ЗА “РОЗАТА НА СВЕТА” И ЗА МНОГО ДРУГО. /из "Пътища, водещи към ада"/

Последно време е... Колко често се налага да бъдат произнасяни тези думи и колко поразително точно са предсказани те от Светите отци и подвижници!

Един от характерните признаци за приближаването края на света, посочени от Евангелието, е нарастването броя на лъжеученията, които при това претендират за цялата пълнота на истината и за месианство. Повечето от тях така или иначе са свързани с източните религии и настойчиво се опитват да ги обединят с учението на Христа като “един от великите посветени”.

Днес тъмните сили чрез Изтока, пристъпвайки може би към основните си действия, замислят и неща неизмеримо по-страшни. От друга страна, възникващите различни езотерични школи, ръководени от все същите сили, постоянно диктуват на неудачниците “земни жители” своята воля, предлагайки все по-нови програми за спасението на човечеството. А това се прикрива ни повече, ни по-малко под предлог за спасение на света и за избавянето му от надвисналите над него кризи.

(Тези “цивилизации” имат и свои политически проекти. На световните държави ще бъде предложено да се разоръжават, да премахнат границите и да се обединят в една държава с един всемирен парламент. Ако последва отказ, “извънземните сили” ще имат всички основания да се намесят в световните процеси. И дръзновението на спасителните замисли уж си струвало, дори ако в резултат на тази намеса от човечеството остане една десета част...)

Но действията, които “спасителите” вече успяха да разпалят в западния свят, но най-вече тези, които тъмните сили на Изтока приоткрехват “у дома си”, говорят, че на земята зрее буря.

Тук ние ще трябва да споменем такива странни явления, започнали да се проявяват внезапно, предимно от 1969 г., които разумът трудно може да възприеме.

На някои хора, проявяващи дотогава интерес към йога и окултизъм, по време на сеансите по “медитация”, а понякога и през време на “произволни” състояния на ясновидство, след като ги предупредили, че са “избраници” за спиритическата връзка (впрочем с помощта на елементарни приспособления от радиотехниката) “Висши неизвестни”, започнали уж да се откриват и да ги уговарят. Наричайки се марсианци и пришълци от други планети, те недвусмислено дали да се разбере за подготвяния от тях преврат на Земята, уж с “цел извеждане на земните жители на по-високо стъпало на космическите цивилизации”. Впрочем ето и протоколите на “сеансите на космическа връзка”, които земните им кореспонденти изобщо не крият.

Така по време на сеанса от 25.10.1969 г. било съобщено, че пришълците са представители на древна цивилизация (дори на “свръхцивилизация”) и нас, като млада и почти ембрионална цивилизация, ни пазят от други високоразвити, но егоистични, които уж преследват цел да превърнат цялото човечество в биороботи. На всички, участващи в подготовката на общественото мнение към възприемането на тяхната “спасителна” акция, са обещани главни роли в това бъдещо преустройство на човечеството. „Вие ще сте активни участници в новите основи, върху които ще бъде построен бъдещият ред на земята.“

Макар и “висшите неизвестни”да са се представили много почтено, наричайки се “център на асоциацията на обединените единици на левия окръг на космическите групи”, от контактите постепенно стана ясно, че едни от тях са демони, други - бивши индийски “светии” или “божества”, като например Манкарачария или Брамапутра, а трети изобщо пожелали да останат в сянка, като помолили да ги наричат условно (“не ви е нужно да знаете моето име”).

