За култа към преподобна Стойна в Югоизточна България.

За култа към преподобна Стойна в Югоизточна България

Златина Иванова

Случайно в ръцете ни попадна “Житие на преподобна Стойна от град Серс”. Малка, непретенциозна книжка от около двадесетина страници, на евтина жълтеникава хартия. На корицата стоеше информацията, че е издадена с финансовата помощ на един свещеник. На фона на общото безпаричие – акт повече от благороден и заслужаващ насърчение. Още първите редове на увода започнаха да чертаят образа на пламенно вярващ в светостта на Църквата човек. Лекият полъх на провинциализъм, усещащ се в изказа, техническото оформяне, дори и грешките в правописа, някак се губеше и оневиняваше пред ентусиазма на автора да направи и други хора съпричастни на радостта от Божието присъствие сред нас. Читателят е склонен да прости дори твърдението, че “в нашите земи, предимно в Македония и Тракия, са живели много свети люде, между които и ... св. Серафим Сяровски и св. Йоан Кронщадски”.

Искахме да прочетем книжката без предубеждения, да се опитаме да погледнем на “преподобна Стойна”, неповлияни от включването й в групата на “пророчицата Кортеза Стефания от Сливен, Влайчо Жечев от Конево, света Бона Велинова от Григорево, известната наша майка Евангелия – Ванга Пандева”. За да не би, изхвърляйки плевелите, да изпаднем в хула срещу Духа и да отхвърлим и драгоценното Божие зърно.

Беше видно, че авторът на “житието” е изразител на онази силна, широко разпространена духовна вълна на парацърковен мистицизъм, която е характерна за сектата на добросамаряните, но и за мнозина дълбоко религиозни люде, които не откриват в “нормалния живот” на Църквата онзи дух и атмосфера, които струят от житията на светиите, от патериците и подобната църковна литература. Но знаейки, че и за мнозина православни мъченици и преподобни първо са били създавани т. нар. “народни” или апокрифни жития, които Църквата е отхвърляла и на тяхно място създавала други “съобразни на техния ангелски живот” (според тълкуванието на Валсамон на 63 правило от Трулския събор, в което той говори за съществуването на подобно неправославно житие на света Параскева-Петка), и ние прелистваме следващата страница на книгата с надеждата да открием в житието й образа, бил той и замъглен, на една Божия угодница и съсъд на Светия Дух.

Сведението, което веднага и най-силно смущава православното съзнание, е фактът, че “много народ идвал при нея за помощ, съвет, утеха и изповед.” Става дума не за споделяне на духовните проблеми като пред духовна майка, което е възможно и често явление в православния духовен живот (форма на духовно старчество), а за изповед с опрощаване на греховете и допускане до свето Причастие. Една жена отишла при нея “през някакъв пост, та ако й разреши да се причасти, да не умре без изповед и причастие”. Друга жена отишла при нея с болно дете, на което никой не можел да помогне. Стойна й казала: Изповядай се за греховете, които си сторила!” И жената... “започнала да се изповядва”(!). Посочените в житието примери са многобройни и недвусмислени. Тази жена е била изповедник на отиващите при нея.

Вече 2000 години Православната църква ръководи чедата си към спасение и през целия този тъй дълъг период няма нито един случай православен светец, който не е свещеник, да изповядва и прощава греховете на духовните си чеда. В предишните броеве на “Църковен вестник” бяха поместени материали за същността на духовното отчество. В тях се говореше, че нашата Църква познава и явлението “духовно майчинство”, макар то да се среща по-рядко. Но един от критериите за истинския духовен старец е, че ако той самият не е духовник, след като изслуша духовните проблеми на чедото си и му даде нужните наставления, ще го изпрати при свещеник да се изповяда и да получи прощение на греховете. Стойна е изповядвала хората и е прощавала греховете им от името на “свети Георги” – недопустимо и непознато на православното християнство поведение. Може би то говори, че уважаваната като светица жена просто е била църковно необразована? Откъде да знае какво е правила Църквата преди 2000 години? Нима това изключва вероятността да е светица?

Ние не знаем кой какви заслуги има пред Бога, но вярваме, че Светият Дух изписва Божието слово в сърцето на човека, стига той да Го е допуснал там. Затова отшелници и светци от различни краища на света вярват и изповядват едни и същи неща, завещали са ни едни и същи духовни завети. Откъде са прочели те какво учи “официалната” Църква? Как във времето без печатни книги и бързи съобщения те са уеднаквили толкова много представите си за духовния свят? За рационалиста е необяснимо. Християнинът обаче от опит знае - в скрижалите на техните сърца е записано едно и също, защото Един е авторът на тези слова. Затова преданието на Църквата е единно, близко и познато на всеки вярващ християнин, стига той да живее наистина в Църквата.

За съжаление в жизнеописанието на преподобна Стойна не откриваме образа на една православна светица. При все че текстът изобилства от характерни за агиографската литература твърдения – Стойна е усърдна постница, има божествени видения, често се причастява, със сълзи се моли, върши чудеса - те съвсем не са белег единствено на светостта, както доверчиво вярват немалко хора. Аскетично битие и чудотворство се среща и при индийските аскети, и при будистките монаси, и при много окултисти, и при изпаднали в прелест православни християни. А освен тях Стойна е имала и други навици, които не срещаме в никое православно житие – така например тя често “примирала”, т.е. в продължение на седмица лежала в подобно на кома безсъзнателно състояние, разпространявала апокрифна лъжецърковна литература като известните “Сънища на света Богородица”, много от съветите й към християните имали магичен характер (“целуни тоя камък и ще оздравееш”).

Най-вероятно живялата в началото на 20 век Стойна е принадлежала към сектата на добросамаряните. Не случайно култът към нея е разпространен най-вече в техните среди. Днес, няколко десетилетия по-късно, този култ се влива в общия “духовен поток” на една нездрава, но изключително витална религиозност, чиито приемници са ясновидци, контактьори и други подобни “духоносци”. Опасността от заблуда е голяма, защото това течение се появява и действа в православна окраска, присвоявайки си атрибутите на православната святост, бидейки в същността си заблуда и ерес.

ЗА БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО. /из "Пътища, водещи към ада"/

Бог е създал нашето тяло “от земя”, тоест от материалните елементи на нашата Вселена, на нашата Галактика, на нашата планета Земя. „Господ е създал от земята лекарствата и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.“ (Сир. 38:4) И така, лекарствата идват от земята, а не чрез магия и свръхестествени способности. Бог е дал на човека и знание как тези или онези вещества въздействат на нашия организъм, както и какви страдания могат да облекчават, затова именно в тези думи ние ще потърсим верния за себе си ориентир в причудливия свят на съвременната медицина.

Билките също са създадени от Господа и са ни дадени да ги употребяваме. Обаче никъде при Светите отци няма да прочетем, че лекарят трябва да извършва магически действия над своето лекарство или да въздейства на пациента с внушение, хипноза и т. н.

Православният лекар може и трябва да се моли на Бога и за пациента, и за успеха на делото си. При това да не измисля нищо повече от това, което може пациентът: да приема лекарствата си със светена вода, наред с медикаментите да използва светено масло или масло от свети мощи, да извършва кръстното знамение и молитва „Во имя Отца, и Сина, и Святаго Духа“ над лекарствените средства и медицинските препарати. Но Църквата се отнася категорично неодобрително към онези “народни лечители”, които измислят свои молитви “за освещаване на лекарствата”, нашепват заклинания и тайни молитвословия. На земята - земното.

Няма грях в познанието за въздействието на билките върху човешкия организъм, но преди да потърсим услугите на билкари, трябва да се поинтересуваме от сведущи хора дали в рода на “лечителя” или “лечителката” не е имало магьосници или врачки, тъй като знанията им се предават по наследство (както е известно за Т. Семьонова - “лечителка” от Карелия). Не събират ли те билките в съответствие с някакви обредни действия, не ги ли окадяват около свещи, не правят ли магически манипулации с растенията, за да “усилят” въздействието им. От православна гледна точка са неприемливи разсъжденията за енергетичния потенциал и биополето на растенията, тъй като това не подлежи на човешка намеса.

