ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - за духовния подвиг. Съставил свещ. Дионисий Тацис

Източник - http://www.pravmladeji.org/

1. Старецът Порфирий казвал: “Когато дойде и се засели в цялото пространство на нашата душа Христос, тогава си отиват всички проблеми, всички заблуждения, всички затруднения. Тогава си отива и грехът.”

2. На един богослов, който твърдял, че християнинът трябва да бъде деен човек, старецът Иоил казал: “О, нещастнико! Ти не изоставяш енергичната дейност, за да се вгледаш в своето собствено развитие? Ние всички сме заети с бурна дейност и оставяме своите души, които се превръщат в запуснати ниви. Оплеви с много труд своята душа от страстите, и тогава това, което ще принесеш на ближния си, ще го принесеш не от своята пустота, а от пълнотата си.”

3. Духовният подвиг трябва да се извършва с усърдие. Старецът Антим казвал: “Усърдието и нерадението са две силни средства. Едното ни съединява с Бога, а другото ни разлъчва от Него. Усърдието е нагорещено желязо. Нерадението е студено желязо и колкото и да го удряме с чука, то не може да омекне и от него не може да се направи нищо, докато горещото желязо е много пластично.”

4. Старецът Паисий особено подчертавал ролята на съвестта в духовния живот. В частност той казвал: “Съвестта е първият закон Божи, който Той е начертал дълбоко в сърцата на първите хора, и оттогава всеки от нас, когато се ражда, го наследява от своите родители. Който е развил съвестта си чрез ежедневното поучение на самия себе си, се чувства вече чужд на този свят и светските хора се учудват на неговото деликатно поведение. Но когато хората не обучават съвестта си, те нямат полза нито от духовните поучения, нито от съветите на старците и не могат да опазят заповедите Божии, защото стават безчувствени.”

5. Самопознанието прави човека мъдър. Старецът Иосиф казвал: “Чрез самопознанието християнинът става по-мъдър от другите хора. Той едновременно достига смирение и приема благодат от Бога.”

6. Старецът Евсевий в края на своя живот казвал на заобиколилите го духовни чада: “За мен животът сега е голяма тежест. Ако още живея, то не е за нещо друго, а само за да позная по-добре самия себе си. Преди мислех, че добре се познавам, но делата ме убеждават, че още не съм се опознал добре.”

7. Чрез познанието на самия себе си човек постига чувството за своята греховност и разбира великите Божии благодеяния. Тогава, както казвал старецът Паисий, “сърцето се къса дори да е от гранит и истинските сълзи текат сами. Тогава човек не се самопринуждава нито към молитва, нито към сълзи, защото смирението и съвестта през цялото време дълбаят в сърцето му и откриват източници на сълзи, а Божията ръка постоянно милува Своето усърдно чадо.”

8. Старецът Порфирий казвал на едно свое духовно чадо: “Особено следи за демона на унинието. Не го пренебрегвай. Ако завладее душата, той я приспива и парализира. Това е велик демон, той влиза в човека заедно с тълпата други демони.”

9. Причина за несполуката на човека в достигането на своята духовна цел е нерадението. Старецът Иосиф казвал: “Нерадението се опитва да ни обори. То прилича на суша, по време на която нищо не расте. То нанася вреда на всички: препятства ония, които искат да се подвизават с духовен подвиг; възпира вече преуспелите; непознаващите нерадението кара да го познаят и на прелъстените от него пречи да се поправят.”

10. Голяма опасност за подвижника е отчаянието. За него старецът Паисий казвал: “Нека не се отчайват живеещите в света, когато са пленени от много страсти и естеството им неуправляемо и стремително се спуска надолу по склона. Нека да се надяват на всемогъществото Божие и да обърнат кормилото на своята силна кола към Божия път, към изкачването, и тогава много бързо ще изпреварят онези бавни коли, които се движат по Божия път вече дълги години.” И друг път добавил: “Ние не трябва да се отчайваме, когато се подвизаваме, но не виждаме никакво преуспяване, а само един, на пръв поглед напразен и равен на нула труд. Трудът на всички хора е равен на нула, при едни този труд е повече, при други - по-малко. Христос, виждайки малко старание, в съответствие с него добавя в началото единица и така ние получаваме цена за своя нулев труд и виждаме малко преуспяване. Затова не бива да се отчайваме, а да се уповаваме на Бога.”

11. Старецът Филотей на въпроса защо хората не стават свети казвал: “Причината е в нас самите. Първо, в нашата склонност към зло; второ, в нашето нерадение и леност; трето, в малката и дори липсваща любов към Бога и към небесното; четвърто, в нашата любов с цялата ни душа към мамона (богатството) и в нашия устрем и привързаност към долното и материалното.”

12. Старецът Порфирий казвал на свое духовно чадо: “Нека се приближим към Христа, но не поради страх от това, какво ще стане с нас след смъртта, а да Му открием сърцата си, за да може както когато смъкваме завесите от прозорците стаята веднага се изпълва със слънчева светлина, да дойде Христос и при нас, и ние да Го възлюбим искрено. Това е най-добрият начин.”

13. Полезен е съветът на стареца Иероним: “Отвън изглеждай един човек, а вътре бъди друг. Бъди тайнствен човек.”

14. Старецът Иаков, за да почувства по-добре суетността на живота, често посещавал гробищата. Той казвал: “Беше ми станало навик да ходя редовно на погребения на нашето селско гробище. Това, разбира се, не означава, че тогава изпитвах меланхолия или душевна тревога. Аз ходех там и философствах за суетността и преходността на живота и в душата ми се зараждаше паметта за смъртта.”

15. Старецът Паисий казвал: “В началото на духовния живот Бог от любов не разрешава на човека нито да познае своята греховност, нито многото Му благодеяния, за да не се отчае, особено ако е впечатлителен”.

16. В духовния подвиг са необходими надежда и търпение, защото, както казвал старецът Паисий, “те прогонват зимата и студовете и донасят хубавото време и пролетта, която стопля земята със слънчева светлина и постила зеления си килим. Да не чакаме духовна пролет, ако не преживеем преди това духовна зима, по време на която ще погинат духовните паразити. Нека не чакаме в нас да прорасне Божественото, ако още не е умряло човешкото.”