“Протоколът от връзката” от 4.4.1970 г. прояснява смисъла и дори някои детайли на това подготвяно земно преустройство, което впрочем има много допирни точки с нацистките планове. В най-близко бъдеще ние сме щели да се върнем към “своето далечно минало”, към епохата на “падналите ангели”, но на ново ниво или етап. “Човечеството ще владее окултните знания, а следователно и силите, които някога е владяло. Но разликата ще се състои в това, че в бъдещето човек (водещите прогресивни дейци на науката) ще бъде по-добре подготвен да владее и прилага тези могъщи сили”. „Онова, към което вървите, много прилича на това, което е било, с тая разлика, че сега имате повече възможности да не правите грешките от миналия опит.“

Както виждаме, става дума за все същите “тайни вътрешни лостове”, които откриват неограничената власт над хората и силите на природата. Всичко това ще премине от “неграмотните” магьосници и знахари към високообразованите, “искрени и самоотвержени учени”. Разяснява се, че пълното съзряване на свръхцивилизацията, в която ще встъпи човечеството, ще се осъществява в много случаи скрито, “извън прага на съзнанието на човешките маси”.

“Извънземните” обещават да помогнат на земните жители да предотвратят предвещаните в пророчествата събития от Апокалипсиса, но предупреждават, че борбата ще бъде “жестока” и ще трае “до окончателната победа на една от страните”. Земната победа на марсианците, които от известно време започнали да се причисляват към привържениците на доброто, ще означава начало на борбата в по-грандиозни мащаби (точно както и нацистите гледаха на земния пожар като на начален стадий на по-грандиозен вселенски пожар).

Отговорите са уклончиви, постоянно се позовават на заетостта си или на нашето ниво, което уж не допуска да осъзнаем нещата в дълбочина. На въпроса: „Доколко са верни библейските сказания? Може ли да им се вярва?“ отговорът беше: „Може, но внимателно... Необходимо е да се пристъпва към изучаването на този документ с голяма предпазливост, а с още по-голяма - към изводите.“

На въпроса за взаимодействието на Бога и дявола последваха мъгляви размисли за “дуалистичните” и “монотеистичните” групи религии на земята. Доста странни обяснения. Така например, когато стана дума за “дуалистичните религии”, за главна от които те смятат християнството, от противоборец дяволът бе преправен в оръдие на Бога “до пълната победа на божественото начало”, “след което тази фигура губи своето функционално значение и напълно се унищожава”. Такова обяснение се среща само у най-отявлените апологети на сатаната.

Това, което от известно време насам започна да се проявява в нашата действителност, прекалено красноречиво показва, че всичко това е реалност и че денят на някакъв вид страшно нашествие вече чука на вратата.

За да облекчат своята акция и да проправят пътищата за обявяването си на земята, “висшите неизвестни” чрез спиритически метод продиктуваха, внимателно подготвиха и провериха, дълго напасвайки под прекалено неблагоприятно променящите се за тях земни обстоятелства, книгата с многозначително заглавие “Роза на Света”. Те препоръчаха известно време тя да се разпространява чрез “самиздат”, а за неин автор търсиха да посочат някоя повече или по-малко известна личност. Изборът е паднал на починалия през 1954 г. Даниил Андреев, син на печално известния писател Леонид Андреев.

Семейството на Андрееви не бе избрано случайно. Съдържанието на трилогията на Л. Андреев “Към звездите”, “Сава”, “Животът на човека” е преминаващо всякакви граници богохулство, съединено с проповед за разрушаването на света. Още по-откровена е идеята на повестта му “Иуда Искариот”, чийто главен герой е все същият богохулстващ персонаж Сава.

„- Имаш ли врагове, Сава, такъв враг, поне един, когото особено силно да ненавиждаш?

- Май имам такъв. Бог... Този, когото вие наричате Спасител.“

Още неговите съвременници са забелязали, че “произведенията на Андреев напомнят писмо на самоубиец”. Наистина от неговата философия за възвеличаване на човекобога, така наречения “син на вечността”, устроителя на всеобщото разрушение и тъма, се усеща тленна миризма.

На баща си се е метнал и Даниил. По разказите на хората, които са прекарали с него години в затвора (той бил осъден през тридесетте години), Даниил се придържал към усвоените от детинство богоборчески идеи на баща си, макар и да не бил способен към никакво творчество (при демоничните личности родовият корен, като правило, закърнява още в децата).