В народната практика билкарството често върви ръка за ръка с чародейството, екстрасензориката и внушението. Всички тези явления се тежко наследство от езичеството, поради придобиването на тайни знания от падналите духове. Билката, лекарството, превръзката, върху които е било извършено съответното “заклинание”или внушение, е вече оръдие на магията. Такова “лекарство” по нищо не се различава от онези средства, с помощта на които магьосниците урочасват хората или им пращат бесове. Те обичат “да лекуват” и прикриването с лечителска практика за тях винаги е било най-удобно, затова на нас ни е необходимо да знаем точно от чии ръце получаваме лекарство.

Широко разпространена днес е практиката на тибетската и ведическата медицина, която в арсенала си има предимно билки. Успехите на тибетските медици са поразителни. Разпитвам за вероизповеданието на един московски билкар чудотворец. Научавам, че е увлечен от йога. Тогава задавам следващия си въпрос: “Не дава ли той към билките си още и някоя магическа мантра за четене или упражнения от йога?” Отговарящият се замисля и си спомня, че наистина заедно с точното предписание на лекарството лекарят задължава пациента да чете и малка молитва на санскрит. Тогава кой и какво изцелява? Билката или духовете, привличани чрез четенето на мантрата и донасящи привидно здраве с цел погубване душата на болния? Аюрведическата медицина, при всичките си достойнства, е неотделима от обреда на молитвословията към някакви “божества”. Православният човек трябва да знае, че тези “богове” нямат нищо общо с Пресветата Троица и следователно зад техните имена се крият паднали ангели.

На много от лекарствата индийско производство има етикет “Аюрведикмедицин”. Може ли да ги употребяваме? Ап. Павел казва, че християнинът може смело да вкусва дори и идолски жертви, ако твърдо е уверен в непоколебимостта на своята вяра и не се осланя на идоли (1 Кор. 10:19-31). Това означава, че храната, поднесена като жертва на идоли, преди да се сложи на масата, не може да му принесе вреда, ако той, разбира се, не забравя кръстното знамение и молитвата. Блаж. Матрона казвала, че бесовете се въргалят и къпят в продуктите, оставяйки в тях следи от мерзките си страсти, а ние, ако не ги осеняваме с кръста, се оскверняваме от тях и често боледуваме. Същото е и с лекарствата...

Ние трябва да проверим дали лекарствата са били клинически изпитани в Европа, Америка или Русия, какви са противопоказанията за употребата им, внимателно да изучим тяхното химическо и фармакологическо действие. Така например знаменитата чеснова тинктура с мляко, която се рекламираше едва ли не като тайната на вечната младост - най-известната рецепта на тибетската медицина, се оказа, че съвсем не е безобидна и не е панацея за всички болести. Много от терапевтите знаят, че някои пациенти повредиха стомаха си при приемането на това средство, а “безобидният” Лив-52 в големи дози съвсем не потиска цирозата на черния дроб, както е написано в упътването за употреба, а напротив - помага за развитието й.

Днес и на лекаря, и на пациента им е трудно да се ориентират в истински научните и псевдонаучните теории. Така магията, хипнозата, манипулациите с психиката днес се представят като разновидности на науката, макар че истинската наука, също опознаваща света със земни средства, се отрича от такова родство.

Претендират за научност както йога, така и ведическата мъдрост. Да, древните хора са натрупали богат опит от наблюденията на външния свят, но нека не забравяме, че този свят е бил повлиян от идолопоклонството и разяден от чародейството. Практически всичко онова, което носят в себе си ведите и йога, ни се дава и от обикновените изследвания на учените, които са далеч от източната мъдрост. Нека помним, че йога е начин за придобиване на изтънченост на плътската природа на човека за постигането на мистични усещания. Но да се стремим по този начин към света на духовете е опасно, тъй като йога не ни очиства от греха и не помага за смекчаване на сърцето, а това значи, че изтъняваме преградата, която ни отделя от света на падналите ангели, а и Божиите ангели не ще могат вече да общуват с нас, нечистите духовно.

Вестник “Вера-Эском” (г. Сиктивкар), 1995, № 169-170.

ЗА “РОЗАТА НА СВЕТА” И ЗА МНОГО ДРУГО. /из "Пътища, водещи към ада"/

Последно време е... Колко често се налага да бъдат произнасяни тези думи и колко поразително точно са предсказани те от Светите отци и подвижници!

Един от характерните признаци за приближаването края на света, посочени от Евангелието, е нарастването броя на лъжеученията, които при това претендират за цялата пълнота на истината и за месианство. Повечето от тях така или иначе са свързани с източните религии и настойчиво се опитват да ги обединят с учението на Христа като “един от великите посветени”.

Днес тъмните сили чрез Изтока, пристъпвайки може би към основните си действия, замислят и неща неизмеримо по-страшни. От друга страна, възникващите различни езотерични школи, ръководени от все същите сили, постоянно диктуват на неудачниците “земни жители” своята воля, предлагайки все по-нови програми за спасението на човечеството. А това се прикрива ни повече, ни по-малко под предлог за спасение на света и за избавянето му от надвисналите над него кризи.

(Тези “цивилизации” имат и свои политически проекти. На световните държави ще бъде предложено да се разоръжават, да премахнат границите и да се обединят в една държава с един всемирен парламент. Ако последва отказ, “извънземните сили” ще имат всички основания да се намесят в световните процеси. И дръзновението на спасителните замисли уж си струвало, дори ако в резултат на тази намеса от човечеството остане една десета част...)

Но действията, които “спасителите” вече успяха да разпалят в западния свят, но най-вече тези, които тъмните сили на Изтока приоткрехват “у дома си”, говорят, че на земята зрее буря.

Тук ние ще трябва да споменем такива странни явления, започнали да се проявяват внезапно, предимно от 1969 г., които разумът трудно може да възприеме.

На някои хора, проявяващи дотогава интерес към йога и окултизъм, по време на сеансите по “медитация”, а понякога и през време на “произволни” състояния на ясновидство, след като ги предупредили, че са “избраници” за спиритическата връзка (впрочем с помощта на елементарни приспособления от радиотехниката) “Висши неизвестни”, започнали уж да се откриват и да ги уговарят. Наричайки се марсианци и пришълци от други планети, те недвусмислено дали да се разбере за подготвяния от тях преврат на Земята, уж с “цел извеждане на земните жители на по-високо стъпало на космическите цивилизации”. Впрочем ето и протоколите на “сеансите на космическа връзка”, които земните им кореспонденти изобщо не крият.

Така по време на сеанса от 25.10.1969 г. било съобщено, че пришълците са представители на древна цивилизация (дори на “свръхцивилизация”) и нас, като млада и почти ембрионална цивилизация, ни пазят от други високоразвити, но егоистични, които уж преследват цел да превърнат цялото човечество в биороботи. На всички, участващи в подготовката на общественото мнение към възприемането на тяхната “спасителна” акция, са обещани главни роли в това бъдещо преустройство на човечеството. „Вие ще сте активни участници в новите основи, върху които ще бъде построен бъдещият ред на земята.“

Макар и “висшите неизвестни”да са се представили много почтено, наричайки се “център на асоциацията на обединените единици на левия окръг на космическите групи”, от контактите постепенно стана ясно, че едни от тях са демони, други - бивши индийски “светии” или “божества”, като например Манкарачария или Брамапутра, а трети изобщо пожелали да останат в сянка, като помолили да ги наричат условно (“не ви е нужно да знаете моето име”).

