при цялото ни желание те не могат да се обяснят с психически отклонения.

Ще се отвлека за малко, за да си припомня по този повод още един случай, разказан на страниците на “Советская Россия”. В статията ставаше дума за убийството, извършено от ученици в град Чимкент на своя съученичка. Момчетата я довели на брега на реката, вързали я, нанесли й няколко рани и събрали изтеклата кръв. След това изпили тази кръв, а тялото на момичето скрили. Скоро престъпниците били разкрити. На въпроса за причините на поведението им, което умът на нормален човек не побира (преди това момчетата били съвсем примерни!), те разказали, че дълго време се занимавали със спиритизъм, тоест с извикването чрез определени похвати на духовете на “мъртвите”. Те беседвали с тях, задавали им въпроси, получавали отговори и увличайки се, все повече незабележимо за себе си попаднали в зависимост от своите “събеседници”. Това, че те са били не “души на мъртвите”, а страшни духовни същества - бесове, момчетата нямало откъде да знаят. Вероятно никой освен човека, който ги обучил на примитивен спиритизъм, не им е разказвал за съществуването на духовния свят. След известно време, при един сеанс, на момчетата се явил “мъж в черно”, който им заповядал да убият православното момиче и да изпият кръвта му. Те не намерили сили да престъпят тази страшна заповед.

Както момичето, така и нейните връстници престъпници са жертви на бесовете. Спиритизмът категорично е забранен от Църквата на православните християни. Тя неуморно предупреждава и всички останали хора за страшната опасност от подобни мистични опити, водещи участниците им до самоубийства, жестоки престъпления, полудяване. Но да се върнем към Аверин. Своя окончателен избор той очевидно направил на Великден през 1991 г. Тогава извършил първото явно богоборческо престъпление. На самия празник той се опитал да изнасили момиче. Аверин бил арестуван, признат за душевноболен и прекарал в психиатрична клиника половин година. На последното следствие той казал, че именно от този момент той решил да мъсти на Бога “за оня Великден”, както сам се изразил.

Скоро духът, който го ръководел, започнал да го подготвя към най-главното, към това, заради което бил избран - той искал убийство на монаси. “Защо именно на монаси? “ - питали следователите. “Защото монасите се главните врагове на сатаната”. “Ако не направиш това, ние ще изгубим войната” - казвал му бесът. “Каква война?” - задал въпрос следователят. “Войната между Бога и сатаната”.

Неизвестно е дали Аверин е действал сам или някой му е помагал и го е направлявал. Възможно е и едното, и другото. Във всеки случай на разпита той съобщил, че в Киев се опитал да се свърже със сатанисти. Дали е успял, дали е правил и други подобни опити - това засега се изяснява.

Той се сдобил с нож и меч. Възможно е да са му ги дали хората, които са го използвали. Но той твърди, че ги е направил сам. На меча написал знака на сатаната “666” и името на “исконния човекоубиец” и негов господар - “сатана”. Същите изображения имало и на ножа. Снабдил се с карабина и патрони.

За пръв път Аверин дошъл в Оптина с карабината и ножа през Страстната седмица, във Велика Сряда, деня, когато Църквата си спомня предателството на Иуда. В душата му имало борба, той казвал на следователите, че ръководещият го бяс го подтиквал към убийство, ругаел го, укорявал го за бавността му. Но в този ден той все още не се решил да убие. За втори път отишъл в Оптина след един ден, на Велики Петък, когато се спомнят разпятието и страданията на Христа. В този ден в обителта пристигнали деца от Москва, поместили ги в една от килиите. Късно вечерта Аверин се промъкнал там. Децата спели. Той си тръгнал, без да ги буди. „Не ми трябваха деца - казал той на следствието, - трябваха ми само монаси“. В нощта на Светата Пасха Аверин с карабината, ритуалния меч и ножа отново дошъл в Оптина. Казват, че го докарали с мотоциклет. Онзи, който го е возил, едва ли е знаел, че под дрехите на Аверин са скрити карабина и 60-сантиметров двойнозаострен меч.

Бесът му заповядал да търси жертва. От храма излязло огромно литийно шествие. Аверин искал да стреля в него. “Не сега, ще те разкъсат” - го спрял бесът.

Той зачакал. Службата свършила. Площадът пред храма опустял. Убиецът разказва колко неистово изисквал от него бесът да извърши всичко, което бил обещал. Той го ругаел с най-лоши думи, заплашвал го, но времето било изгубено и Аверин се насочил към вратата. И тогава изведнъж чул камбанен звън. Двамата иноци току-що се били изкачили на ниската надземна камбанария и започнали благовеста.