Въпреки че всичките тези обстоятелства силно компрометират идеите на “марсианските неизвестни”, преждевременно разкривайки истинското им лице и намерения, авторството на “Роза на Света” е приписано на него. Вероятно друга фигура от такъв план в сегашната руска действителност просто не се намерила.

В какво е смисълът на този спиритически документ?

Както се обещаваше в предварителните протоколи, целта на “марсианските неизвестни” е чрез пратената по толкова необикновен начин книга да бъдат подготвени хората за плановете им за обединяване на християнството със съществуващите или съществували някога религии и вярвания, което (цитираме дословно) “ще направи световната религия от съчетание на различни листчета целокупно и единно духовно цвете - Роза на Света”.

Това обединение се замисля като създаване на своеобразна “Лига на нациите” за религиозното и културното им преобразуване във “всечовешко братство” начело с човек с някаква “свръхвисока надареност, съчетаващ в себе си праведността, дара на религиозното предвестничество и художническа гениалност”. Уверяват ни, че такава велика душа “е насочена към нашия век от Провидението и чака своя час”.

Макар че се казва, че инициатор може да стане всяка страна, но за предпочитане и най-вероятно е такъв център на консолидацията да стане Индия: “Лигата ще разшири индийския опит до планетарни граници”.

От какво е предизвикано това невиждано разрушаване на земните системи, традиции, граници, на всички предишни привързаности на народите?

Човечеството било спряло в духовното си развитие. От началото на ХХ век на земята всичко тръгнало към упадък. “Областта на социално-политическото действие - както “най-точно” се анализират земните работи в този документ - въвлича в себе си съвсем не най-духовните представители на човешкия род, а точно обратното - най-малко духовните. Образува се гигантски вакуум на духовността, който не е съществувал до преди 50 години, и хипертрофиралата наука е безсилна да го запълни. Може да се каже, че колосалните ресурси на човешка гениалност не се изразходват. И това именно е лоното на творческите сили, в което зрее неопределена към раждането си общочовешка интеррелигия.”

Човечеството било на прага на нова, този път термоядрена война, която - проливат сълзи на съжаления “висшите неизвестни” - възвещаваната от тях лига или “религия на равносметката” вече не може да предотврати, било вече късно.

Тези прогнози следва да се разбират като напълно реално обещание за война. Съдейки по всичко, търсенето на конфликтна ситуация и разпалването на нова световна война в земното огнище е основната им грижа сега. След като изчакат воюващите страни да унищожат милионните си армии в разгорелия се земен пожар, “висшите неизвестни” ще получат най-сетне удобен случай да се появят на земното кълбо в ролята на умиротворител, за да си извоюват славата на спасители в очите на страдащите във военната буря земни жители. В такъв случай провеждането на замислените от тях планове за народите ще бъде доста облекчено. Ето защо на въпросите на нетърпеливи земни кореспонденти, които се безпокоят от постоянно отлаганото им появяване сред народите, следва нервен отговор за отсъствие на “благоприятни условия”.

Лостът, с който трябва да се обърне нагоре с краката земното кълбо, авторите на “Роза на Света” препоръчват да се заеме от нацистка Германия. С това собствено и започва “Роза на Света”: „Трябва да вземем в ръцете си и здраво да стиснем лоста, открит от нея.“ И само за заблуда са изтървани две-три думи за неприемане на целите и идеалите на фашизма, от страх в това отрицание да не се отиде твърде далеч и да не се зачеркне и своето, тъй като идеалите им са идентични дори в терминологията.

Преустройството, което обещават на народите “извънземните неизвестни” начело с някакви техни земни протежета, подкупва с обещанията за най-голямо благополучие и благоденствие на земята.