17. Сред хората се срещат различни характери. Старецът Иосиф казвал по този повод: “Има меки души, които лесно могат да бъдат убедени. Но има и корави души, които се покоряват трудно. Те се различават едни от други както памукът и желязото. За памука е достатъчно само помазването със слово, докато за покоряването на желязото са нужни плачът и пещта на изкушението. Човек, който има твърд характер, трябва да покаже търпение в изкушенията, за да се очисти. А ако няма търпение, той прилича на светилник без масло, който скоро угасва и погива.”

18. Християните трябва да осъзнаят, че в живота им има една най-висока цел. Старецът Евсевий казвал за това: “Смисълът и целта, заради които човек живее на земята, са уподобяването му на Христа.” И това ще бъде възможно, “когато той види в Христа съвършен идеал и започне да живее и постъпва съгласно с Неговите слова и заповеди”.

19. Старецът Амфилохий казвал: “Духовното израстване е възможно само от почвата на сърцето, защото само в него могат да се посеят духовни семена, за да дойде след това благодатният дъжд на Светия Дух и да поникнат истинските плодове, които ще се пазят в две хранилища: първо, на небето, и след това в земното хранилище за нищите хора и за онези, които изпитват духовна жажда”.

20. За истинския християнски живот старецът Порфирий казвал: “Мнозина казват, че християнският живот е неприятен и труден. А аз казвам, че той е приятен и лек, но поставя две условия: смирение и любов.” Друг път добавил: “Сега ние трябва да придобиваме благодатта Божия. Без Божията благодат нашите старания не ще дадат плод и ние не ще влезем в рая. Бог ни дава Своята благодат тогава, когато сме смирени.”

21. Старецът Порфирий сравнявал духовния подвиг с грижите за градина. Той казвал: “Какво е духовен подвиг? Ето душата - тя е градина, разделена на две части. На едната половина прорастват тръни, а на другата - цветя. Имаме и цистерна с вода, с два крана и два улея. Единият отвежда водата при тръните, а другият - към цветята. Всеки път аз мога да отворя само единия от крановете. Аз оставям тръните неполети и те увяхват, поливам цветята - и те цъфтят.”

22. За победата над страстите е нужен голям вътрешен подвиг. Старецът Иосиф обяснявал: “Добрите дела, милостинята и всичко външно умъртвяват малко високомерието на сърцето. А душевният подвиг, болката от покаянието и съкрушението смиряват високомъдрието.”

23. Старецът Иероним от о. Егина давал съвети на своите посетители относно духовния подвиг. Той казвал: “Наслаждавайте се на духовния живот. Няма нищо по-сладко от него. Подвигът е жесток, но венците са сладки. Зимата е люта, но е сладък раят. Без подвига няма да придобием добродетели.” “Избягвайте празнословието. През тия четиридесет години, които служа в Егина, не съм седнал нито веднъж на маса. Когато настояваха, най-много изпивах чаша кафе. Нищо повече. Голямата смелост в държанието, откровеността и волността отслабват съпротивлението на човека и полека идва изкусителят и ни обгражда с напасти. По-добре избягвайте това, доколкото е възможно.” Той използвал и една притча, за да подкрепи новозапочналите. Често разказвал историята за малкото растение, “което отначало пораства малко, на една педя, и си остава такова. Градинарите мислят, че въпреки грижите то повече няма да порасне, и скърбят. Но след известно време, когато изглежда, че вече не се развива, това растение се разраства и се издига нависоко.”

24. Без бодърстване не може да има духовен подвиг. Старецът Евсевий подчертавал: “Нужно е внимание и прилежно наблюдение на вътрешния и външния човек, за да забелязваме добре онова, което е у нас. Това, което не е Божие, трябва да отхвърлим, а да придобием благото, което отсъства у нас и което Бог ни заповядва да имаме. Когато така изследваме самите себе си и имаме ревност, Божествената благодат напълно ни избавя от злото и ние придобиваме добродетел.”

25. Старецът Амфилохий казвал: “Духовните подвизи трябва да носят печата на искрена любов и смирение. Защото само облеченият в тези одежди не се съобразява нито с трудностите на този живот, нито с ненавистта на сатаната, нито със злобата на неговите оръдия.”

26. Заслужават внимание съветите на стареца Иоил към неговите духовни чада: “Без кръста никой не достига рая. Но ние трябва да носим кръста си, а не да го влачим. За да подигнем кръста си, трябва да виждаме нашата цел. Да вземем например масата. Ако някой я хване за единия край, трудно и не за дълго ще може да я повдигне, дори и да притежава голяма мускулна сила. Но ако я вземе през средата, лесно ще я вдигне и ще я пренесе там, където пожелае.” “Стремете се към ясност. Постепенно ставайте искрени.” “Да” да бъде “да” и “не” - “не”. Никога не забравяйте следното: каквото имате в сърцето, това трябва да го имате и на езика си. Но и онова, което имате на езика, задължително трябва да го имате в сърцето.” “Не забравяй, че Бог уважава свободата ти. Твоето спасение е в собствените ти ръце. За да те спаси, Бог иска и ти да желаеш същото.”

27. Старецът Паисий съветвал: “След излизането от църквата хиляди пъти е по-добре да бягаш от хората като от диви зверове, за да опазиш своето духовно разсъждение и онова, което си изнесъл от нея, отколкото да седиш и да разглеждаш палтата и вратовръзките и да се ядосваш после от драскотината, която врагът ще направи в сърцето ти.”

28. Любовта трябва да ръководи духовния подвиг. Старецът Порфирий съветвал: “Трябва да извършваме своя духовен подвиг не с проповеди и препирни, а с истинска, но тайна любов. Когато доказваме своето, другите се съпротивляват. Когато ги обичаме, те идват в умиление и ние ги покоряваме. Когато обичаме, си мислим, че донасяме полза на другите. В действителност ние донасяме полза на самите себе си.”

29. Същият старец казвал: “Каквото правим, да го правим с желание, свободно, отговорно и с удоволствие.”

30. Заслужават да бъдат споменати следните практически съвети на стареца Георги от гр. Драма: “Никога не завиждай на богатия. Винаги живей скромно и смирено, без егоизъм, защото егоизмът е страшен грях. Когато чуваш как осъждат някого, дори и да казват истината, никога не добавяй и своето осъждане, а винаги казвай добро и скърби за този човек. Винаги се грижи за любовта към нищите, старите, сираците и болните. Общувай с тях и изобщо с онези хора, които другите унижават. С честен труд изкарвай хляба си. Не забравяй за милостинята. Това е пътят, по който трябва да вървиш. Винаги мисли за това какво добро да направиш. Именно това е християнският живот.”