“Протоколът от връзката” от 4.4.1970 г. прояснява смисъла и дори някои детайли на това подготвяно земно преустройство, което впрочем има много допирни точки с нацистките планове. В най-близко бъдеще ние сме щели да се върнем към “своето далечно минало”, към епохата на “падналите ангели”, но на ново ниво или етап. “Човечеството ще владее окултните знания, а следователно и силите, които някога е владяло. Но разликата ще се състои в това, че в бъдещето човек (водещите прогресивни дейци на науката) ще бъде по-добре подготвен да владее и прилага тези могъщи сили”. „Онова, към което вървите, много прилича на това, което е било, с тая разлика, че сега имате повече възможности да не правите грешките от миналия опит.“

Както виждаме, става дума за все същите “тайни вътрешни лостове”, които откриват неограничената власт над хората и силите на природата. Всичко това ще премине от “неграмотните” магьосници и знахари към високообразованите, “искрени и самоотвержени учени”. Разяснява се, че пълното съзряване на свръхцивилизацията, в която ще встъпи човечеството, ще се осъществява в много случаи скрито, “извън прага на съзнанието на човешките маси”.

“Извънземните” обещават да помогнат на земните жители да предотвратят предвещаните в пророчествата събития от Апокалипсиса, но предупреждават, че борбата ще бъде “жестока” и ще трае “до окончателната победа на една от страните”. Земната победа на марсианците, които от известно време започнали да се причисляват към привържениците на доброто, ще означава начало на борбата в по-грандиозни мащаби (точно както и нацистите гледаха на земния пожар като на начален стадий на по-грандиозен вселенски пожар).

Отговорите са уклончиви, постоянно се позовават на заетостта си или на нашето ниво, което уж не допуска да осъзнаем нещата в дълбочина. На въпроса: „Доколко са верни библейските сказания? Може ли да им се вярва?“ отговорът беше: „Може, но внимателно... Необходимо е да се пристъпва към изучаването на този документ с голяма предпазливост, а с още по-голяма - към изводите.“

На въпроса за взаимодействието на Бога и дявола последваха мъгляви размисли за “дуалистичните” и “монотеистичните” групи религии на земята. Доста странни обяснения. Така например, когато стана дума за “дуалистичните религии”, за главна от които те смятат християнството, от противоборец дяволът бе преправен в оръдие на Бога “до пълната победа на божественото начало”, “след което тази фигура губи своето функционално значение и напълно се унищожава”. Такова обяснение се среща само у най-отявлените апологети на сатаната.

Това, което от известно време насам започна да се проявява в нашата действителност, прекалено красноречиво показва, че всичко това е реалност и че денят на някакъв вид страшно нашествие вече чука на вратата.

За да облекчат своята акция и да проправят пътищата за обявяването си на земята, “висшите неизвестни” чрез спиритически метод продиктуваха, внимателно подготвиха и провериха, дълго напасвайки под прекалено неблагоприятно променящите се за тях земни обстоятелства, книгата с многозначително заглавие “Роза на Света”. Те препоръчаха известно време тя да се разпространява чрез “самиздат”, а за неин автор търсиха да посочат някоя повече или по-малко известна личност. Изборът е паднал на починалия през 1954 г. Даниил Андреев, син на печално известния писател Леонид Андреев.

Семейството на Андрееви не бе избрано случайно. Съдържанието на трилогията на Л. Андреев “Към звездите”, “Сава”, “Животът на човека” е преминаващо всякакви граници богохулство, съединено с проповед за разрушаването на света. Още по-откровена е идеята на повестта му “Иуда Искариот”, чийто главен герой е все същият богохулстващ персонаж Сава.

„- Имаш ли врагове, Сава, такъв враг, поне един, когото особено силно да ненавиждаш?

- Май имам такъв. Бог... Този, когото вие наричате Спасител.“

Още неговите съвременници са забелязали, че “произведенията на Андреев напомнят писмо на самоубиец”. Наистина от неговата философия за възвеличаване на човекобога, така наречения “син на вечността”, устроителя на всеобщото разрушение и тъма, се усеща тленна миризма.

На баща си се е метнал и Даниил. По разказите на хората, които са прекарали с него години в затвора (той бил осъден през тридесетте години), Даниил се придържал към усвоените от детинство богоборчески идеи на баща си, макар и да не бил способен към никакво творчество (при демоничните личности родовият корен, като правило, закърнява още в децата).

Въпреки че всичките тези обстоятелства силно компрометират идеите на “марсианските неизвестни”, преждевременно разкривайки истинското им лице и намерения, авторството на “Роза на Света” е приписано на него. Вероятно друга фигура от такъв план в сегашната руска действителност просто не се намерила.

В какво е смисълът на този спиритически документ?

Както се обещаваше в предварителните протоколи, целта на “марсианските неизвестни” е чрез пратената по толкова необикновен начин книга да бъдат подготвени хората за плановете им за обединяване на християнството със съществуващите или съществували някога религии и вярвания, което (цитираме дословно) “ще направи световната религия от съчетание на различни листчета целокупно и единно духовно цвете - Роза на Света”.

Това обединение се замисля като създаване на своеобразна “Лига на нациите” за религиозното и културното им преобразуване във “всечовешко братство” начело с човек с някаква “свръхвисока надареност, съчетаващ в себе си праведността, дара на религиозното предвестничество и художническа гениалност”. Уверяват ни, че такава велика душа “е насочена към нашия век от Провидението и чака своя час”.

Макар че се казва, че инициатор може да стане всяка страна, но за предпочитане и най-вероятно е такъв център на консолидацията да стане Индия: “Лигата ще разшири индийския опит до планетарни граници”.

От какво е предизвикано това невиждано разрушаване на земните системи, традиции, граници, на всички предишни привързаности на народите?

Човечеството било спряло в духовното си развитие. От началото на ХХ век на земята всичко тръгнало към упадък. “Областта на социално-политическото действие - както “най-точно” се анализират земните работи в този документ - въвлича в себе си съвсем не най-духовните представители на човешкия род, а точно обратното - най-малко духовните. Образува се гигантски вакуум на духовността, който не е съществувал до преди 50 години, и хипертрофиралата наука е безсилна да го запълни. Може да се каже, че колосалните ресурси на човешка гениалност не се изразходват. И това именно е лоното на творческите сили, в което зрее неопределена към раждането си общочовешка интеррелигия.”

Човечеството било на прага на нова, този път термоядрена война, която - проливат сълзи на съжаления “висшите неизвестни” - възвещаваната от тях лига или “религия на равносметката” вече не може да предотврати, било вече късно.

Тези прогнози следва да се разбират като напълно реално обещание за война. Съдейки по всичко, търсенето на конфликтна ситуация и разпалването на нова световна война в земното огнище е основната им грижа сега. След като изчакат воюващите страни да унищожат милионните си армии в разгорелия се земен пожар, “висшите неизвестни” ще получат най-сетне удобен случай да се появят на земното кълбо в ролята на умиротворител, за да си извоюват славата на спасители в очите на страдащите във военната буря земни жители. В такъв случай провеждането на замислените от тях планове за народите ще бъде доста облекчено. Ето защо на въпросите на нетърпеливи земни кореспонденти, които се безпокоят от постоянно отлаганото им появяване сред народите, следва нервен отговор за отсъствие на “благоприятни условия”.

Лостът, с който трябва да се обърне нагоре с краката земното кълбо, авторите на “Роза на Света” препоръчват да се заеме от нацистка Германия. С това собствено и започва “Роза на Света”: „Трябва да вземем в ръцете си и здраво да стиснем лоста, открит от нея.“ И само за заблуда са изтървани две-три думи за неприемане на целите и идеалите на фашизма, от страх в това отрицание да не се отиде твърде далеч и да не се зачеркне и своето, тъй като идеалите им са идентични дори в терминологията.

Преустройството, което обещават на народите “извънземните неизвестни” начело с някакви техни земни протежета, подкупва с обещанията за най-голямо благополучие и благоденствие на земята.

Една от целите на “Роза на Света” е разпространението на материалното благополучие и високо културно равнище върху цялото земно кълбо и сред населението на всички страни, възпитание на облагородени поколения, обединяване на християнските църкви (нека запомним тази теза) както и свободна уния с всички религии със светла насоченост, целящи превръщането на планетата в градина, а държавите - в братство.

Както виждате, като крайъгълен камък са положени не целите на всеобщото благосъстояние, над които предимно се терзаят съвременните държави, а “духовното”, интелектуалното, културното начало, “възпитанието на облагородения човек”.

