ДИДАХИ

Дидахи

„Учението на дванадесетте Апостоли” (Дидахи, Διδαχή, The Didache - учение) е най-древният сборник с основните принципи на вярата, валидни в цялата история на Църквата. Апостолското учение за вярата и живота е издадено по открит иерусалимски ръкопис на гръцки език от Никомидийския митрополит Филотей Вриений през 1875 г., а българският превод на Варненския и Преславски митрополит Симеон, който поместваме, е издаден през 1933 г. Дидахи – първият катехизис Двете заглавия - „Учението на дванадесетте Апостоли” и „Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците” принадлежат на едно и също съчинение. Кой е неговият автор и кога е написано не е известно. По стил, простота на израза и сила на въздействието може да се предположи, че е писано от някой от светите отци и църковни писатели от апостолско време, най-вероятно между 100-160 г. в Палестина или Сирия. Според историка Евсевий Памфил (IV в.) е изключено Апостолите да са автори на съчинението (защото е написано в единствено число), а посочва църковния писател Аполоний, който е живял през II в. Който и да е авторът на Учението, той е бил много добре запознат с със Свещеното Писание, Свещеното Предание и практиката на древната Църква. В самото начало на „Апостолското учение” наставникът казва: „Два пътя има: един на живота и един на смъртта,...”, а нататък в сбита форма предава християнското нравствено учение за живота, отношението към Бога, към ближния, пътя към съвършенството. Всеки, който пристъпва към свето Кръщение трябва да има минимума познания, посочени в Поучението, предадено от Иисус Христос на Апостолите, а чрез техните ученици - и до всички езичниците, които са решили да обърнат живота си. Молитвата, наставлява авторът, не трябва да бъде лицемерна, а да извира от сърцето и „както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш...” Практиката на апостолските времена била молитвата да се казва три пъти на ден: на третия час (9 ч.), защото в този час Дух Светий е слязъл върху Апостолите, на шестия час (12 ч.), защото тогава Спасителят бил прикован на Кръста, и на деветия час (15 ч.), защото тогава разпнатия Господ е издъхнал (вж. Деяния 2:15, 10:9, 3:1). Древният автор поучава относно поста, Евхаристията, празнуването на деня Господен (неделя), избора и ръкоположението на епископите и дяконите, приемането на Апостолите и пророците в църковната община, предпазването от лъжепророци и лъжеучители. В края на „Апостолското учение” следват увещания към християните: „Бдете за живота си... защото не знаете часа, в който ще дойде Господ”. Надеждата за скорошното идване на Христос е толкова силна във времето на написване на съчинението, че придава есхатологичен вид дори и на евхаристичната молитва. „Който е свет, нека пристъпи; който не е, нека се покае. Маран-ата (Господ иде). Амин”. Ева СТЕФАНОВА, в-к Духовен дом ДИДАХИ Учение на дванадесетте Апостоли Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците ГЛАВА I Два пътя има: един на живота и един на смъртта, а разликата между двата пътя е голяма. Пътят на живота е тоя: първо обичай Бога, Който те е сътворил, второ – ближния си като себе си, а всичко, което не би желал да ти се прави, и ти не прави другиму. Поуката от тия словеса е: благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за враговете си и постете за гонителите си. Защото, ако обичате ония, които ви обичат, каква благодарност заслужавате? Нали и езичниците правят същото? А вие обичайте ония, които ви ненавиждат, и няма да имате враг. Пази се от мирски и плътски пожелания. Ако някой ти удари плесница по дясната страна, ти му обърни и другата и ще бъдеш съвършен. Ако някой те вземе ангария една миля, ти иди с него две. Ако някой ти задигне горната дреха, ти му дай и ризата си. Ако някой вземе нещо твое, ти не го изисквай назад. Защото и да го изискаш, не можеш да го вземеш. На всеки, който ти проси, давай и не го искай назад. Защото нашият Отец иска да даваме на всички от Неговите дарования. Блажен е, който дава според заповедта, защото е неповинен. Горко на оня, който взима! Защото, който приема поради нужда, ще бъде неповинен, но който взема без нужда, ще бъде съден: защо и за какво е взел. Поставен натясно, ще бъде разследван за всичко, което е сторил и няма да излезе от там, додето не повърне последната стотинка. Затова именно е казано: да се изпоти в ръцете ти милостинята, додето узнаеш кому даваш. ГЛАВА II Втората заповед на Учението е: не убивай, не