Една от целите на “Роза на Света” е разпространението на материалното благополучие и високо културно равнище върху цялото земно кълбо и сред населението на всички страни, възпитание на облагородени поколения, обединяване на християнските църкви (нека запомним тази теза) както и свободна уния с всички религии със светла насоченост, целящи превръщането на планетата в градина, а държавите - в братство.

Както виждате, като крайъгълен камък са положени не целите на всеобщото благосъстояние, над които предимно се терзаят съвременните държави, а “духовното”, интелектуалното, културното начало, “възпитанието на облагородения човек”.

А “онези въпроси, които сега вълнуват болшинството хора” - стопанските интереси, организацията на производството, подобряването на продукцията, промишлената техника, по-нататъшното усъвършенстване на начина на живот - ще загубят остротата си, “понеже ще се решат в най-висша пълнота”.

Обещан е истински рай, царство небесно на земята. Дори е измислено и специално име за тази нова земна цивилизация - Аримайя...

Нека да се поинтересуваме от етимологията на това име... О, каква дълбока древност: Аримайя е производно от името на зороастрийския бог Ангра-Маню (Ариман), дух на световното разрушение, признаван за равен на “светлото божество”, тоест за съавтор на творението. Значи се готви цивилизация на противобореца на християнския Бог? Не е ли това споменатото в Апокалипсиса “царство на антихриста”, което ще трае три и половина години?

Та ето значи откъде е тази странна логика при авторите на “Роза на Света”, щом стане дума за християнството (при цялата й стройност по всички други въпроси).

В програмата на “извънземните неизвестни” християнството сякаш заема маловажно място, то почти се игнорира и само при по-внимателен прочит ще забележиш, че всички действия и замисляни от “спасителите” преустройства на Земята се определят главно по отношение на него. За каквото и да разсъждават, със страничното си зрение авторите следят едно - християнството: да не се подхлъзнат, да не сбъркат при противостоенето си срещу него. И докато в общите уверения за съюз на религиите му е предоставено едва ли не най-почетно място и право, в подтекста му се предявяват какви ли не обвинения, повечето с бегли забележки и отделни ремарки. Нещо повече, съдейки по крайното напрежение на подготвяното от “спасителите” начинание, целият им интерес се върти именно около него и излиза, че акцията ще се окаже напразна, ако не успеят да побратимят всички други религии с религията на Христа...

Не, ние положително ще сме безсилни да разберем нещо от това, което днес зрее в света, да се ориентираме в нахлулия в земните умове смут, който нито едно поколение до днес не е познавало, докато не се обърнем към онези страни на земното развитие, които макар и в нашето десетилетие да са отместени на заден план, тайно определят всичко явно и свързват всички начала и завършеци на проявената в събития история.

Очевидно всички разрешения следва да се търсят в първия древен завет на човечеството, който не на думи, а на дело е бил невидим пазител на земните родове по трудните пътища на историята, давайки им нови и нови сили за възрастване в оня предвечно определен нравствен закон на живота, при който всички други толкова превъзнасящи се учения са храбри, красноречиви, значителни само тогава, когато паразитират върху него...

Но открай време в този спор пръв ни се изпречва Изтокът, който със своите породени в света учения се представя за най-всеобхватната истина под небето, която, както можем да съдим от обещанията на “Роза на Света”, единствена има сила да възвиси човека към вселенските светове.

И тези тайни съществуват наистина. Животът на нито един смъртен не ще стигне, за да се “постигне” чрез Ведите, будизма или йогистката система поне до нивото на изплъзващата се впоследствие по странен начин дълбочина.

Но възниква все същият въпрос: щом се стигне до същината, проличава, че всяка предприемана от Изтока идея задължително има предвид някаква операция с християнството. Създава се впечатлението, че ако не е то, източните религии няма за какво да съществуват.