А “онези въпроси, които сега вълнуват болшинството хора” - стопанските интереси, организацията на производството, подобряването на продукцията, промишлената техника, по-нататъшното усъвършенстване на начина на живот - ще загубят остротата си, “понеже ще се решат в най-висша пълнота”.

Обещан е истински рай, царство небесно на земята. Дори е измислено и специално име за тази нова земна цивилизация - Аримайя...

Нека да се поинтересуваме от етимологията на това име... О, каква дълбока древност: Аримайя е производно от името на зороастрийския бог Ангра-Маню (Ариман), дух на световното разрушение, признаван за равен на “светлото божество”, тоест за съавтор на творението. Значи се готви цивилизация на противобореца на християнския Бог? Не е ли това споменатото в Апокалипсиса “царство на антихриста”, което ще трае три и половина години?

Та ето значи откъде е тази странна логика при авторите на “Роза на Света”, щом стане дума за християнството (при цялата й стройност по всички други въпроси).

В програмата на “извънземните неизвестни” християнството сякаш заема маловажно място, то почти се игнорира и само при по-внимателен прочит ще забележиш, че всички действия и замисляни от “спасителите” преустройства на Земята се определят главно по отношение на него. За каквото и да разсъждават, със страничното си зрение авторите следят едно - християнството: да не се подхлъзнат, да не сбъркат при противостоенето си срещу него. И докато в общите уверения за съюз на религиите му е предоставено едва ли не най-почетно място и право, в подтекста му се предявяват какви ли не обвинения, повечето с бегли забележки и отделни ремарки. Нещо повече, съдейки по крайното напрежение на подготвяното от “спасителите” начинание, целият им интерес се върти именно около него и излиза, че акцията ще се окаже напразна, ако не успеят да побратимят всички други религии с религията на Христа...

Не, ние положително ще сме безсилни да разберем нещо от това, което днес зрее в света, да се ориентираме в нахлулия в земните умове смут, който нито едно поколение до днес не е познавало, докато не се обърнем към онези страни на земното развитие, които макар и в нашето десетилетие да са отместени на заден план, тайно определят всичко явно и свързват всички начала и завършеци на проявената в събития история.

Очевидно всички разрешения следва да се търсят в първия древен завет на човечеството, който не на думи, а на дело е бил невидим пазител на земните родове по трудните пътища на историята, давайки им нови и нови сили за възрастване в оня предвечно определен нравствен закон на живота, при който всички други толкова превъзнасящи се учения са храбри, красноречиви, значителни само тогава, когато паразитират върху него...

Но открай време в този спор пръв ни се изпречва Изтокът, който със своите породени в света учения се представя за най-всеобхватната истина под небето, която, както можем да съдим от обещанията на “Роза на Света”, единствена има сила да възвиси човека към вселенските светове.

И тези тайни съществуват наистина. Животът на нито един смъртен не ще стигне, за да се “постигне” чрез Ведите, будизма или йогистката система поне до нивото на изплъзващата се впоследствие по странен начин дълбочина.

Но възниква все същият въпрос: щом се стигне до същината, проличава, че всяка предприемана от Изтока идея задължително има предвид някаква операция с християнството. Създава се впечатлението, че ако не е то, източните религии няма за какво да съществуват.

Това повече от натрапчиво противоборство (днес приемащо форма на “побратимяване”) е толкова подозрително, че Свещеното Писание на християните като пълнота на истината, Словото Божие, категорично се дистанцира от неговите “истини” като от лъжеучения, внесени в света, за да отдалечат умовете и душите от Христа. Противопоставеността на първоначалното учение спрямо всички останали в дадения случай може да бъде само една, а всичко противопоставящо й се и особено присъединяващо се към нея се оказва противоборстваща й лъжа.

В светлината на всичко това, целият диверсионен смисъл на обвинението от страна на “Роза на Света” към християнството в това, че то не се е наело да спасява, не е оглавило израждащите се царства на земната цивилизация, става съвсем очевиден. Като си дават вид, че не познават главната принципна програма на християнството и за да вдигнат цената на натрапваната на човечеството нова религия, единствената цел на която е да го погълне, авторите на този спиритически документ предявяват най-сериозна сметка на “старите религии”, които според техните думи “на са успели да постигнат намаляване на социалното зло”, “не са пожелали да оглавят процеса на социалното преобразуване и именно в тази ограниченост, в тази умствена леност и тази идейна неподвижност и закостенялост е най-тежката им вина”. Религията, заявяват те, “се е дискредитирала с вековната си безпомощност в това отношение и не е за учудване противоположната крайност, в която е изпаднала Европа, а след нея и другите континенти, а именно: преобразуване на обществото с чисто механични средства при пълен отказ от духовната страна на този процес. Няма какво да се чудим на резултата: сътресения, които светът не е виждал, мащаб на жертвите, какъвто никога не сме могли да си представим дори и в бълнуване, понижаване на естетическото ниво, като самата възможност за този резултат дори и сега през ХХ век за мнозина е мрачна и трагична загадка.”

Днес закоравелите в коварството си ловци на души от “Роза на Света”, преструвайки се на наивници, а на практика опитвайки се да посеят ново безверие, на всяка цена се опитват да ни убедят, че християнството се е провалило, защото тъмните сили уж успели да провалят мисията на Христос и да умъртвят Божия Син.

„Христос - правят гримаса на съжаление тези “извънземни неизвестни” - не е трябвало да умира не само от насилствена, но и от естествена смърт. Ако мисията Му бе завършена, тя би предизвикала това, че след едно-две столетия на земята наместо държави с техните войни и кървави вакханалии би се установила идеална Църква - Братство.

Броят на жертвите, сумата от страдания и скърби, както и сроковете за възвисяване на човечеството биха се съкратили неизмеримо.“

Но на всеки, дори и повърхностно запознат със Свещеното Писание, е известно, че разпятието на Иисус Христос за спасението на човеците и неговото Възкресение са предсказани както на много места в Стария Завет, така и от Самия Христос - нееднократно и недвусмислено.

Разбира се, на Бог, създал Вселената и всичко в нея, нищо не би Му струвало да устрои Своите пътища така, че народите да Го приемат в славата Му. И това се е случвало неведнъж, когато е ходел по земята (тоест, предвидена е и тази уловка, зад която в своята измислена праведност се опитват да се скрият лукавите автори на “Роза на Света”).

Може би сатаната се е опитвал да провъзгласи Христос за земен цар. Не напразно, когато Петър започнал да убеждава Спасителя да не отива на кръста, Той казал: “Махни се от мене, сатана! Ти Ми си съблазън!” (Мат. 16:23).

Христос обяснил на учениците си замисъла на Своя посев за векове - защо Той трябва да бъде не избран за цар на земята, а неприет и разпнат: “Ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Иоан. 12:24).

Със Своето смирение и унижение, с кръстните си мъки, с всеспасяващата Си любов Той ни станал безкрайно близък, като възвисил безпределно човека, показвайки ни колко сме ценени на небесата. И когато след Голгота всичко дошло на мястото си и народите осъзнали значението на ставащото - че Спасителят на света е предстоял пред тях и до смърт е пострадал, снизхождайки до малката песъчинка - човека, поколенията замрели без дъх, а цялото християнство се превърнало в една молба за прошка, разкаяние и плач, в непрекъснат порив към духовна чистота, така че човешкото естество трудно можело да понесе тежестта на тази несъизмеримост, отговорността на този нравствен урок.

Историята закипяла и се задвижила с нова сила, като през всичките тези две хилядолетия изкупителната Христова жертва е била незрим стимул за човешките синове, възвисявайки ги поколение след поколение към праведен живот.