прелюбодействувай, не деторазтлевай, не блудствай, не кради, не прави магии, не врачувай. Чедо заченато не погубвай чрез помятане и родено не убивай. Не пожелавай това, което принадлежи на ближния ти, не престъпвай клетвата си, не злослови, не лъжесвидетелствувай, не бъди злопаметен, не бъди двоедушен, нито двуезичник, защото двуезичието е примка за смъртта. Думата ти да не бъде лъжовна, нито празна, но пълна с дела. Не бъди лихоимец, нито грабител, нито лицемер, нито злонравен, нито горделив. Не злоумишлявай против ближния си. Да не мразиш никого. Но едни изобличавай, за други се моли, а трети обичай дори от живота си повече. ГЛАВА III Чедо мое, отбягвай от всичко лукаво и от всичко подобно нему. Не бъди гневлив, защото гневът води човека към убийство. Не бъди завистлив, нито свадлив, нито сприхав. Защото от всичко това се пораждат убийства. Чедо мое, не бъди похотлив, защото похотливостта влече човека към блудство, нито сквернословец, нито с лукаво и гордо око, защото от всичко това се пораждат прелюбодеяния. Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство. Чедо мое, не ставай лъжлив, нито сребролюбец, нито пустославен, защото от всичко това се пораждат кражби. Чедо мое, не ставай роптач, защото ще изпаднеш в богохулство, нито дързък, нито лукав, защото от всичко това се поражда богохулство. Но бъди кротък, защото кротките ще наследят земята. Бъди дълготърпелив и милостив, и незлобив, и спокоен, и благ и всякога с трепет пази словесата, които си чул. Не се превъзнасяй и душата ти да не бъде дръзка. Душата ти да не се прилепва към човеци високомерни, но имай сношение с човеци справедливи и смирени. Каквото ти се случи, посрещай го като добро, знаейки че без Бог нищо не става. ГЛАВА IV Чедо мое, помни денем и нощем оногова, който ти говори Словото Божие и го почиатй като Господа. Защото откъдето се възвестява господството, там е Господ. Всеки ден търси срещи със светиите, за да се осланяш на словата им. Не пожелавай раздори, но примирявай враждуващите. Съди справедливо. Когато изобличаваш другите за постъпки, не бъди лицеприятен. Не се двоуми: ще бъде или не. Не протягай ръце, за да вземеш, а за да дадеш, не ги свивай. Ако имаш, давай саморъчно, за да се избавиш от греховете си. Не се колебай да дадеш ли или не, нито роптай, когато дадеш. Защото ще узнаеш кой е добрият Мъздовъздаятел. Не се отвръщай от оногова, който е в нужда. Общувай във всичко с брата си и не казвай, че което имаш е твое. Защото, ако общувате в нетленното, колко повече трябва да имате общи тленните неща. Не дигай ръце от сина си и от дъщеря си, но ги учи докато са още млади да имат страх Божи. Не заповядай гневно на слугата и на слугинята си, които се уповават, като тебе, на същия Бог, за да не престанат да се боят от Бога, Който дава и на двама ви. Защото Той не идва да призове някого лицеприятно, но всички, които Духът е приготвил. А вие, слуги, покорявайте се на господарите си със срам и страх, като на образ Божи. Ненавиждай всяко лицемерие и всичко неугодно Богу. Не оставяй заповедите Господни, опази всичко, което си приел, без да прибавиш и без да отнемаш нещо. Изповядай в църквата простъпките си и не пристъпвай към молитва със съвест лукава. Това е пътят на живота. ГЛАВА V Пътят пък към смъртта е следният. Преди всичко, той е лукав и пълен с проклятие, убийства, прелюбодейства, похоти, блудства, кражби, идолопоклоничество, магии, врачувания, грабителства, лъжесвидетелства, лицемерства, двоедушие, коварство, гордост, злоба, дързост, користолюбие, сквернословие, ревност, нахалство, високомерие, надменност. Тръгналите по тоя път са гонители на доброто, мразят истината, обичат лъжата, не признават, че правдата заслужава награда, не се прилепват към доброто, нито към справедлив съд, бодърстват не за добро, а за зло. Кротостта и търпението са далече от тях. Те обичат суетата, търсят възмездия, не са милостиви към сиромаси, не съжаляват измъчвания, не признават Твореца си. Те са убийци на чеда, изтребители на Божие творение, отвръщат се от нуждаещия се, измъчват наскърбявания, ласкаят богатите, съдят незаконно сиромасите. Те са потънали в грехове. Чеда, дано се опазите от всичко това! ГЛАВА VI Внимавай да не те заблуди някой и те отбие от тоя път на поучението, защото те учи без Бога. Ако можеш да носиш цялото Господне иго, ще бъдеш съвършен. Ако не можеш, прави това, което можеш. По въпроса какво да се яде, върши това, което можеш да носиш. Но много се пази от идоложертвените, че те са