31. В духовния живот преуспяват ония хора, които обичат Христа. За да подчертае тази истина, старецът Иероним използвал следния пример: “Ако искаш дори за една година да свариш две-три кила боб с помощта на една шепа въглени, нищо няма да се получи, защото огънят е малко. Същото е и с духовното. Ако имаш малко любов към Христа, при теб няма преуспяване. Трябва да се умножи любовта.”

32. Интересни са и следните примери, които е използвал старецът Иероним, съветвайки своите духовни чада: “На една стена имаме два крана. Единият е по-високо от другия. Ако отворим долния кран, цялата вода ще изтече и горе няма да остане нищо. Така се случва и с духовното. Нека затворим долния кран, който е недуховната любов към хората и света, и отворим горния, тоест нека се укрепим в любовта си към Бога.” “Овесът храни коня. Когато конят е здрав, той работи и е послушен, радва стопанина си и той му добавя храна. Нещо подобно става и с нас. Ако сме послушни на Бога, подвизаваме се и силно желаем благо, Бог ни добавя благодат и духовни блага. От нас зависи дали ще се насищаме духовно, или ще гладуваме.” Обръщайки се към човек, който учел музика, той казал: “Добър музикант си, но не се е намерил майстор, който да ти помогне да станеш по-добър. Ще ти дам един пример. От дивото дърво в гората майсторът може да направи прекрасна маса. Но ако не се намери майстор, дървото ще си остане такова, каквото е.”

33. Старецът Паисий казвал: “Христос целият е доброта, утешение и с Него винаги се диша леко. При Него духовният кислород е в изобилие.”