Това повече от натрапчиво противоборство (днес приемащо форма на “побратимяване”) е толкова подозрително, че Свещеното Писание на християните като пълнота на истината, Словото Божие, категорично се дистанцира от неговите “истини” като от лъжеучения, внесени в света, за да отдалечат умовете и душите от Христа. Противопоставеността на първоначалното учение спрямо всички останали в дадения случай може да бъде само една, а всичко противопоставящо й се и особено присъединяващо се към нея се оказва противоборстваща й лъжа.

В светлината на всичко това, целият диверсионен смисъл на обвинението от страна на “Роза на Света” към християнството в това, че то не се е наело да спасява, не е оглавило израждащите се царства на земната цивилизация, става съвсем очевиден. Като си дават вид, че не познават главната принципна програма на християнството и за да вдигнат цената на натрапваната на човечеството нова религия, единствената цел на която е да го погълне, авторите на този спиритически документ предявяват най-сериозна сметка на “старите религии”, които според техните думи “на са успели да постигнат намаляване на социалното зло”, “не са пожелали да оглавят процеса на социалното преобразуване и именно в тази ограниченост, в тази умствена леност и тази идейна неподвижност и закостенялост е най-тежката им вина”. Религията, заявяват те, “се е дискредитирала с вековната си безпомощност в това отношение и не е за учудване противоположната крайност, в която е изпаднала Европа, а след нея и другите континенти, а именно: преобразуване на обществото с чисто механични средства при пълен отказ от духовната страна на този процес. Няма какво да се чудим на резултата: сътресения, които светът не е виждал, мащаб на жертвите, какъвто никога не сме могли да си представим дори и в бълнуване, понижаване на естетическото ниво, като самата възможност за този резултат дори и сега през ХХ век за мнозина е мрачна и трагична загадка.”

Днес закоравелите в коварството си ловци на души от “Роза на Света”, преструвайки се на наивници, а на практика опитвайки се да посеят ново безверие, на всяка цена се опитват да ни убедят, че християнството се е провалило, защото тъмните сили уж успели да провалят мисията на Христос и да умъртвят Божия Син.

„Христос - правят гримаса на съжаление тези “извънземни неизвестни” - не е трябвало да умира не само от насилствена, но и от естествена смърт. Ако мисията Му бе завършена, тя би предизвикала това, че след едно-две столетия на земята наместо държави с техните войни и кървави вакханалии би се установила идеална Църква - Братство.

Броят на жертвите, сумата от страдания и скърби, както и сроковете за възвисяване на човечеството биха се съкратили неизмеримо.“

Но на всеки, дори и повърхностно запознат със Свещеното Писание, е известно, че разпятието на Иисус Христос за спасението на човеците и неговото Възкресение са предсказани както на много места в Стария Завет, така и от Самия Христос - нееднократно и недвусмислено.

Разбира се, на Бог, създал Вселената и всичко в нея, нищо не би Му струвало да устрои Своите пътища така, че народите да Го приемат в славата Му. И това се е случвало неведнъж, когато е ходел по земята (тоест, предвидена е и тази уловка, зад която в своята измислена праведност се опитват да се скрият лукавите автори на “Роза на Света”).

Може би сатаната се е опитвал да провъзгласи Христос за земен цар. Не напразно, когато Петър започнал да убеждава Спасителя да не отива на кръста, Той казал: “Махни се от мене, сатана! Ти Ми си съблазън!” (Мат. 16:23).

Христос обяснил на учениците си замисъла на Своя посев за векове - защо Той трябва да бъде не избран за цар на земята, а неприет и разпнат: “Ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Иоан. 12:24).

Със Своето смирение и унижение, с кръстните си мъки, с всеспасяващата Си любов Той ни станал безкрайно близък, като възвисил безпределно човека, показвайки ни колко сме ценени на небесата. И когато след Голгота всичко дошло на мястото си и народите осъзнали значението на ставащото - че Спасителят на света е предстоял пред тях и до смърт е пострадал, снизхождайки до малката песъчинка - човека, поколенията замрели без дъх, а цялото християнство се превърнало в една молба за прошка, разкаяние и плач, в непрекъснат порив към духовна чистота, така че човешкото естество трудно можело да понесе тежестта на тази несъизмеримост, отговорността на този нравствен урок.