служение на мъртви богове. ГЛАВА VII Кръщението да се извършва така: Като кажете по-напред всичко, казано дотук, кръстете в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух в жива вода. Ако нямаш жива вода, кръсти го в друга вода. Ако не можеш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното, нито другото, излей на главата три пъти вода в името на Отца, на Сина и на Светия Дух. Преди кръщението нека постят - и този, който кръщава, и този, който се кръщава, и други, които могат. Ще поръчаш на оногова, който ще се кръсти, да пости по-напред ден-два. ГЛАВА VIII Постите ви да не бъдат с лицемерците. Защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък. Не се молете като лицемерците, но както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш, Който си на небеста! Да се свети Товето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но ни избави от лукавия; защото Тове е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.” ГЛАВА IX За Божествената служба (евхаристията), благодарете така. Първо за чашата: „Благодарим ти, Отче наш, за светото лозе на отрока Ти Давида, което ни направи известно чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата на вековете”. За преломлението пък благодарете така: „Благодарим Ти, Отче наш, за живота и за знанието, което Ти яви чрез Иисуса, Отрока Си. На Тебе подобава славата във вековете. Както тоя хляб, който се преломи, беше пръснат по хълмовете и събран, стана едно, така да се събере църквата Ти от краищата на земята в Твоето царство. Защото Твоя е славата и силата чрез Иисуса Христа във вековете”. Никой друг да не яде, нито да пие от службата ви (евхаристията), освен кръстеният в Името Господне. Защото е казал Господ: „Не давайте светото на псета”. ГЛАВА X След като се наситите, благодарете така: „Благодарим Ти, Отче Светий, за светото Ти Име, което Си вселил в сърцата ни, и за знанието, и вярата, и безсмъртието, което познахме чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата във вековете. Ти, Владико, Вседържителю, Си създал всичко заради името Си, дал Си на човеците да се наслаждават с храна и питие, за да Ти благодарят, а нам си дарувал духовна храна и питие и живот вечен чрез Отрока Си. Преди всичко Ти благодарим, че Си силен. На Тебе подобава слава във вековете. Помени, Господи, църквата Си, избави я от всяко зло, направи я съвършена в любовта Ти и я събери от всички страни. Тя е осветена в царството Ти, което Си й приготвил. Защото Твоя е славата и силата във вековете. Нека дойде благодат, и нека отмине тоя свят. Осанна на Давидовия Син! Който е свят, нека дойде; който не е, нека се покае. Маран-ата. Амин. На пророците позволявайте да благодарят, колкото искат. ГЛАВА XI И тъй, който дойде и ви учи на всичко, казано по-горе, приемете го. Ако, обаче, тоя, който ви учи, се обърне и ви учи друго учение, за да руши, не го слушайте. Но ако ви учи, за да се умножат правдата и знанието Господне, приемете го като Господа. С апостолите и пророците постъпвайте, както е заповядано в Евангелието. Всеки апостол, който дохожда при вас, приемете го като Господа. Но той да не остане повече от един ден. Ако е нужно, може да остане и втория ден. Но, ако остане три дни, той е лъжепророк. Като си отива апостолът, да не взима нищо друго, освен хляб, докато се настани, но ако иска пари, лъжепророк е. Не изкушавайте, нито разпитвайте пророка, който говори по вдъхновение. Защото всеки друг грях ще се прости, но тоя грях няма да се опрости. Обаче, не всеки, който говори по вдъхновение, е пророк, а който има обноски като ония на Господа. И тъй, кой е лъжепророк и кой пророк ще се познае от обноските му. Всеки пророк, който по вдъхновение нарежда да се сложи трапеза (за гладни и жадни), той сам да не яде от нея, инак е лъжепророк. Който пророк учи истината, ако не постъпва според както учи, лъжепророк е. Всеки изпитан и истински пророк, който прави нещо мирско за тайнствена поука на църквата, без да учи и другите да правят, каквото той сам върши, няма да бъде съден от вас. Защото Бог ще го съди. Така са правили древните пророци. Който вдъхновено каже: дай ми пари или друго нещо, да го не слушате. Но, ако каже да дадете за други, които се нуждаят, никой да не го съди. ГЛАВА XII Всекиго, който иде в името Господне, приемайте, а после, като го изпитате, ще го познаете. Защото имате благоразумие и на дясно, и на ляво. Ако дошлият е пътник, помогнете му колкото можете, но не бива да остава у вас, освен два или три