Аверин разбрал, че по-удобен случай от този няма да има. Сатанистът забил меча отначало в гърба на единия инок, после на другия. Покрил лицата им със скуфиите и се хвърлил да бяга към вратите на скита, които, както помнел, били отворени. Но сега те били затворени. Пред вратите се сблъскал с отец Василий. “Какво става?” - попитал монахът. “Става нещо...” - отговорил Аверин. Отец Василий се обърнал към камбанарията и тогава Аверин го пронизал с меча. След това покрил лицето му с мантията и клобука му.

Тук трябва да спрем. Ние не знаем дали той е извършвал още някакви ритуални действия, дали ги е извършвал някой друг, който също е присъствал, или всичко е било именно така, както разказва самият Аверин. Но сега това е най-важният въпрос и той остава открит. В зависимост от отговора му можем да кажем дали зад това убийство стои организация, или е действал един сатанист. Главното тук е необходимостта от обективност, основана на фактите, и съзнанието за огромната отговорност - в еднаква степен - за истината и лъжата, за премълчаването на фактите и измислянето на изводи.

Защо възниква въпросът за организация?

Несъмнено Аверин е бил напълно подготвен от ръководещия го дух - беса, към самостоятелно извършване на ритуалното убийство, към принасяне на жертва на сатаната. Но конкретните детайли на престъплението - специалният меч и начинът на убийството, ни навеждат на мисълта, че ръката на Аверин е могла да бъде насочвана не само от безплътен дух.

Ето какво неочаквано свидетелство привежда в една от своите работи свещеник Родион: „Карл Маркс ... по време на обучението си в университета встъпил в сектата на сатанистите, приел съответното мистично посвещение и станал войнстващ борец против християнството. В стихотворението си “Цигуларят” той пише: „Адски изпарения се надигат и изпълват мозъка ми, докато не полудея и сърцето ми не се промени из корен. Виждаш ли този меч? Князът на тъмата ми го продаде.“ Тези редове получават особено значение, ако се знае, че в ритуала на висшето посвещение в сатанинския култ на кандидата се продава омагьосан меч, който му гарантира успех. Той плаща за него, като подписва договор с кръв от вените си, според който неговата душа, след смъртта му, ще принадлежи на сатаната“.

Както и да е, ясно е едно: вдъхновител и “поръчител” на това престъпление е бил дяволът, действащ чрез един подчинен нему човек, или пък Аверин е бил използван на някакъв етап от неизвестна засега сатанинска секта.

Като изпълнил волята на господаря си, убиецът прескочил почти триметровата стена и хукнал през гората, отнасяйки със себе си само карабината. Една жена след това разказвала, че видяла бягащ “като лос” човек, който профучал покрай нея в гората. Без да спира, той пробягал 18 километра. Спрял чак в съседната Тулска област. В една къща изплашил стопаните, като стрелял в пода и поискал храна. Някъде откраднал две огледала, продал ги по пътя и стигнал до Калуга. Оттам през горите започнал да се промъква към къщи.

През това време следствието вече хванало следите му. Когато оперативната група в бронежилетки нахлула в дома, където спял Аверин, той казал само едно: “Не успях”, като имал предвид или убийство, което възнамерявал да извърши, или самоубийство, което без всякакво съмнение също е било едно от предписанията на господаря му.

Изпреварвайки естествената за следователите мисъл за психическо умопомрачение, той заявил, че е извършил всичко съзнателно и моли да се отнасят с него като с нормален човек. Също така той се отказал от услугите на адвокат.

Вестта за злодейството в Оптина бързо стана известна в цялата Руска църква и по целия свят. Молитва за иноците мъченици се възнася всеки ден по всички ъгълчета на планетата, където има православни храмове.

Съдбата на Аверин ще се решава пред лицето на цяла Русия. Ще го обявят или за луд (към което дружно се скланя общественото мнение), или, ако го признаят за дееспособен, земен съд ще решава земната му съдба. Но съдът Божи се състои над него още сега. Както и да е, Господ не допуснал да се постави последна точка в дяволския замисъл за него - убиецът не сложил доброволен край на живота си. Човешката душа, която е най-скъпоценното от всички съкровища на света, все още не е изцяло в лапите му. Бог, „Който иска всички да се спасят и да познаят истината“, още чака неговото покаяние.

Ще има ли покаяние? Кой ще дръзне да се моли за него, неразкаялия се сатанист, съзнателния служител на дявола, принесъл в жертва трима невинни, чисти иноци, отдали живота си на Бога и хората? Навярно само те самите - отец Василий, отец Трофим и отец Терапонт - могат както Самия Христос Спасител, молел се за онези, които са го разпънали, да молят Бога за душата на убиеца.