Но от всички заповеди, оставени от Христос на хората, най-настойчива и тревожна е тази:

„Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина... защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески.“ (Мат. 24:4-5, 24-27)

Така за вярващите бе определена ясна и недопускаща никакво двусмислие или друго тълкувание програма за целия период на историята до Второто Пришествие на Сина Човечески, новото явяване в света на Когото ще бъде със “сила и слава велика”. Той обеща да поддържа, наставлява, просвещава и пази незримо хората на вярата през цялото това време чрез Утешителя Духа Светаго, чрез Духа на Истината: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.“ (Иоан. 14:24)

А това всемогъщо и незримо въздействие, поддържащо и водещо Христовата църква по трудните й земни пътища, апостолите усетили с изумление върху себе си петдесет дни след Христовото Възкресение.

Има и още едно предупреждение, придобиващо необикновена актуалност в смутните ни дни. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан. 14:6), казва Христос, а Апостолът потвърждава: „И в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:11-12).

Едва след като отминало времето, когато християнските поколения усещали върху си урагана на демоничното противодействие, безкрайните коварства и непреставащите дори за миг маневри на лъжата така, че можели да се смутят и объркат дори и най-твърдите във вярата, хората осъзнали цялата важност на това Христово предупреждение. На тъмния лагер бе позволено да противодейства на християнството при неговото раждане и по целия му път с цялата възможна сила на лъжеученията и всякакви други антихристиянски движения. Започнаха вакханалия на лъжата, вой на злото, отвличане, осмиване, третиране по пътя, по който християнската истина шестваше по земята. На човечеството все още му предстои да се удивлява и ужасява, когато бъде разкрито докрай на какво е способна сатанинската сфера, за да противодейства на Христа.

“Розата на Света” е свободно използвана в качеството си на авторитет от привържениците на “либерализацията” на християнството, на религиозния “плурализъм”, на съединяването на църквите. Проповядва се обединяване на всички религии, от Православието до иудаизма в “интеррелигия”, в “световна църква”, за да се осъществи чрез нещо подобно на световно правителство контрол над всички народи. Към това следва да се прибави неприемането от автора (в името на все същата уния с другите религии) на догмата за въчовечаването на Христа и неговото извратено тълкуване на Троицата (не като Бог Отец, Син и Свети Дух, а като Бог Отец, Богородица и Син).

На православния човек му е известно, че в духовния свят, в космическото пространство няма “други цивилизации”. Има Бог и Църква, тържествуваща на Небето, има дявол, воюващ с Бога върху полето на човешките сърца. Явното авторство на лукавия дух в “Роза на Света” се доказва и с поразителното въздействие върху човешките умове, защото демоните, както е известно, имат обширен и многовековен опит в прелъстяването на човечеството. Д. Андреев (там, където все още е неговият, човешкият текст) откровено признава, че не е успявал да записва всичко, което му е било диктувано, и затова ръкописите носят стенографски характер.

При целия си вселенски размах в “Роза на Света” тук за кой ли път се повтарят грандиозните уродства на умозрителните и всъщност атеистични проекти, появяващи се от време на време в Русия, като например “Петото Евангелие” на Л. Толстой, “Възкресението” на Н. Фьодоров, ноосферата на Вернадски и т. н.

И след този религиозен смут как ни тегли към родната православна обител...

“Свет Православия”. 1994. № 11., Макариев-Решемски манастир, Ивановска обл.

УДОБНА РЕЛИГИЯ ИЗМИСЛИХА ИНДУСИТЕ. За превъплъщението. /из "Пътища, водещи към ада"/

Вместо християнското учение за спасението на човека в Христа все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за превъплъщението. Според древноиндуската версия на това учение след смъртта душата преминава временно в астрален план, откъдето после се преселва в друго тяло - в растение, насекомо, животно или в друг човек (очевидно в този списък трябва да се добавят микробите и вирусите, които древните индуси не са познавали). Тялото, в което на душата й предстои да се превъплъти, се определя от количеството на “кармата” - добрите или лошите дела, които тя е събрала в предишния си живот. Ако човек е правил повече добро, душата му преминава в по-развито и благородно същество, ако пък е живял лошо - в по-нисше. Процесът на превъплъщаване продължава дотогава, докато душата напълно не се освободи от кармата, като изгуби всякакъв интерес към живота. Тогава тя се слива (според индуизма) с Абсолюта - Брама, или според будизма се разтваря в нирвана. Сега на Запад е популярна “очовечената” версия, според която душата преминава само в човешко тяло, прескачайки нисшите форми.

Учението за превъплъщението на душите твърди, че както е имало време, когато не е съществувал човекът, така ще настъпи и време, когато той вече няма да съществува. Човекът е започнал да се развива от нисшите същества (растения и риби) и ще се развива, докато не стане свръхчовек. Затова сегашният човек е преходно същество. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го тласкат към неосъзнаваната цел и ще го доведат до състояние, което не съдържа нищо човешко.

Лъжеучението за превъплъщението няма никакви обективни данни в своя полза и е построено изцяло върху фантазии. Въпреки това то привлича към себе си привърженици с това, че от една страна, обещава “безсмъртие” на душата (в примитивен езически вид), а от друга - отричайки Върховния Съдия и наказанието в ада, освобождава грешника от чувството на отговорност и страх за лошите постъпки. Логичният извод от това учение е такъв: ако и да съгреши човек в един свой живот, то в следващия ще може да поправи работата. В края на краищата хората ще достигнат една и съща участ - сливане с Абсолюта. Разликата е само в броя на циклите.

Освен това, използвайки учението за превъплъщението, може да се обяснят и оправдаят всякакви страсти и престъпления. Например ако някой содомит чувства влечение към други мъже, то е защото в един от “предишните си животи” е бил жена. Ако жена изневерява на мъжа си, то е затова, защото сегашният й любовник в предишните превъплъщения е бил неин любим съпруг и т. н.

При цялата си на пръв поглед привлекателност това учение е ужасно мрачно. Какво собствено се превъплъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е тази душа, която отъждествяваме с нашето “Аз”.

Нали нашето “Аз” се осъзнава единно и непрекъснато същество в течение на целия ни живот. Нашето “Аз” се стреми към познание, трупа опит, развива талантите си. А тук излиза, че целият духовен багаж, придобит с голям труд, се изтрива по време на смъртта и човек в новото си тяло трябва да се учи от нулата. В момента на новото въплъщение неговото съзнание е като чист лист хартия. Ако ли пък страда поради лошата си карма, натрупана в предишния живот, никога не ще може да разбере за какво точно се наказва. Излиза, че човек носи наказание за дела, извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в нито една законодателна система.

Учението за превъплъщението не решава проблема за безсмъртието, защото не запазва паметта за предишните животи, която е необходимо условие за единството на личността. Превъплътеният се оказва вече друг човек. Теософският светоглед е враждебен за личността.

Християнството твърди точно обратното. Именно личността е твърдата и унаследяваща вечността единица. Тя е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическата еволюция и не подлежи на разтваряне. Човек може да се усъвършенства, може да встъпи в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това запазва човешката си природа.

Ясен пример за противоречието между индуисткото и християнското учение за изкуплението е евангелският благоразумен разбойник, който в един миг, обърнал се към Христа, наследява Царството небесно (независимо от “кармата”). Изкуплението, извършено от Христа, освобождава човека от властта на космическите процеси. Със силата на благодатта то дава онова, което не може да даде предлаганото от теософията безкрайно циклично скитане по космическите коридори.

Отричайки запазването на личността, учението за превъплъщението отрича безсмъртието въобще. То е толкова лъжливо, колкото и песимистично. Но Христос възкръсна! С Неговата сила и ние ще възкръснем в нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот.

Из книгата “Жизнь после смерти”. М., 1991.

В МРЕЖИТЕ НА АГНИ-ЙОГА. Н.Кроткий, психиатър. /из "Пътища, водещи към ада"/

Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на “Живата Етика” (Агни-Йога). С какво ме завладя тя?

С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. “Живата Етика” се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, “синтез” между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към “духовна еволюция”, към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... Но...