дена, ако е нужно. Но, ако иска да отседне при вас, бидейки занаятчия, нека работи и се храни. Но ако няма занаят, вие в благоразумието си промислете как един християнин да не живее при вас празен. Ако пък не иска да постъпва така, той е христопродавец. Пазете се от такива. ГЛАВА XIII Всеки истински пророк, който иска да се засели при вас, достоен е за прехраната си. Така също и всеки истински учител, както и работникът, и той е достоен за прехраната си. И тъй, давай на пророците начатъците от произведенията на лин и гумно, на волове и овци. Защото те са вашите първосвещеници. Ако пък нямате пророк, дайте на сиромаси. Ако замесиш тесто за хляб, вземи, та дай начатъци според заповедта. Така също, ако отвориш делва вино, или масло, дай начатъци на пророците. От пари пък, от носия, и от всичко, що имаш, дай според волята си начатъци, съгласно заповедта. ГЛАВА XIV Всяка неделя Господня се събирайте, преломявайте хляб и благодарете, като при това изповядайте простъпките си, за да бъде жертвата ви чиста. Който има недоразумение с брата си (християнин), да не се събира с вас, докато двамата не се спогодят, за да не би да се оскверни жертвата ви. Защото чиста жертва иска Господ. „На всяко място и време принасяйте Ми чиста жертва, защото Съм велик цар, говори Господ, и името Ми е чудно между народите”. ГЛАВА XV И тъй, ръкоположете си епископи и дякони, достойни за Господа - мъже кротки, и не сребролюбци, истински и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и на учителите. Да не ги презирате, защото те са, които вие почетохте наравно с пророците и учителите. Изобличавайте се едни други не с гняв, но с мир, както се научихте от Евангелието, и никой нито да говори, нито да слуша оногова, който греши срещу други, докато не се разкае. Молитвите си и милостинята си и всичките си дела вършете, както е заповядано в Евангелието на нашия Господ. ГЛАВА XVI Бдете за живота си. Светилниците ви да не угасват, кръстът ви да бъде подстегнат, и бъдете готови. Защото не знаете часа, в който ще дойде Господ. Често се събирайте и търсете онова, което подобава на душите ви. Защото вярата, която сте имали през целия си живот, няма да ви ползва, ако в последния си час не бъдете съвършени. Защото в последните дни ще се умножат лъжепророците и развратителите и ще се обърнат овцете на вълци и любовта ще се превърне в омраза. Защото, като се умножи беззаконието, човеците ще се ненавиждат помежду си, ще се преследват и предават един други, и тогава ще се появи прелъстителят на света като Син Божий, и ще направи знамения и личби. Земята ще се предаде в ръцете му и ще върши непозволени работи, които никога от векове не са ставали. Тогава човешката твар ще се изложи на огъня на изпитанието и мнозина ще се съблазнят и ще загинат. А тия, които претърпят докрай и останат на вярата си, ще бъдат спасени от Оногова, който е Основата. И тогава ще се явят знаменията на истината: първо знамението на излитането на небето, сетне - знамението на тръбен глас и трето възкресението на мъртви, но не на всички, но както е казано: „ще дойде Господ и всички светии с Него. Тогава светът ще види Господа да идва върху небесните облаци”. Препечатано от Православие БГ http://www.pravoslavie.bg/content/view/10423/58/

Каквито са мислите ни, такъв е животът ни. Архимандрит Тадей Шабулович

"Сега в Сърбия вече няма старци. Имаше един истински старец - отец Тадей, но той почина наскоро". Това бяха думите на млад сръбски учител. Публикуваме част от записките-фрагменти на архимандрит Тадей, създадени от него през годините на неговото служение. 1. Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят. 2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят. 3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце - какво желае то и към какво се стреми. 4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни. 5. Богообщението е реалното състояние на духа. 6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце. 7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ. 8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог. 9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко. 10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди. 11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота. 12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си. 13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа. 14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният. 15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се омиротвори. 