Сега всичко зависи от самия Аверин. Ще откликне ли той на тази последна възможност за спасение, или душата му в дяволска гордост и неспособност да повярва в безкрайната Божия любов към всеки човек ще отиде при тържествуващия мъчител, прелъстил я с “висшия път” и уподобяването на “бога”, който е подготвил за нея вечни мъки, които с нищо земно не могат да се сравнят?

Ужасни са тайните на духовния свят за онези, които навлизат в него сами, отхвърляйки дръзко Божията ръка, готова да води човешката душа и във временния, и във вечния живот. Светото място - човешката душа, не остава празно. Веднага ще я грабне сатаната и ще я поведе по своя път.

Велик и безкрайно прекрасен е духовният свят за онези, които намират в себе си мъжество да противостоят на дявола в невидима бран, да познаят ужаса на своето паднало състояние и безкрайното Божие могъщество, да познаят величието на смирението и презряното безсилие на превъзнасящата се гордост. Такъв човек постига Живия Бог - Христа Спасителя.

С какво се сблъска Русия, а и всички ние, чрез тези събития? Сатанизмът, богоборчеството и съзнателното служене на дявола с всеки изминал ден се засилват в нашата страна. Това престъпление може би е най-яркият пример за това, но нека си спомним и събитията само от последните два месеца: появата на сатанистки надписи по стените на храмове в Москва и други руски градове; разстрелът на Неугасимата лампада, поставена в паметника на светите Кирил и Методи, в която се пази Благодатният Огън от гроба Господен; мъченията, зверските издевателства и опита за убийство на архимандрит Инокентий в Иосифо-Волоцкия манастир; хасидейските плакати, разлепени в Москва преди Великден, с призив да се приветства иудейският месия, онзи, чието име на езика на християните е антихрист; издевателския поздрав за Великден в “Събеседник” - порнографска фотография с пасхални яйца; в “Новый мир” и други издания - неистова клевета и потоци от злоба по адрес на митрополит Йоан (починал на 2 ноември 1995 г. в Санкт-Петербург); разпространението по цялата ни страна на най-диво сектантство. Всичко това и много, много друго е продължение на богоборчеството, което съвсем не е намаляло в родината ни.

А залелите вече всички градове на Русия порнография и рокконцерти?

Само сляп, по-точно нежелаещ да види, не ще разбере, че това е съзнателно оголване на човешките души за въздействието на най-низки страсти, че не е нищо друго освен сатанинска истерика и съзнателно призоваване на бесовете, които разпалват тези страсти, а чрез тях подчиняват на волята си милиони хора.

Всичко това са симптоми на смъртоносна болест, още по-опасна поради това, че повечето хора възприемат проявата на този недъг като нещо нормално, а често и като естествена и безобидна човешка дейност. А криминалните ексцесии на такава основа се преподнасят като плод на психическо разстройство.

Може лесно да се предположи по-нататъшният ход на събитията по оптинското дело: Аверин ще бъде признат за психично болен (а той е именно такъв, ако се гледа САМО от гледна точка на психиатрията и се игнорира целият останал опит на духовното познание), версията за възможно участие в сатанинска организация дори няма да се проверява сериозно.

Косвените улики, които биха могли да осветлят този въпрос, просто няма да бъдат осъзнати от следователите, защото за това са нужни подготвени експерти, които, разбира се, никой няма и да покани. А ако ги поканят (делото има прекалено голям резонанс), то мнението им ще си остане само частна гледна точка.

Държавата, която трябва да отсича всички прояви на сатанизъм и зверство като представляващи огромна обществена опасност, в своя порив към “демокрация и плурализъм” засега остава главен съобщник и гарант за безнаказаността на най-пагубните псевдодуховни, окултни и хипнотични веяния, а за да се убедим в това, е достатъчно само да включим телевизора.

Казано накратко, произшествието в Оптина НЯМА ДА БЪДЕ ПРИЕТО СЕРИОЗНО. Както и НЯМА ДА БЪДЕ ПРИЕТО СЕРИОЗНО развихрянето на всички други прояви на сатанизма. Също НЯМА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ СЕРИОЗНО предупрежденията на Църквата за надвисналата над Русия беда.

Въпреки това ние трябва да положим всички усилия, за да покажем на хората цялата опасност от надвисващия днес мистичен окултен геноцид.

Ние, православните християни, се надяваме не на своите сили, а на Божието всемогъщество. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ И въпреки опитите за богоборчество в нашата страна, милиони души се избавят от робството на “княза на този век” и постигат Бога и вечния живот, постигат именно това, заради което съществува човекът.

Вярваме, че с Божията милост ще се сбъдне пророчеството, произнесено преди седемдесет години от великия оптински старец Нектарий: „Русия ще се възроди и ще бъде богата не материално, но с Духа богата, и в Оптина ще има още седем светилника, седем стълба.“

Вестник “Литературная Россия”, 1993, 21 май, № 20