Първите две книги на Агни-Йога “Зов” и “Озарение” са обединени от общото название “Листа от градината на Мория”. Тези две книги са разгърнат пролог на серията на Агни-Йога, състояща се от 13 (!) книги, печатани в течение на 13 (!) години - от 1924 до 1937 г. “Учението” се представя като “Духовен манифест на бъдещото човечество”. Желанието да разбера кой е “Учителят Мория” възникна веднага, но в търсенето на отговора измина година и половина. Аз знаех, че Махатма Мория е “Учителят” на Е. И. Рьорих. Знаех, че в течение на много години той й е диктувал “Учението” по телепатичен път. Но не знаех кои са учителите на “Учителя Мория” и коя “школа” представляват.

“Учителят” призовавал своя ученик, а по-точно - ученичката си, да стане ловец, прелъстител на човешките души. В мрежите на това “Учение” са се хванали много търсещи и духовно неопитни, такива като мене, нямащи християнски имунитет хора, основно от средата на интелигенцията. Да разбера кой е “Учителят Мория” и какво представлява самото “Учение за Етиката” ми помогна отчасти книгата “Жива Етика”, издадена в Москва.

Географският адрес на “Учението” се оказа съвсем земен, а не небесен: “Дадено в долината на Брамапутра, извираща от езерото на Великите Наги, пазещи заветите на “Риг-Ведите”. Нагите в индийската митология са “полубожествени същества” със “змийско тяло и една или няколко човешки глави” (!). На тях им принадлежи подземният свят, където пазят “безчислените съкровища на земята”. Те се почитат като мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртвите и да променят външния си вид, живеят във водата и на сушата (!).

Научих, че Мориа е свещена планина в околностите на Йерусалим. На нея старозаветният патриарх Авраам, покорен на Божията заповед, възнамерявал да принесе в жертва сина си Исаак. Цар Давид купил планината Мориа, за да извършва там всесъжение и мирни жертвоприношения. Синът му Соломон построил на планината храм, впоследствие разрушен от римляните. Според мюсюлманското предание Мохамед посетил планината Мориа и от върха й се възнесъл за беседа с Аллаха. В памет на това мюсюлманите отбелязват празника на възнесението, а джамията, построена от Омар на планината Мориа през седми век след Рождество Христово, се почита от мюсюлманския свят за трета по значимост след храма на Кааба и гроба на Мохамед. В “Книга за жертвата” (“Зов”) се споменават още две имена на Мория. Първото - Алал-Минг, “Учител на Тибет”. Второто - шейх Расул-Ибн-Рахим, или Расул Мория, който бил “едно от въплъщенията на Махатма Мория”.

И така, мюсюлманската джамия, построена на свещената планина, и шейх Расул Мория, той и “Учителят на Тибет”, той и “ Учителят по Жива Етика”. В “Живата Етика” се прекарва мистична връзка между свещената планина Мориа с името на Махатма Мория. Изглежда, че “Зовът” на Агни-Йога е вик на предизвикателство към християнина.

Името на Иисус Христос се споменава в “Учението” нееднократно, в това число още от първите редове на книгата “Зов”: “За Христос с любов ревнувам, на Христа радост нося” - и не е ли затова, за да се приспи бдителността на лековерните християни (само по кръщение, а не по начин на живот). Втори път споменатият в “Книга за жертвата” Иисус Христос е споменат вече всуе, наред с другите “Учители”, например шейх Расул-Ибн-Рахим. Йогата Рамачарока в “опуса” си “Окултна биография на Иисус Христос” отива още по-далеч. Без да му мигне окото, той твърди, че Иисус Христос е ученик на Махатма, някога е посетил Хималаите (?!) и е усвоил безценните знания, предадени Му от хималайските учители. За какво им е притрябвала подобна нечистоплътна фалшификация? Само за да могат постоянно да валят в калта Божия Син и Неговото спасително учение, внушавайки, че заслугата на Христос е минимална, а християнството е вариация на източните религии.

Но и това не е всичко! Оказва се, ако се вярва на махатмите и рьориховците, че Христос е имал отрицателни програмни установки, “минусова карма”. “Минусовата карма” според “учението” това е “тщеславие, предателство, несъпротивление на злото, садизъм, разврат, пиянство, лъжа и други пороци, осъждани от съвременния морал”. Ето какъв е, твърдят рьориховците, вашият Господ Иисус Христос! Могат да бъдат цитирани много подобни “откровения”. По същия начин става и явно сатанинската подмяна на думите на Пресветата Богородица: “душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лук. 1:46-47) с нещо ново: “И духът ми се зарадва в Бога, твоя Спасител”. И това не е просто демократична търпимост, признаване на чуждите вярвания, както се твърди в “Учението”. Защото по-нататък се предлага: “...И обменяйки (?!) Господа, ще идете при Единия” (“Озарение”). Каква “размяна” предлагат авторите на “Агни-Йога”? Не е ли този “обмен” явно богоотстъпничество? Христопродавство?

По-нататък ми беше интересно да науча, че така наречената “огнена болест” (чети: беснованието) на Е. И. Рьорих се нарича окултна треска (“...познато на нас явление”, “Зов”). Но окултизмът, както е известно, е стремеж на падналия, греховен и бездуховен човек да проникне в тайните на света независимо от волята на Твореца, да стане бог без Бога, да получи свръхестествени, свръхсетивни (екстрасензорни) способности със съдействието на нечистата сила (сатаната) и да влияе на обкръжаващите го хора и световни стихии.

Така съвсем неочаквано за себе си аз стигнах до извода, че “Живата Етика” е окултно, явно сатанинско учение. Учение на “Учителя Мория”, магьосника от езерото на Нагите, в чиито мрежи била уловена и самата Е. И. Рьорих. В “Учението” има много информация за психическата енергия и за това, как да се натрупва тя. Постулатите му са дадени в сбит, концентриран вид, поднасят се в поетична, привлекателна форма. На места текстът прераства в молитва към духа на тъмнината, на места - в притча. Но най-често това са “кратки, енергични афоризми, призиви, резки като удар на мълния”. Текстовете на “Агни-Йога” по същество са внушение, сугестия. Те носят голям заряд от отрицателната демонична енергия на нейните “Учители”. Тази сатанинска енергия почувствах върху себе си, като получих екстрасензорни способности, което ми беше приятно и подгряваше тщеславието и гордостта ми. Станах като обсебен. Що се отнася до уж духовния ръст, то “Учението” няма ясно ядро, кодекс или заповеди. Разсъжденията за духовното са красиви думи и нищо повече, някаква илюзия за духовен ръст, самоизмама.

Когато чете книгите на “Учението”, човек се моли за своите “Учители”, без дори да подозира, че “Живата Етика” не е просто “Учение”, което дава знание, а псевдорелигия, страшен духовен фалшификат, и че той, прелъстен от подобни знания, е предал Христа. Онзи, в Името на Който той най-вероятно е бил кръстен като дете, и Който е заповядал: „Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя.“ (Мат. 23:8)

И Апостолът ни е предупреждавал: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.“ (2 Пет. 2:1)

Именно знанията, получени от мен от Свещеното Писание (Библията), трудовете на Светите отци на Православието, и милостта Божия ми помогнаха окончателно да разбера, че зад нашите на пръв поглед мили, добри и простодушни съотечественици Е. И. Рьорих и мъжа й Н. К. Рьорих стоят духове, да разбера на кого съм се доверил и в чии ръце съм оставил душата си, както и към какви непоправими последици можеше да доведе това, ако Господ не бе ме спасил.

Хората от типа на семейство Рьорих Христос е наричал “крадци и разбойници” (Иоан. 10:8). Крадци - защото те крадат душите от Бога, разбойници - защото проповядват, без да са пратени от Бога.

Вестник “Царкоунае слова” , Беларусь, 1994, № 11.

КОДИРАНЕ. /из "Пътища, водещи към ада"/

Църквата вече неведнъж е предупреждавала за опасността от “духовните” изцеления. Ние бихме искали да се спрем и на “изцеленията” по метода на кодирането, които някак си незабелязано, за разлика от шумотевицата около сеансите на екстрасенсите, навлязаха в живота ни.