16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър. 17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред. 18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро. 18. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”. 20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими. 21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване. 22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат. 23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”. 24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? - Защото е подарен от Него! 25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим. 26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина. 27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”! 28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот. 29. Смирението е съвършенството на християнкия живот. 30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме. 31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение. 32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си. 33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили. 34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай! 35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде. 36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят. 37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля. 38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева. | www.otechestvo.org.ua Превод: Дария Захариева Препечатано от Православие БГ http://www.pravoslavie.bg/content/view/10417/68/

ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО. Св. Иоан Златоуст

ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО

Значението на парите. разкошество. Изнежени тела. Нашето равнодушие спрямо заболелите поради лакомство. Умереност в храната. Пророк Амос за онези, които разкошестват. Скромна и прилична трапеза.

"Да ядем и да пием, защото утре ще умрем" (Ис. 22:13) - тъй говореха мнозина иудеи по времето на пророците. Но няма нищо чудно в това, че иудеите са говорели така, защото има хора, на които "техният бог - коремът, а славата - в срама им" (Фил. 3:19), пък и сега има някои, които ако и да не го изказват с думи, макар и да не говорят нищо за това, но със своите дела високо и на всеослушание вършат същото. Какво би трябвало да е изобличението на такива хора? Има, наистина, и достатъчно много са такива хора, които мислят, че затова са се родили, за да се отдават на постоянен разкош и да разстройват стомаха си, докато задебелеят добре, след това да умрат, като от своята собствена плът доставят изобилна храна на червеите. И ако злото се заключаваше само в това, че те напразно и без полза ще прахосват себе си за работи, които са непотребни, пак не е особено нещо, макар че и това не е свободно от вина и от упреци. Парите, които ни се дават за прехрана на тяло и за помощ на нуждаещите се, ние си позволяваме да изхарчваме по безпътства и за удовлетворение на крайния си стремеж към удоволствия. Но това възмутително прахосничество няма да остане ненаказано. Непременно ние ще трябва да дадем отчет и по това, което е казано за петте таланта, и за двата, и за единия (Мат. 25:15), т. е. трябва да даваме сметка и за парите, които са преминали през нашите ръце, както и за всичко друго. И тъй, ако ние сме прекарали живота си без полза и напразно, то и едно подобно поведение не ще остане без отговорност; но сега освен това ще има и друго наказание. Човек, който се предава на разкошество и който се занимава с пиянство, който храни безделници и ласкатели, и се разстройва чрез месоядство и алкохол, такъв човек твърде често и неволно, и по добра воля, е принуден да греши, както във време, когато той заема някое отговорно място, тъй и когато се отстрани от там. Както кораб, натоварен с много предмети за превоз, повече отколкото той би могъл да носи, отегчен от големината на товара, потъва, така и душата, и природата на нашето тяло като приема храна в по-голямо количество, отколкото съответства на нейната сила, гнети се и страда и, като не издържа тежестта, потъва в морето на гибелта, и заедно с всичко погубва и кормчията, и корабния персонал, и пътниците, и самия товар. И тъй, както за корабите, които се намират в едно такова положение, не могат да бъдат полезни нито тишината на морето, нито изкуството на кормчията, нито многобройните матроси, нито хубавото затягане на въжетата и платната, нито удобното годишно време и нищо друго не може да помогне на тъй