Историята закипяла и се задвижила с нова сила, като през всичките тези две хилядолетия изкупителната Христова жертва е била незрим стимул за човешките синове, възвисявайки ги поколение след поколение към праведен живот.

Но от всички заповеди, оставени от Христос на хората, най-настойчива и тревожна е тази:

„Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина... защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески.“ (Мат. 24:4-5, 24-27)

Така за вярващите бе определена ясна и недопускаща никакво двусмислие или друго тълкувание програма за целия период на историята до Второто Пришествие на Сина Човечески, новото явяване в света на Когото ще бъде със “сила и слава велика”. Той обеща да поддържа, наставлява, просвещава и пази незримо хората на вярата през цялото това време чрез Утешителя Духа Светаго, чрез Духа на Истината: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.“ (Иоан. 14:24)

А това всемогъщо и незримо въздействие, поддържащо и водещо Христовата църква по трудните й земни пътища, апостолите усетили с изумление върху себе си петдесет дни след Христовото Възкресение.

Има и още едно предупреждение, придобиващо необикновена актуалност в смутните ни дни. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан. 14:6), казва Христос, а Апостолът потвърждава: „И в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:11-12).

Едва след като отминало времето, когато християнските поколения усещали върху си урагана на демоничното противодействие, безкрайните коварства и непреставащите дори за миг маневри на лъжата така, че можели да се смутят и объркат дори и най-твърдите във вярата, хората осъзнали цялата важност на това Христово предупреждение. На тъмния лагер бе позволено да противодейства на християнството при неговото раждане и по целия му път с цялата възможна сила на лъжеученията и всякакви други антихристиянски движения. Започнаха вакханалия на лъжата, вой на злото, отвличане, осмиване, третиране по пътя, по който християнската истина шестваше по земята. На човечеството все още му предстои да се удивлява и ужасява, когато бъде разкрито докрай на какво е способна сатанинската сфера, за да противодейства на Христа.

“Розата на Света” е свободно използвана в качеството си на авторитет от привържениците на “либерализацията” на християнството, на религиозния “плурализъм”, на съединяването на църквите. Проповядва се обединяване на всички религии, от Православието до иудаизма в “интеррелигия”, в “световна църква”, за да се осъществи чрез нещо подобно на световно правителство контрол над всички народи. Към това следва да се прибави неприемането от автора (в името на все същата уния с другите религии) на догмата за въчовечаването на Христа и неговото извратено тълкуване на Троицата (не като Бог Отец, Син и Свети Дух, а като Бог Отец, Богородица и Син).

На православния човек му е известно, че в духовния свят, в космическото пространство няма “други цивилизации”. Има Бог и Църква, тържествуваща на Небето, има дявол, воюващ с Бога върху полето на човешките сърца. Явното авторство на лукавия дух в “Роза на Света” се доказва и с поразителното въздействие върху човешките умове, защото демоните, както е известно, имат обширен и многовековен опит в прелъстяването на човечеството. Д. Андреев (там, където все още е неговият, човешкият текст) откровено признава, че не е успявал да записва всичко, което му е било диктувано, и затова ръкописите носят стенографски характер.

При целия си вселенски размах в “Роза на Света” тук за кой ли път се повтарят грандиозните уродства на умозрителните и всъщност атеистични проекти, появяващи се от време на време в Русия, като например “Петото Евангелие” на Л. Толстой, “Възкресението” на Н. Фьодоров, ноосферата на Вернадски и т. н.

И след този религиозен смут как ни тегли към родната православна обител...

“Свет Православия”. 1994. № 11., Макариев-Решемски манастир, Ивановска обл.