Рекламата по вестниците и радиото постоянно ни приканва да посетим многобройните кодировачи, за да се изцелим от тежките недъзи на алкохолизма, токсикоманията, затлъстяването... Кодирането се осъществява срещу немалки суми, от хора с най-различна духовна ориентация, като техният нравствен облик не интересува никого. Характерно е, че публикациите в печата, рекламиращи кодирането, също както и публичните изяви на кодировачите, никога не разкриват механизма на “изцелението”.

Същността на този метод представлява окултно въздействие върху психиката на пациента чрез концентрираната енергия на “кодировача”. Кодирането, както и другите магически въздействия, поставя като непременно условие откритостта, пасивното внимание и безусловното доверие към “целителя”.

„Вие сте скъпо купени (с цената на кръвта на Христа Спасителя) - казва Апостол Павел, - не ставайте роби на човеци.“ (1 Кор. 7:23) Именно такова духовно робство обаче изисква кодировачът. Христос дава на човека свобода: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Иоан. 8:36) Чрез своите служители дяволът винаги води към поробване.

Характерно е безсрамното самохвалство на “психоцелителите”. Традиционната медицина осъзнава ограничеността на своите методи и предупреждава за винаги съпътстващите странични ефекти, които понякога са много значителни. Кодировачът обаче “лекува” най-разнообразни, често много тежки патологични състояния уж без всякакво вредно последствие. Въпреки че въздействието става чрез осквернената от греха душа на “целителя”...

За да освободи човека от робството на греха, Христос е заплатил с цената на Своите страдания и смърт. Каква цена - освен в пари - плаща пациентът за освобождаването си от дългогодишната пристрастеност към алкохола, тютюна, преяждането? Външно погледнато - никаква. Един напълно безболезнен сеанс - и си свободен. Възможно ли е наистина това? По своето действие кодирането наподобява хирургическата операция лоботомия - разделяне на полукълбата на главния мозък. При това се елиминира огнището на възбуждане при агресивните психичноболни, но безвъзвратно се губят висшите способности на човека - интелект, емоции, творчески възможности. Кодирането е духовна лоботомия, но чуждият на благодатния църковен живот практически не може да усети това.

За съвременния човек, възпитан от материалистична идеология, е доста трудно да се ориентира в заливащия го поток явления от духовния свят, които до неотдавна са били смятани за несъществуващи или за измислици на човешкото невежество. Трябва да помним: Божествените действия със силата на Светия дух се осъществяват само в Православната църква. Те се осъществяват чрез онези, които по волята Божия носят тежкия кръст на истинския дар на изцелението, на онези, които са подготвени за това от дългогодишния подвиг на православната аскеза и са достигнали Христовото смирение. Ако за такива хора се казвало, че са извършили някакво чудо, те винаги са посочвали погрешността на такъв възглед: изцелява Дух Свети, с благословията на Бог Отец, пратен в нашия свят от Господа Иисуса Христа. Дух Свети действа чрез Своите избраници: „Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище.“ (Пс. 67:36)

В своята практика църквата следи с голямо внимание тези свети действия да не бъдат подменяни от развитието и действието на падналия човешки дух. Ако в подвизаващия се монах бързо започват да се проявяват необичайни свойства - прозорливост, дар за изцеляване - предлагало му се да измени вида на подвига си и да се моли да му бъдат отнети тези способности, понеже могат да развият в неукрепналата душа най-убийствения грях - духовната гордост.

Един от великите старци, който притежавал дар (истинен!) да изцелява, започнал да забелязва в себе си действието на тщеславието. Разбирайки опасността от тази страст, той започнал да моли Бога да му прати беснование. Господ изпълнил молбата му: старецът бил обхванат от бяс толкова силно, че ядял собствените си изпражнения. И слепите по дух многочислени поклонници, чието внимание съблазнявало стареца, решили, че той не е угоден на Бога, и се отстранили от него. След като в такова страшно доброволно изкушение духът на стареца укрепнал още повече в смирението, бесът се отдръпнал от него и той преуспял още повече.

Дали ще видим такова отношение към себе си или към Бога при “духовните целители”, повечето от които са или невярващи, или окултисти - тоест непосредствени служители на сатаната?

Божията благодат може да освещава пасивното вещество - особено след пришествието в плът на Бога Слово, Който го освети. Това виждаме в примера със светите икони, светената вода, светото миро - чрез които се извършват много изцеления. Господ е извършил великото чудо на изцелението на слепия чрез най-низко нещо - калта, смесена със слюнка. Неговата Божествена природа направила от това “тленно”вещество изцеляващо.

Но духовната природа е нравствено активна и действието на Светия Дух не може да се осъществи чрез заразено от греха духовно същество - било то демон или душата на неразкаял се грешник. „Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?“ (2 Кор. 6:14-15)

И екстрасенсите, и хипнотизаторите, и тяхната разновидност - кодировачите, разрушават със своите окултни методи защитната система на човешката душа, която я предпазва от обкръжаващия ни тъмен свят на бесовете. Това става чрез концентрацията на пациента върху личността на “целителя”, чрез който като чрез медиум се осъществява демоническото въздействие.

Под формата на сеанс на кодиране се извършва идолослужение, където ролята на идола - медиума с демонския свят - играе кодировачът. На него човек, след като е подготвен от предварителна психологическа обработка, дава това, което представлява ядрото на нашето съществуване - вътрешното дълбоко внимание. Не случайно Светите отци учат, че основа на всички грехове е разсеяността, разсейването на вниманието. То трябва да е насочено навътре в нашето сърце, да се вслушва - да слуша Божия глас, който звучи в нас чрез съвестта ни. А вместо това то се насочва към външно, заразено от греха творение.

Привържениците на “екстрасенсорното въздействие” се позовават на това, че с дума може да се лекува и да се убива, но може и да се подкрепи човек в ежедневния ни живот. Тогава защо да не се култивира “доброто” словесно въздействие и да се използва то за блага помощ при освобождаването от душевни болести?

Те дори цитират Свещеното Писание: Христос е казал, че “на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марк. 16:18). Къде в църквата може да се види това? А ето че ние, екстрасенсите, възлагаме ръцете си - и изцеляваме, както е казал Христос .

На първия тезис трябва да отговорим, че в ежедневието си човек е същество, пронизано от греха и употребяващо словото си греховно. Да, на всяка крачка виждаме как човек чрез словото си поробва друг човек, налага волята си, внушава представите си. Но именно това разлято, разсеяно в ежедневието на обикновените хора въздействие е основата на това, което в концентриран вид става явна магия.

Що се отнася до позоваването на Писанието, тук служителите на бащата на лъжата и демагогията постъпват именно като демагози. Вземат отделни думи за оправдаване на плътското си мъдруване, противоречащо на църковното разбиране. Наистина в Евангелието ние многократно четем как Христос изцелявал, като възлагал ръцете си - но това са били истински, Божествени изцеления, защото са били основани на вярата в Него като Син Божи, основани са били на покаянието. Такива изцеления Христос дава и сега в Своето Свето Тяло - Църквата.

В Св. тайнство на Елеоосвещението свещеникът, носещ образа на Христа, възлага Св. Евангелие на главата на болния, като казва, че не той, грешният и недостойният, а самият Христос възлага Своята всесилна ръка, която е в Светото Евангелие, и дава изцеление чрез опрощаване на греховете. Дава го в такава мяра, която е полезна за душата на страдащия.

Тези думи за изцеление чрез възлагане на ръцете ни се предлагат като аргумент, откъснати от контекста, в който се говори за видимите знамения, съпровождащи покаянието и обръщането към Христа преди проповедта на Апостолите.

Господ поради снизхождение към немощта на човешкото неверие е дарувал на апостолите да явяват такива външни знаци на Божията сила. И наистина Апостолите и светиите са изцелявали външните, телесните болести, за да привлекат хората към Христа - истинския Лечител на душите и телата. За да се пробуди в човешкото сърце чрез телесното изцеление благодатната и всеспасяваща вяра в Господа Иисуса Христа.

“Не сотвори себе химеру. Исцеления истинные и ложные”, СПб., 1993.