претоварения кораб - така, разбира се, е и с онези, които се предават на разкош: нито многото разсъждения, нито науката и увещанието, нито предупрежденията и съветите, нито нещо друго, нито страхът пред бъдещето, нито срамът, нито упрекът от страна на настоящето, изобщо нищо не би могло да спаси една така стеснена душа. Неумереността преодолява всичко, и човек, който страда от такава болест - независимо от това дали той желае това или не - най-сетне той се увлича надолу и потъва, става катастрофа, от която по-сетне мъчно може да се повдигне. И такъв човек мъчно може да бъде полезен не само за бъдещето и за онези отчети, които там ще се искат, но дори и за сегашния живот, и за нищо не е годен, но навсякъде го осмиват, както в обществените, тъй и в частните дела. Даже, ако е нужно да се извърши нещо, което е крайно необходимо, той не би проявил съобразителност, нито пък способност за управление: за враговете си той би бил лесно уязвим, а за приятелите и за роднините си - безполезен. Такъв човек не само при опасности и нещастия е нетвърд, лесно се пречупва, не само при спокойствие и безопасност той е несносен, но тъй също и в затруднителни обстоятелства, поради това, че му липсва умереност, ще бъде безполезен за всичко. Там, т. е. в нещастията, него го хваща страх, той трепери и се плаши от всичко и го обхваща безразсъдство; а тук - мъжество и безгрижие, невъздържаност и големеене, и хвалби - всичко това го прави неприятен за всички. Не само телата на онези хора, които се намират в такова положение, са и безобразни, и слаби, и хилави, и отвсякъде са преизпълнени с непоносимо зловоние, но също тъй и душата им е още по-безобразна, отколкото тялото; възприема - поради мекушавостта си - много по-големи болести, отколкото болестите на тялото. Тъй тялото изхвърля вече не само естествените си нечистотии, но много повече, и то отвсякъде - защото и очите, и ноздрите, и устата, когато вътрешността им се обременява с образувани излишни сокове, изпълнят се с най-отвратителни мокроти и разложения, и самата природа на тялото става вече по-изнежена, отколкото това се допуска от естествената съразмерност, като че се изпълва с кал и с нечиста тиня, става и зловонна, и безполезна, и неспособна за някакво добро дело. И самата земя, когато е преситена с подобно изобилие, изгубва свойствената си и вродена топлина и заедно с това изгубва и силата си и не е способна нито да действа, нито да ражда. Ето защо хората, които живеят в постоянно разкошество, заболяват от тежки и неизцерими болести: членовете на тялото им се подлагат на треперене и на отслабване, и на изтощение, притъпява се обонянието и слухът им, появяват се болки в краката и болки в ръцете им, и още много други болки се появяват, за което могат с по-големи подробности да ни разкажат пациентите на лекарите. По този начин, ако дори нямаше геена и наказание, нито крайно осъждане от страна на Бога, нито обществено мнение, нито излишни загуби, нито друго подобно нещо от безбройните неща, които се случват вследствие на изнежен живот, а би било на лице само това едното, то нима това само не е достатъчно, за да ни отклони от лакомията? Такива трапези съвсем не са по-добри от самата отрова, нещо повече - ако искаме да кажем истината - много са по-лоши. Тези отрови веднага похищават оногова, който ги приема и неусетно причиняват смъртта, така че умиращият по повод на това дори и не скърби. Самите пък трапези уреждат един тежък живот и причиняват безчислено множество смърти на онези хора, които ги ценят, един жалък живот и - нещо повече - един живот, който е срамен и е достоен за смях. Останалите болести привличат мнозина да изказват съболезнование, а тези, които произлизат от разкош и от пиянство, не позволяват на зрителите, даже и да биха желали, да изказват съболезнование на онези, които са поробени от тях. Излишните нещастия ни склоняват към състрадание, но основанието на болестта, ако то ни е известно, възбужда противоположно чувство. Ние като че изпитваме някакво средно чувство: нито ги съжаляваме, защото самата причина на нещастието им не ни позволява това, нито пък се гневим, защото размерът на нещастието не допуска това - получава се, значи, нещо средно между обвинение и прощение. Не от природата те са обидени и не са станали те жертва на зла умисъл от страна на хора, но сами са станали творци на своите болести, доброволно са се впрегнали в бездната на злините. И тъй, както ние не особено много съжаляваме хората, които си