Превод: Архимандрит Александър Милеант

ДИДАХИ

Дидахи

„Учението на дванадесетте Апостоли” (Дидахи, Διδαχή, The Didache - учение) е най-древният сборник с основните принципи на вярата, валидни в цялата история на Църквата. Апостолското учение за вярата и живота е издадено по открит иерусалимски ръкопис на гръцки език от Никомидийския митрополит Филотей Вриений през 1875 г., а българският превод на Варненския и Преславски митрополит Симеон, който поместваме, е издаден през 1933 г. Дидахи – първият катехизис Двете заглавия - „Учението на дванадесетте Апостоли” и „Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците” принадлежат на едно и също съчинение. Кой е неговият автор и кога е написано не е известно. По стил, простота на израза и сила на въздействието може да се предположи, че е писано от някой от светите отци и църковни писатели от апостолско време, най-вероятно между 100-160 г. в Палестина или Сирия. Според историка Евсевий Памфил (IV в.) е изключено Апостолите да са автори на съчинението (защото е написано в единствено число), а посочва църковния писател Аполоний, който е живял през II в. Който и да е авторът на Учението, той е бил много добре запознат с със Свещеното Писание, Свещеното Предание и практиката на древната Църква. В самото начало на „Апостолското учение” наставникът казва: „Два пътя има: един на живота и един на смъртта,...”, а нататък в сбита форма предава християнското нравствено учение за живота, отношението към Бога, към ближния, пътя към съвършенството. Всеки, който пристъпва към свето Кръщение трябва да има минимума познания, посочени в Поучението, предадено от Иисус Христос на Апостолите, а чрез техните ученици - и до всички езичниците, които са решили да обърнат живота си. Молитвата, наставлява авторът, не трябва да бъде лицемерна, а да извира от сърцето и „както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш...” Практиката на апостолските времена била молитвата да се казва три пъти на ден: на третия час (9 ч.), защото в този час Дух Светий е слязъл върху Апостолите, на шестия час (12 ч.), защото тогава Спасителят бил прикован на Кръста, и на деветия час (15 ч.), защото тогава разпнатия Господ е издъхнал (вж. Деяния 2:15, 10:9, 3:1). Древният автор поучава относно поста, Евхаристията, празнуването на деня Господен (неделя), избора и ръкоположението на епископите и дяконите, приемането на Апостолите и пророците в църковната община, предпазването от лъжепророци и лъжеучители. В края на „Апостолското учение” следват увещания към християните: „Бдете за живота си... защото не знаете часа, в който ще дойде Господ”. Надеждата за скорошното идване на Христос е толкова силна във времето на написване на съчинението, че придава есхатологичен вид дори и на евхаристичната молитва. „Който е свет, нека пристъпи; който не е, нека се покае. Маран-ата (Господ иде). Амин”. Ева СТЕФАНОВА, в-к Духовен дом ДИДАХИ Учение на дванадесетте Апостоли Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците ГЛАВА I Два пътя има: един на живота и един на смъртта, а разликата между двата пътя е голяма. Пътят на живота е тоя: първо обичай Бога, Който те е сътворил, второ – ближния си като себе си, а всичко, което не би желал да ти се прави, и ти не прави другиму. Поуката от тия словеса е: благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за враговете си и постете за гонителите си. Защото, ако обичате ония, които ви обичат, каква благодарност заслужавате? Нали и езичниците правят същото? А вие обичайте ония, които ви ненавиждат, и няма да имате враг. Пази се от мирски и плътски пожелания. Ако някой ти удари плесница по дясната страна, ти му обърни и другата и ще бъдеш съвършен. Ако някой те вземе ангария една миля, ти иди с него две. Ако някой ти задигне горната дреха, ти му дай и ризата си. Ако някой вземе нещо твое, ти не го изисквай назад. Защото и да го изискаш, не можеш да го вземеш. На всеки, който ти проси, давай и не го искай назад. Защото нашият Отец иска да даваме на всички от Неговите дарования. Блажен е, който дава според заповедта, защото е неповинен. Горко на оня, който взима! Защото, който приема поради нужда, ще бъде неповинен, но който взема без нужда, ще бъде съден: защо и за какво е взел. Поставен натясно, ще бъде разследван за всичко, което е сторил и няма да излезе от там, додето не повърне последната стотинка. Затова именно е казано: да се изпоти в ръцете ти милостинята, додето узнаеш кому даваш. ГЛАВА II Втората заповед на Учението е: не убивай, не прелюбодействувай, не деторазтлевай, не блудствай, не кради, не прави магии, не врачувай. Чедо заченато не погубвай чрез помятане и родено не убивай. Не пожелавай това, което принадлежи на ближния ти, не престъпвай клетвата си, не злослови, не лъжесвидетелствувай, не бъди злопаметен, не бъди двоедушен, нито двуезичник, защото двуезичието е примка за смъртта. Думата ти да не бъде лъжовна, нито празна, но пълна с дела. Не бъди лихоимец, нито грабител, нито лицемер, нито злонравен, нито горделив. Не злоумишлявай против ближния си. Да не мразиш никого. Но едни изобличавай, за други се моли, а трети обичай дори от живота си повече. ГЛАВА III Чедо мое, отбягвай от всичко лукаво и от всичко подобно нему. Не бъди гневлив, защото гневът води човека към убийство. Не бъди завистлив, нито свадлив, нито сприхав. Защото от всичко това се пораждат убийства. Чедо мое, не бъди похотлив, защото похотливостта влече човека към блудство, нито сквернословец, нито с лукаво и гордо око, защото от всичко това се пораждат прелюбодеяния. Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство. Чедо мое, не ставай лъжлив, нито сребролюбец, нито пустославен, защото от всичко това се пораждат кражби. Чедо мое, не ставай роптач, защото ще изпаднеш в богохулство, нито дързък, нито лукав, защото от всичко това се поражда богохулство. Но бъди кротък, защото кротките ще наследят земята. Бъди дълготърпелив и милостив, и незлобив, и спокоен, и благ и всякога с трепет пази словесата, които си чул. Не се превъзнасяй и душата ти да не бъде дръзка. Душата ти да не се прилепва към човеци високомерни, но имай сношение с човеци справедливи и смирени. Каквото ти се случи, посрещай го като добро, знаейки че без Бог нищо не става. ГЛАВА IV Чедо мое, помни денем и нощем оногова, който ти говори Словото Божие и го почиатй като Господа. Защото откъдето се възвестява господството, там е Господ. Всеки ден търси срещи със светиите, за да се осланяш на словата им. Не пожелавай раздори, но примирявай враждуващите. Съди справедливо. Когато изобличаваш другите за постъпки, не бъди лицеприятен. Не се двоуми: ще бъде или не. Не протягай ръце, за да вземеш, а за да дадеш, не ги свивай. Ако имаш, давай саморъчно, за да се избавиш от греховете си. Не се колебай да дадеш ли или не, нито роптай, когато дадеш. Защото ще узнаеш кой е добрият Мъздовъздаятел. Не се отвръщай от оногова, който е в нужда. Общувай във всичко с брата си и не казвай, че което имаш е твое. Защото, ако общувате в нетленното, колко повече трябва да имате общи тленните неща. Не дигай ръце от сина си и от дъщеря си, но ги учи докато са още млади да имат страх Божи. Не заповядай гневно на слугата и на слугинята си, които се уповават, като тебе, на същия Бог, за да не престанат да се боят от Бога, Който дава и на двама ви. Защото Той не идва да призове някого лицеприятно, но всички, които Духът е приготвил. А вие, слуги, покорявайте се на господарите си със срам и страх, като на образ Божи. Ненавиждай всяко лицемерие и всичко неугодно Богу. Не оставяй заповедите Господни, опази всичко, което си приел, без да прибавиш и без да отнемаш нещо. Изповядай в църквата простъпките си и не пристъпвай към молитва със съвест лукава. Това е пътят на живота. ГЛАВА V Пътят пък към смъртта е следният. Преди всичко, той е лукав и пълен с проклятие, убийства, прелюбодейства, похоти, блудства, кражби, идолопоклоничество, магии, врачувания, грабителства, лъжесвидетелства, лицемерства, двоедушие, коварство, гордост, злоба, дързост, користолюбие, сквернословие, ревност, нахалство, високомерие, надменност. Тръгналите по тоя път са гонители на доброто, мразят истината, обичат лъжата, не признават, че правдата заслужава награда, не се прилепват към доброто, нито към справедлив съд, бодърстват не за добро, а за зло. Кротостта и търпението са далече от тях. Те обичат