СЛОВО ПРОТИВ ЛЕЧЕНИЕТО С ХИПНОЗА. /из "Пътища, водещи към ада"/

В нашата пределно уплътнена, апокалиптична епоха открито се извършва всемирна магьосническа революция. Едни изучават астрологията и правят хороскопи. Други се интересуват от хиромантия и мечтаят за ясновидство. Трети се възхищават от телепатията и се прекланят пред новопоявили се пророци от вида на българската Ванга. Неопитните неофити, които преди своето обръщане към църквата са платили данък на всеобщото увлечение по източните религии, се занимават с “християнска медитация”. Отделни личности се опитват да съчетаят православния начин на живот с активно изучаване на източните бойни изкуства (карате, кунг фу, ушу, айкидо, таекуондо) или някакви йогистки упражнения, които уж са неутрални в духовно отношение и изключително полезни за общото здравословно състояние на организма. Но, изглежда, най-голямо влияние върху “тези младенци” оказва бурната дейност на многобройните хипнотизатори екстрасенси. Нека спрем вниманието си върху Алан Чумак, Анатолий Кашпировски и други подобни, които вече са добили славата на “целители чудотворци”.

Нека вземем за пример само един от множеството учудващи случаи. Няколко сеанса на телелечение с психотерапевтични методи - и като резултат болните деца успешно понасят изключително сложна операция. При това обезболяването се осигурява чрез телевръзка, тъй като всички обикновени анестезиращи средства са категорично противопоказани. На пръв поглед - какво по-хубаво от това! Намерен е изход от едно наистина безизходно положение. Направено е добро дело и са спасени хора. Налице е явно “чудо”...

Но ето едно интересно свидетелство на очевидец, който е наблюдавал как работи Кашпировски: „Дяволиада! Аз преставам да разбирам каквото и да е, в главата ми е някаква мъгла, всичко се размива пред очите ми“ - е написала Валерия Врубльовска в статията си “Една фантастична нощ в хирургическия институт” (статията е публикувана в списанието “Работница”).

Журналистката, която се отнася към хипнотизатора с нескривана симпатия, въпреки това точно определя същността на ставащото и може би без самата да подозира това, ни предупреждава за грозящата опасност. Обаче и най-ефективното хипнотично телешоу, както и другите рафинирани “дяволиади” на нашите дни не са нещо повече от детска приказка в сравнение с това, което се очаква в най-близко бъдеще. А тук ние всички трябва да се замислим и да си спомним страшните боговдъхновени пророчества за лъжливите знамения и великите измами на последния, кулминационен период на световната история - когато на земята ще се възцари демонската свръхличност, “човекът на греха, синът на погибелта”, който ще мами, че е Бог (2 Сол. 2:3-4)

Чудесата на антихриста, които ще имат неотразимо въздействие върху хората, не ще бъдат някаква палячовщина. В Апокалипсиса се разказва за едно от тези чудеса, а именно за внезапното изцеляване на смъртоносно ранената глава на антихриста или звяра, както е наречен там. Предава се впечатлението от това чудо: “Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра”(Откр. 13:3).

Закономерно възникват въпросите: каква е истинската природа на хипнозата? В какво е дълбочинната същност на този феномен?

Някои учени смятат, че хипнотичното лечение е абсолютно безвредно и напълно естествено явление. Според тях прочутите сензитиви, екстрасенси, псиенергисти са изключително силни универсални хипнотизатори - като много добри специалисти в областта на биоенергетиката майсторски въздействат върху всички енергонива и по всички енергоканали и по този начин неопровержимо доказват съществуването на обективни биоенергетични закони. В една от публикациите на тази тема във вестник “Аргументы и факты” четем: „Съществува пронизващата живота на всяко живо същество способност да се извлича от околната среда, да се натрупва и използва за собствени цели част от енергията, с която е изпълнено световното пространство.“ Това разбиране за вътрешната природа на хипнозата и на хипнотичните способности, както и самата наукообразна терминология на биоенергетиците, напълно съответства на окултния светоглед и на магическите учения на съвремието, крайната цел на които е да бъде приобщена душата към света на падналите, отхвърлените духове и да бъде запратена в обителта на вечната смърт.

Нека преотстъпим думата на един друг популярен “лечител” - Алан Чумак: „Аз чувам глас. Както искате, така го разбирайте. Обикновено “сеансите на връзка”, както ги наричам, стават през нощта, от единадесет през нощта до четири на сутринта. Аз седя, а гласът ми разказва за метода на лечението, за енергията и за много други неща. Гласът е вътре в мен. Аз виждам картинки. Ясновидство, ясночуване. Видеокасетата, магнитофонната лента или водата носят в себе си заряд от моята енергия. Аз мога да пренеса в предмет моето състояние и там да родя тази енергия, която помага на хората. Аз съм дотолкова силен, че няма хора, които да не ми се поддадат. Мога така да ги “натисна”, че да изгубят съзнание.“

Пред нас се разкрива вътрешният свят на горделивия магьосник - ултрасъвременния чародей, - за който са изцяло чужди каквито и да е благодатни дарования, който е станал жертва на собствения си неудържим егоцентризъм и е встъпил в пряко общение с бесовете. Твърдият, “стоманен” дух на сатанинската гордост - присъщ на всички, без изключение сатанисти - се проявява буквално във всяка дума. Колко много се различава тази напрегната, мрачна, сякаш пресована в напрегнат блок сатанинска духовност от мекия, светлия, благодатния дух на смиреномъдрите подвижници и чудотворци на Светата Православна църква!

В частност чудотворството и лекуването на болести са особен дар на Божията благодат. Това е голяма награда за непрекъснатия, многотруден, аскетичен подвиг на изключително напрегнатата, непримирима борба с греховните страсти. Може ли да бъде удостоен с дара на изцелението човек на порока и греха, онзи, който не само че няма ни най-малко понятие за християнското подвижничество, но дори не е доближил църковната ограда?

Могат да ни възразят: „И все пак успехите на хипнотичното лечение са всеизвестни!“ Отците на църквата, които навремето са отговаряли на подобни възражения, ни учат: „Нека бъдем болни, по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие. Ако демонът лекува, той повече вреди, отколкото носи полза. Ще достави полза на тялото, което не след дълго непременно ще умре и ще изгние, а ще навреди на безсмъртната душа. Ако понякога, по Божие допущение, демоните изцеляват (чрез заклинание), това изцеление се случва, за да бъдат изпитани верните, и не защото Бог не ги познава, а за да се научат да не приемат от демоните дори изцеление.

Както търговците на роби: като предлагат на малките деца сладки, плодове и разни такива неща, често ги хващат с тези примамки и ги лишават от свобода и дори от самия живот, така и чародеите, като обещават да излекуват болестта, лишават човека от спасението на душата.“ (св. Йоан Златоуст)

Жизнено важно е да се знае, че един от най-ярките признаци за наближаващия край на света е засилващата се активност на падналите отхвърлени духове, които жадуват да приобщят всички към сатанизма и навеки да погубят цялото човечество. Телевизионната хипноза далеч не е единственото, но е доста ефективно средство за постигането на тази цел. Като установява контакт с хипнотизатора и като следва неговите внушения, човек - волно или неволно, съзнателно или подсъзнателно - се отрича от Христа и принася мислена жертва на бесовете. По този начин той получава демоническо посвещаване, с други думи, встъпва в техния невидим свят и установява здрава двустранна връзка със силите на мрака. Такова едно общуване с бесовете често води до състояние на неразкаяност, нерядко и до изключително тежкия и непростим грях на самоубийството и завършва с необратима духовна катастрофа - затваряне на погиналата душа във вечните тъмници на ада.

Ако знаехме колко неизмеримо важни са за нашето душевно-телесно изцеление и следващото обновление редовната изповед и причастяването със Светите Христови тайни! Дай, Боже, всичките съвременни маловерци да се възкачат колкото се може по-бързо до това спасително ниво на битието и да пристъпят към покаен подвиг - да започнат активен литургичен живот - залог за духовно-нравственото преображение и Вечното Спасение.

Вестник “Царкоунае слово”, Беларус, 1993 г. № 8-9.