турят въже на врата и се обесват, също така не особено много жалеем и тези. Дори ако трябва да се направи някакво снизхождение, то по-скоро би трябвало да го получат онези, отколкото тези, макар и онези сами да не заслужават никакво прощение. Онези или вследствие на разни лъжливи доноси, или поради парични глоби, или пред страх от предстояща опасност, или пред очакван удар, или имайки предвид друга някоя болест, изтръгват се от по-големи злини и прибягват а утешение към смъртта, устремявайки се към нея, като към някое безопасно място, или пък бързайки да се изтръгнат от очаквани бури в тихо пристанище; а тези, като нямат възможност да се оправдаят с нищо подобно, предават се на живот по-тежък, отколкото безчисленото множество насилствени смърти. Разкошеството е звяр, жесток и див звяр: змията или скорпионът причиняват много по-малка вреда, отколкото страстта към разкоша. Змията и скорпионът имат предвид тялото, а тази страст, освен че погубва тялото, погубва и душата. Ето защо трябва да бягаме от нея, говоря ви като на благоразумни. Не вярвайте, че има нещо полезно в нея. Ако ли пък онова, което говоря, е самата истина, и ако наистина това е гибелно и страшно, то пощадете силата на своето тяло и здравето на душата си. Аз не казвам, че трябва да се стремим към суров живот въпреки желанието си: нека отхвърлим само излишното и да скъсаме вече с онова, което е в повече от необходимото. И за какво снизхождение бихме били достойни ние, когато някои нямат възможност да се ползуват дори от необходимото, макар че това е в тяхна власт, а ние крачим и зад пределите на необходимото? За нас е достатъчно да се храним толкова, колкото е полезно за просъществуването на тялото и да няма от храната никаква вреда, с една дума - да задоволим глада си. Оттук нататък нека не търсим нищо повече. Искате ли да ви кажа нещо, което е достойно за учудване и което е в разрез с мнението на тълпата, но е истина, то слушайте: дори и когато търсим удоволствия, ще ги намерим по-скоро в умереността, отколкото в разкошеството. Затова нека търсим удоволствия в умереността, там ще ги намерим и по-сигурно, и по-скоро! Не е ли крайно неразумно да избягваме трапеза, на която ще намерим и здраве, и удоволствие, а да устройваме друга, която да е препълнена с неприятности и нещастия и която е главно обидна за Бога? Ако ли вдовица "която живее разпуснато, приживе е умряла" (1 Тим. 5:6), то какво бихме могли да кажем за мъжете? Ако в Стария Завет това е било забранено с по-голяма строгост, и пророкът употребява силен удар срещу онези, които се отдават на разкошества, макар че той посочва вид разкошество не твърде разорително (Ам. 6:4-6), ако това е било така у иудеите, които не са имали понятие за небето и са се ръководили само от водители и наставници, то какво да кажем за сегашния разкошен живот? Пророк Амос казва: "Които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище... пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърцето за злополуката на Иосифа! Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените" (Ам. 6:4-6). Ако пророкът осъжда онези, които водят разкошен живот, ядат агнета и телета, то какво би трябвало да кажем пък за хората, които скитат по всички краища на земята и на морето, само и само да си доставят най-разнообразни храни? Ако осъжда онези, които пият вино с големи чаши, то какво да кажем за онези, които - за доставка на разни сортове вина - предприемат продължителни пътувания и правят всичко, за да станат владетели на най-разнообразни видове от това упоително питие? Ако е достойно за порицание да лежим на легло от слонова кост, то какво прощение ще получат онези, на които леглото е направено от сребро и при това не само леглото, но и всички съдове, дори и такива съдове, които се предназначават и употребяват за най-долни цели? Какво ще отговарят те в деня на Страшния съд? Всичко това не е ли събрано у едного или у малцина, благодарение на чужди нещастия, нещо, което пророкът не е отбелязал, а е осъдил само лакомството? Питам ви аз: не би ли се разгорял гневът Божи като дим (Ис. 65:5), когато един без полза и напразно приготвя от сребро всичко, което трябва и не трябва, когато пък друг не може да се наслаждава и на най-необходимата храна? Казвам ви: онези, които правят това, за да станат известни и славни, ще получат тъкмо противното. Всички ще ги осъдят в жестокост и користолюбие, всички ще ги смятат за порочни. Колко велика е завистта, колко велико е наразположението, колко