суетата, търсят възмездия, не са милостиви към сиромаси, не съжаляват измъчвания, не признават Твореца си. Те са убийци на чеда, изтребители на Божие творение, отвръщат се от нуждаещия се, измъчват наскърбявания, ласкаят богатите, съдят незаконно сиромасите. Те са потънали в грехове. Чеда, дано се опазите от всичко това! ГЛАВА VI Внимавай да не те заблуди някой и те отбие от тоя път на поучението, защото те учи без Бога. Ако можеш да носиш цялото Господне иго, ще бъдеш съвършен. Ако не можеш, прави това, което можеш. По въпроса какво да се яде, върши това, което можеш да носиш. Но много се пази от идоложертвените, че те са служение на мъртви богове. ГЛАВА VII Кръщението да се извършва така: Като кажете по-напред всичко, казано дотук, кръстете в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух в жива вода. Ако нямаш жива вода, кръсти го в друга вода. Ако не можеш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното, нито другото, излей на главата три пъти вода в името на Отца, на Сина и на Светия Дух. Преди кръщението нека постят - и този, който кръщава, и този, който се кръщава, и други, които могат. Ще поръчаш на оногова, който ще се кръсти, да пости по-напред ден-два. ГЛАВА VIII Постите ви да не бъдат с лицемерците. Защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък. Не се молете като лицемерците, но както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш, Който си на небеста! Да се свети Товето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но ни избави от лукавия; защото Тове е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.” ГЛАВА IX За Божествената служба (евхаристията), благодарете така. Първо за чашата: „Благодарим ти, Отче наш, за светото лозе на отрока Ти Давида, което ни направи известно чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата на вековете”. За преломлението пък благодарете така: „Благодарим Ти, Отче наш, за живота и за знанието, което Ти яви чрез Иисуса, Отрока Си. На Тебе подобава славата във вековете. Както тоя хляб, който се преломи, беше пръснат по хълмовете и събран, стана едно, така да се събере църквата Ти от краищата на земята в Твоето царство. Защото Твоя е славата и силата чрез Иисуса Христа във вековете”. Никой друг да не яде, нито да пие от службата ви (евхаристията), освен кръстеният в Името Господне. Защото е казал Господ: „Не давайте светото на псета”. ГЛАВА X След като се наситите, благодарете така: „Благодарим Ти, Отче Светий, за светото Ти Име, което Си вселил в сърцата ни, и за знанието, и вярата, и безсмъртието, което познахме чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата във вековете. Ти, Владико, Вседържителю, Си създал всичко заради името Си, дал Си на човеците да се наслаждават с храна и питие, за да Ти благодарят, а нам си дарувал духовна храна и питие и живот вечен чрез Отрока Си. Преди всичко Ти благодарим, че Си силен. На Тебе подобава слава във вековете. Помени, Господи, църквата Си, избави я от всяко зло, направи я съвършена в любовта Ти и я събери от всички страни. Тя е осветена в царството Ти, което Си й приготвил. Защото Твоя е славата и силата във вековете. Нека дойде благодат, и нека отмине тоя свят. Осанна на Давидовия Син! Който е свят, нека дойде; който не е, нека се покае. Маран-ата. Амин. На пророците позволявайте да благодарят, колкото искат. ГЛАВА XI И тъй, който дойде и ви учи на всичко, казано по-горе, приемете го. Ако, обаче, тоя, който ви учи, се обърне и ви учи друго учение, за да руши, не го слушайте. Но ако ви учи, за да се умножат правдата и знанието Господне, приемете го като Господа. С апостолите и пророците постъпвайте, както е заповядано в Евангелието. Всеки апостол, който дохожда при вас, приемете го като Господа. Но той да не остане повече от един ден. Ако е нужно, може да остане и втория ден. Но, ако остане три дни, той е лъжепророк. Като си отива апостолът, да не взима нищо друго, освен хляб, докато се настани, но ако иска пари, лъжепророк е. Не изкушавайте, нито разпитвайте пророка, който говори по вдъхновение. Защото всеки друг грях ще се прости, но тоя грях няма да се опрости. Обаче, не всеки, който говори по вдъхновение, е пророк, а който има обноски като ония на Господа. И тъй, кой е лъжепророк и кой пророк ще се познае от обноските му. Всеки пророк, който по вдъхновение нарежда да се сложи трапеза (за гладни и жадни), той сам да не яде от нея, инак е лъжепророк. Който пророк учи истината, ако не постъпва според както учи, лъжепророк е. Всеки изпитан и истински пророк, който прави нещо мирско за тайнствена поука на църквата, без да учи и другите да правят, каквото той сам върши, няма да бъде съден от вас. Защото Бог ще го съди. Така са правили древните пророци. Който вдъхновено каже: дай ми пари или друго нещо, да го не слушате. Но, ако каже да дадете за други, които се нуждаят, никой да не го съди. ГЛАВА XII Всекиго, който иде в името Господне, приемайте, а после, като го изпитате, ще го познаете. Защото имате благоразумие и на дясно, и на ляво. Ако дошлият е пътник, помогнете му колкото можете, но не бива да остава у вас, освен два или три дена, ако е нужно. Но, ако иска да отседне при вас, бидейки занаятчия, нека работи и се храни. Но ако няма занаят, вие в благоразумието си промислете как един християнин да не живее при вас празен. Ако пък не иска да постъпва така, той е христопродавец. Пазете се от такива. ГЛАВА XIII Всеки истински пророк, който иска да се засели при вас, достоен е за прехраната си. Така също и всеки истински учител, както и работникът, и той е достоен за прехраната си. И тъй, давай на пророците начатъците от произведенията на лин и гумно, на волове и овци. Защото те са вашите първосвещеници. Ако пък нямате пророк, дайте на сиромаси. Ако замесиш тесто за хляб, вземи, та дай начатъци според заповедта. Така също, ако отвориш делва вино, или масло, дай начатъци на пророците. От пари пък, от носия, и от всичко, що имаш, дай според волята си начатъци, съгласно заповедта. ГЛАВА XIV Всяка неделя Господня се събирайте, преломявайте хляб и благодарете, като при това изповядайте простъпките си, за да бъде жертвата ви чиста. Който има недоразумение с брата си (християнин), да не се събира с вас, докато двамата не се спогодят, за да не би да се оскверни жертвата ви. Защото чиста жертва иска Господ. „На всяко място и време принасяйте Ми чиста жертва, защото Съм велик цар, говори Господ, и името Ми е чудно между народите”. ГЛАВА XV И тъй, ръкоположете си епископи и дякони, достойни за Господа - мъже кротки, и не сребролюбци, истински и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и на учителите. Да не ги презирате, защото те са, които вие почетохте наравно с пророците и учителите. Изобличавайте се едни други не с гняв, но с мир, както се научихте от Евангелието, и никой нито да говори, нито да слуша оногова, който греши срещу други, докато не се разкае. Молитвите си и милостинята си и всичките си дела вършете, както е заповядано в Евангелието на нашия Господ. ГЛАВА XVI Бдете за живота си. Светилниците ви да не угасват, кръстът ви да бъде подстегнат, и бъдете готови. Защото не знаете часа, в който ще дойде Господ. Често се събирайте и търсете онова, което подобава на душите ви. Защото вярата, която сте имали през целия си живот, няма да ви ползва, ако в последния си час не бъдете съвършени. Защото в последните дни ще се умножат лъжепророците и развратителите и ще се обърнат овцете на вълци и любовта ще се превърне в омраза. Защото, като се умножи беззаконието, човеците ще се ненавиждат помежду си, ще се преследват и предават един други, и тогава ще се появи прелъстителят на света като Син Божий, и ще направи знамения и личби. Земята ще се предаде в ръцете му и ще върши непозволени работи, които никога от векове не са ставали. Тогава човешката твар ще се изложи на огъня на изпитанието и мнозина ще се съблазнят и ще загинат. А тия, които претърпят докрай и останат на вярата си, ще бъдат спасени от Оногова, който е Основата. И тогава ще се явят знаменията на истината: първо знамението на излитането на небето, сетне - знамението на тръбен глас и трето възкресението на мъртви, но не на всички, но както е казано: „ще дойде Господ и всички светии с Него. Тогава светът ще види Господа да идва върху небесните облаци”. Препечатано от Православие БГ http://www.pravoslavie.bg/content/view/10423/58/

Каквито са мислите ни, такъв е животът ни. Архимандрит Тадей Шабулович

"Сега в Сърбия вече няма старци. Имаше един истински старец - отец Тадей, но той почина наскоро". Това бяха думите на млад сръбски учител. Публикуваме част от записките-фрагменти на архимандрит Тадей, създадени от него през годините на неговото служение. 1. Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят. 2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят. 3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце - какво желае то и към какво се стреми. 4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни. 5. Богообщението е реалното състояние на духа. 6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце. 7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ. 8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог. 9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко. 10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди. 11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота. 12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си. 13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа. 14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният. 15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се омиротвори. 16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър. 17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред. 18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро. 18. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”. 20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими. 21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване. 22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат. 23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”. 24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? - Защото е подарен от Него! 25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим. 26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина. 27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”! 28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот. 29. Смирението е съвършенството на християнкия живот. 30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме. 31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение. 32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си. 33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили. 34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай! 35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде. 36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят. 37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля. 38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева. | www.otechestvo.org.ua Превод: Дария Захариева Препечатано от Православие БГ http://www.pravoslavie.bg/content/view/10417/68/

ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО. Св. Иоан Златоуст

ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО

Значението на парите. разкошество. Изнежени тела. Нашето равнодушие спрямо заболелите поради лакомство. Умереност в храната. Пророк Амос за онези, които разкошестват. Скромна и прилична трапеза.

"Да ядем и да пием, защото утре ще умрем" (Ис. 22:13) - тъй говореха мнозина иудеи по времето на пророците. Но няма нищо чудно в това, че иудеите са говорели така, защото има хора, на които "техният бог - коремът, а славата - в срама им" (Фил. 3:19), пък и сега има някои, които ако и да не го изказват с думи, макар и да не говорят нищо за това, но със своите дела високо и на всеослушание вършат същото. Какво би трябвало да е изобличението на такива хора? Има, наистина, и достатъчно много са такива хора, които мислят, че затова са се родили, за да се отдават на постоянен разкош и да разстройват стомаха си, докато задебелеят добре, след това да умрат, като от своята собствена плът доставят изобилна храна на червеите. И ако злото се заключаваше само в това, че те напразно и без полза ще прахосват себе си за работи, които са непотребни, пак не е особено нещо, макар че и това не е свободно от вина и от упреци. Парите, които ни се дават за прехрана на тяло и за помощ на нуждаещите се, ние си позволяваме да изхарчваме по безпътства и за удовлетворение на крайния си стремеж към удоволствия. Но това възмутително прахосничество няма да остане ненаказано. Непременно ние ще трябва да дадем отчет и по това, което е казано за петте таланта, и за двата, и за единия (Мат. 25:15), т. е. трябва да даваме сметка и за парите, които са преминали през нашите ръце, както и за всичко друго. И тъй, ако ние сме прекарали живота си без полза и напразно, то и едно подобно поведение не ще остане без отговорност; но сега освен това ще има и друго наказание. Човек, който се предава на разкошество и който се занимава с пиянство, който храни безделници и ласкатели, и се разстройва чрез месоядство и алкохол, такъв човек твърде често и неволно, и по добра воля, е принуден да греши, както във време, когато той заема някое отговорно място, тъй и когато се отстрани от там. Както кораб, натоварен с много предмети за превоз, повече отколкото той би могъл да носи, отегчен от големината на товара, потъва, така и душата, и природата на нашето тяло като приема храна в по-голямо количество, отколкото съответства на нейната сила, гнети се и страда и, като не издържа тежестта, потъва в морето на гибелта, и заедно с всичко погубва и кормчията, и корабния персонал, и пътниците, и самия товар. И тъй, както за корабите, които се намират в едно такова положение, не могат да бъдат полезни нито тишината на морето, нито изкуството на кормчията, нито многобройните матроси, нито хубавото затягане на въжетата и платната, нито удобното годишно време и нищо друго не може да помогне на тъй претоварения кораб - така, разбира се, е и с онези, които се предават на разкош: нито многото разсъждения, нито науката и увещанието, нито предупрежденията и съветите, нито нещо друго, нито страхът пред бъдещето, нито срамът, нито упрекът от страна на настоящето, изобщо нищо не би могло да спаси една така стеснена душа. Неумереността преодолява всичко, и човек, който страда от такава болест - независимо от това дали той желае това или не - най-сетне той се увлича надолу и потъва, става катастрофа, от която по-сетне мъчно може да се повдигне. И такъв човек мъчно може да бъде полезен не само за бъдещето и за онези отчети, които там ще се искат, но дори и за сегашния живот, и за нищо не е годен, но навсякъде го осмиват, както в обществените, тъй и в частните дела. Даже, ако е нужно да се извърши нещо, което е крайно необходимо, той не би проявил съобразителност, нито пък способност за управление: за враговете си той би бил лесно уязвим, а за приятелите и за роднините си - безполезен. Такъв човек не само при опасности и нещастия е нетвърд, лесно се пречупва, не само при спокойствие и безопасност той е несносен, но тъй също и в затруднителни обстоятелства, поради това, че му липсва умереност, ще бъде безполезен за всичко. Там, т. е. в нещастията, него го хваща страх, той трепери и се плаши от всичко и го обхваща безразсъдство; а тук - мъжество и безгрижие, невъздържаност и големеене, и хвалби - всичко това го прави неприятен за всички. Не само телата на онези хора, които се намират в такова положение, са и безобразни, и слаби, и хилави, и отвсякъде са преизпълнени с непоносимо зловоние, но също тъй и душата им е още по-безобразна, отколкото тялото; възприема - поради мекушавостта си - много по-големи болести, отколкото болестите на тялото. Тъй тялото изхвърля вече не само естествените си нечистотии, но много повече, и то отвсякъде - защото и очите, и ноздрите, и устата, когато вътрешността им се обременява с образувани излишни сокове, изпълнят се с най-отвратителни мокроти и разложения, и самата природа на тялото става вече по-изнежена, отколкото това се допуска от естествената съразмерност, като че се изпълва с кал и с нечиста тиня, става и зловонна, и безполезна, и неспособна за някакво добро дело. И самата земя, когато е преситена с подобно изобилие, изгубва свойствената си и вродена топлина и заедно с това изгубва и силата си и не е способна нито да действа, нито да ражда. Ето защо хората, които живеят в постоянно разкошество, заболяват от тежки и неизцерими болести: членовете на тялото им се подлагат на треперене и на отслабване, и на изтощение, притъпява се обонянието и слухът им, появяват се болки в краката и болки в ръцете им, и още много други болки се появяват, за което могат с по-големи подробности да ни разкажат пациентите на лекарите. По този начин, ако дори нямаше геена и наказание, нито крайно осъждане от страна на Бога, нито обществено мнение, нито излишни загуби, нито друго подобно нещо от безбройните неща, които се случват вследствие на изнежен живот, а би било на лице само това едното, то нима това само не е достатъчно, за да ни отклони от лакомията? Такива трапези съвсем не са по-добри от самата отрова, нещо повече - ако искаме да кажем истината - много са по-лоши. Тези отрови веднага похищават оногова, който ги приема и неусетно причиняват смъртта, така че умиращият по повод на това дори и не скърби. Самите пък трапези уреждат един тежък живот и причиняват безчислено множество смърти на онези хора, които ги ценят, един жалък живот и - нещо повече - един живот, който е срамен и е достоен за смях. Останалите болести привличат мнозина да изказват съболезнование, а тези, които произлизат от разкош и от пиянство, не позволяват на зрителите, даже и да биха желали, да изказват съболезнование на онези, които са поробени от тях. Излишните нещастия ни склоняват към състрадание, но основанието на болестта, ако то ни е известно, възбужда противоположно чувство. Ние като че изпитваме някакво средно чувство: нито ги съжаляваме, защото самата причина на нещастието им не ни позволява това, нито пък се гневим, защото размерът на нещастието не допуска това - получава се, значи, нещо средно между обвинение и прощение. Не от природата те са обидени и не са станали те жертва на зла умисъл от страна на хора, но сами са станали творци на своите болести, доброволно са се впрегнали в бездната на злините. И тъй, както ние не особено много съжаляваме хората, които си турят въже на врата и се обесват, също така не особено много жалеем и тези. Дори ако трябва да се направи някакво снизхождение, то по-скоро би трябвало да го получат онези, отколкото тези, макар и онези сами да не заслужават никакво прощение. Онези или вследствие на разни лъжливи доноси, или поради парични глоби, или пред страх от предстояща опасност, или пред очакван удар, или имайки предвид друга някоя болест, изтръгват се от по-големи злини и прибягват а утешение към смъртта, устремявайки се към нея, като към някое безопасно място, или пък бързайки да се изтръгнат от очаквани бури в тихо пристанище; а тези, като нямат възможност да се оправдаят с нищо подобно, предават се на живот по-тежък, отколкото безчисленото множество насилствени смърти. Разкошеството е звяр, жесток и див звяр: змията или скорпионът причиняват много по-малка вреда, отколкото страстта към разкоша. Змията и скорпионът имат предвид тялото, а тази страст, освен че погубва тялото, погубва и душата. Ето защо трябва да бягаме от нея, говоря ви като на благоразумни. Не вярвайте, че има нещо полезно в нея. Ако ли пък онова, което говоря, е самата истина, и ако наистина това е гибелно и страшно, то пощадете силата на своето тяло и здравето на душата си. Аз не казвам, че трябва да се стремим към суров живот въпреки желанието си: нека отхвърлим само излишното и да скъсаме вече с онова, което е в повече от необходимото. И за какво снизхождение бихме били достойни ние, когато някои нямат възможност да се ползуват дори от необходимото, макар че това е в тяхна власт, а ние крачим и зад пределите на необходимото? За нас е достатъчно да се храним толкова, колкото е полезно за просъществуването на тялото и да няма от храната никаква вреда, с една дума - да задоволим глада си. Оттук нататък нека не търсим нищо повече. Искате ли да ви кажа нещо, което е достойно за учудване и което е в разрез с мнението на тълпата, но е истина, то слушайте: дори и когато търсим удоволствия, ще ги намерим по-скоро в умереността, отколкото в разкошеството. Затова нека търсим удоволствия в умереността, там ще ги намерим и по-сигурно, и по-скоро! Не е ли крайно неразумно да избягваме трапеза, на която ще намерим и здраве, и удоволствие, а да устройваме друга, която да е препълнена с неприятности и нещастия и която е главно обидна за Бога? Ако ли вдовица "която живее разпуснато, приживе е умряла" (1 Тим. 5:6), то какво бихме могли да кажем за мъжете? Ако в Стария Завет това е било забранено с по-голяма строгост, и пророкът употребява силен удар срещу онези, които се отдават на разкошества, макар че той посочва вид разкошество не твърде разорително (Ам. 6:4-6), ако това е било така у иудеите, които не са имали понятие за небето и са се ръководили само от водители и наставници, то какво да кажем за сегашния разкошен живот? Пророк Амос казва: "Които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище... пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърцето за злополуката на Иосифа! Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените" (Ам. 6:4-6). Ако пророкът осъжда онези, които водят разкошен живот, ядат агнета и телета, то какво би трябвало да кажем пък за хората, които скитат по всички краища на земята и на морето, само и само да си доставят най-разнообразни храни? Ако осъжда онези, които пият вино с големи чаши, то какво да кажем за онези, които - за доставка на разни сортове вина - предприемат продължителни пътувания и правят всичко, за да станат владетели на най-разнообразни видове от това упоително питие? Ако е достойно за порицание да лежим на легло от слонова кост, то какво прощение ще получат онези, на които леглото е направено от сребро и при това не само леглото, но и всички съдове, дори и такива съдове, които се предназначават и употребяват за най-долни цели? Какво ще отговарят те в деня на Страшния съд? Всичко това не е ли събрано у едного или у малцина, благодарение на чужди нещастия, нещо, което пророкът не е отбелязал, а е осъдил само лакомството? Питам ви аз: не би ли се разгорял гневът Божи като дим (Ис. 65:5), когато един без полза и напразно приготвя от сребро всичко, което трябва и не трябва, когато пък друг не може да се наслаждава и на най-необходимата храна? Казвам ви: онези, които правят това, за да станат известни и славни, ще получат тъкмо противното. Всички ще ги осъдят в жестокост и користолюбие, всички ще ги смятат за порочни. Колко велика е завистта, колко велико е наразположението, колко велика е омразата от страна на всички, колко велико е у всички страстното желание да се промени това положение! Аз ще оставя настрана всички онези клевети срещу Бога, които се пораждат от такива богатства, макар че това е по-тягостно от всичко друго: каквото и да се случи, каквото и да се каже, няма да намерите нещо по-лошо от това. Но няма трапеза по-умерена и по-хубава от нашата, която пророкът не осмива, човек не осъжда, Бог не порицава, огън не наказва, никой не се гнуси, не ненавижда, за която никой не говори лошо, която, напротив, Бог одобрява, в която вземат участие ангелите, която хората хвалят и небето приема. Тези наши трапези се посрещат от ангели; на тях присъства Христос, а не на онези. Такива са били трапезите на пророците, такива - на апостолите, такива - на праведниците. А онези - на тираните и на хората, които порочно разбогатяват на земята, онези - на танцувачките с всички други, които се групират в числото на живеещите за погибел, онези трапези са на разбойниците и на магьосниците и на онези, които ограбват гробовете - мародерите. Когато ти предложиш една такава трапеза, ангелът бързо избягва, а Бог се разгневява, вождът на демоните започва да се радва; гнусят се и ненавиждат и се изнуряват не само враговете, но дори и онези, които изглежда, че са приятелски разположени хора, повече гризани от завист, отколкото да се наслаждават от това, което се намира при тях. Когато някой ни предложи такава именно трапеза, скромна и прилична, не възбуждаща никаква похот, тогава тя ще бъде и най-приятна и най-угодна за всички приятели и за Бога, и за ангелите, и за хората. На такава именно трапеза присъства и Божият Син, защото Той се отклонява от надутия и високомерен човек, а се приближава към смирения, при когото се намира винаги, за да го пази и да го защитава. А когато присъства Христос, не трябва да търсим нищо друго. И тъй, щом знаем това, възлюбени, нека се отстраняваме от онова и да се стремим към това да получим сегашни и бъдещи блага поради благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, с Когото на Отца слава, чест със Светия Дух, сега, занапред и во веки веков. Амин.

Слово за Възкресение. Св. Йоан Златоуст.

Слово за Възкресение

Св. Йоан Златоуст

Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение.
„Който е благоразумен раб”, който дадените му от Бога таланти - време, сили и способности - не скрива напразно в земята, не иждивява за земни само работи и удоволствия, но мъдро употребява за служение Господу и за придобиване вечно блаженство, „да влезне, радвайки се, в радостта на своя Господ”, да бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил на верните Си раби, изкупени с кръвта на Спасителя.
„Който се е потрудил, постейки”, който през време на изтеклия пост не е оставал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, „нека получи сега динария”, нека получи в благодатни плодове от Възкресението Христово наградата, която Бог е обещал на добрите работници (Мат. 10:10; 20:1-8). „Който е работил от първия час”, изпълнявал волята Божия от детинство или от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, т. е. в Църквата Христова, „нека получи сега заплата, която му се пада по справедливост”.
„Който е дошъл след третия час”, е пристъпил към Божието дело не веднага, но е пропуснал известно време, „нека празнува, благодарейки” на Бога за снизхождението към него.
„Който е успял да дойде подир шестия час”, дошъл на Божия зов още по-късно, когато вече е протекла половината от живота му, „нека ни най-малко да се не безпокои, понеже никак не се лишава” от благата, които възкръсналият Господ дарява на всички, желаещи да ги вкусят.
„Който е пропуснал и деветия час”, закъснял още повече и захванал да се труди над делото Божие тогава, когато денят на живота му вече е превалил към вечер, „нека пристъпи без всяко съмнение и боязливост”, защото сега се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци (Тит. 2:11).
„Ако някой е успял да дойде чак в единадесетия час”, дори и тоя, който е излязъл на делото Божие твърде късно, взел е да се грижи за спасение на душата си на старост, „и той да се не страхува от това, дето е закъснял, понеже Домовладиката, бидейки великодушен и щедър, приема и последния като първия, успокоява и дошлия в единадесетия час, както трудилия се от първия час”, въздавайки на всички това, що им се пада. „И първия удовлетворява”, награждавайки го по справедливост, „и последния милва” по снизхождение, и на „тогова дава” заслуженото, и „на тоя дарява” по Своята благост; и „добрите дела приема” с радост, и благото „намерение целува” с любов; и „деянието почита”, както трябва, „и доброто разположение хвали”.
„И тъй, всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете награда” от милосърдния Владика! „Богати и бедни, ликувайте” заедно, като деца на единия Небесен Отец! „Които се трудите и които сте лениви” в делото на своето спасение, „почетете настоящия ден” на всемирно тържество! „Които сте постили и които не сте постили, възвеселете се сега”, когато небе и земя се радват, и празнуват всички твари! „Трапезата е богата: насищайте се от нея всички.” - „Телецът”, заклан заради нас, „е велик и угоен: никой да не излезе гладен”! „Всички се насладете от пиршеството на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта” Божия!
„Никой да не се оплаква от бедността, понеже за всички се е отворило царството” небесно, в което на вярващите е приготвено богато наследство. „Никой да не плаче за греховете си, понеже от гроба на Спасителя възсия прощение” на всички грешници, желаещи да го получат. „Никой да се не бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея”, ако само ние отново не й се поробим чрез греховете. „Смъртта я изтреби обхванатият от нея” Жизнодавец. - „Слезналият в ада” Син Божий „плени ада, който, като вкуси плътта Му, се огорчи”. Отдавна, предвиждайки това, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.” - „Огорчи се, защото биде обезсилен”, защото опустя: „огорчи се, защото биде посрамен” от края на борбата си със Спасителя; „огорчи се, защото биде умъртвен”, лиши се от онова, що съставляваше живот за него и сила: „огорчи се, защото е низложен” от престола си и е лишен от власт над човешкия род; „огорчи се, защото е свързан” и сега не може да действа с оная свобода и сила, както преди.
„Той взе плът, а прие в нея Бога: взе земя, а намери в нея небе; взе онуй, що виждаше, а се подложи на онова, що не очакваше”. Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост!
- „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55) - Де е грехът, с който ти, смърте, уязвяваше човеците? Де е, аде, тържеството ти над рода човешки? - „Възкръсна Христос, и ти биде низвержен” като безсилен. - „Възкръсна Христос, и паднаха демоните”, твоите слуги, чрез които ти улавяше людете. - „Възкръсна Христос, и се радват Ангелите”, гледайки дивното тържество на Сина Божий и спасението на човеците. - „Възкръсна Христос, и живот се въдвори навсякъде”, дори и там, дето по-напред било област на смъртта и тлението. - „Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). „Той пръв възкръсна като глава, а после ще възкръснат всички Негови членове”, които вярват в Него и имат в себе си животворния Негов Дух (1 Кор. 15:21-23; Рим. 8:1). „Нему да бъде слава и владичество през всички векове! Амин”.