велика е омразата от страна на всички, колко велико е у всички страстното желание да се промени това положение! Аз ще оставя настрана всички онези клевети срещу Бога, които се пораждат от такива богатства, макар че това е по-тягостно от всичко друго: каквото и да се случи, каквото и да се каже, няма да намерите нещо по-лошо от това. Но няма трапеза по-умерена и по-хубава от нашата, която пророкът не осмива, човек не осъжда, Бог не порицава, огън не наказва, никой не се гнуси, не ненавижда, за която никой не говори лошо, която, напротив, Бог одобрява, в която вземат участие ангелите, която хората хвалят и небето приема. Тези наши трапези се посрещат от ангели; на тях присъства Христос, а не на онези. Такива са били трапезите на пророците, такива - на апостолите, такива - на праведниците. А онези - на тираните и на хората, които порочно разбогатяват на земята, онези - на танцувачките с всички други, които се групират в числото на живеещите за погибел, онези трапези са на разбойниците и на магьосниците и на онези, които ограбват гробовете - мародерите. Когато ти предложиш една такава трапеза, ангелът бързо избягва, а Бог се разгневява, вождът на демоните започва да се радва; гнусят се и ненавиждат и се изнуряват не само враговете, но дори и онези, които изглежда, че са приятелски разположени хора, повече гризани от завист, отколкото да се наслаждават от това, което се намира при тях. Когато някой ни предложи такава именно трапеза, скромна и прилична, не възбуждаща никаква похот, тогава тя ще бъде и най-приятна и най-угодна за всички приятели и за Бога, и за ангелите, и за хората. На такава именно трапеза присъства и Божият Син, защото Той се отклонява от надутия и високомерен човек, а се приближава към смирения, при когото се намира винаги, за да го пази и да го защитава. А когато присъства Христос, не трябва да търсим нищо друго. И тъй, щом знаем това, възлюбени, нека се отстраняваме от онова и да се стремим към това да получим сегашни и бъдещи блага поради благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, с Когото на Отца слава, чест със Светия Дух, сега, занапред и во веки веков. Амин.

Слово за Възкресение. Св. Йоан Златоуст.

Слово за Възкресение

Св. Йоан Златоуст

Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение.
„Който е благоразумен раб”, който дадените му от Бога таланти - време, сили и способности - не скрива напразно в земята, не иждивява за земни само работи и удоволствия, но мъдро употребява за служение Господу и за придобиване вечно блаженство, „да влезне, радвайки се, в радостта на своя Господ”, да бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил на верните Си раби, изкупени с кръвта на Спасителя.
„Който се е потрудил, постейки”, който през време на изтеклия пост не е оставал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, „нека получи сега динария”, нека получи в благодатни плодове от Възкресението Христово наградата, която Бог е обещал на добрите работници (Мат. 10:10; 20:1-8). „Който е работил от първия час”, изпълнявал волята Божия от детинство или от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, т. е. в Църквата Христова, „нека получи сега заплата, която му се пада по справедливост”.
„Който е дошъл след третия час”, е пристъпил към Божието дело не веднага, но е пропуснал известно време, „нека празнува, благодарейки” на Бога за снизхождението към него.
„Който е успял да дойде подир шестия час”, дошъл на Божия зов още по-късно, когато вече е протекла половината от живота му, „нека ни най-малко да се не безпокои, понеже никак не се лишава” от благата, които възкръсналият Господ дарява на всички, желаещи да ги вкусят.
„Който е пропуснал и деветия час”, закъснял още повече и захванал да се труди над делото Божие тогава, когато денят на живота му вече е превалил към вечер, „нека пристъпи без всяко съмнение и боязливост”, защото сега се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци (Тит. 2:11).
„Ако някой е успял да дойде чак в единадесетия час”, дори и тоя, който е излязъл на делото Божие твърде късно, взел е да се грижи за спасение на душата си на старост, „и той да се не страхува от това, дето е закъснял, понеже Домовладиката, бидейки великодушен и щедър, приема и последния като първия, успокоява и дошлия в единадесетия час, както трудилия се от първия час”, въздавайки на всички това, що им се пада. „И първия удовлетворява”, награждавайки го по справедливост, „и последния милва” по снизхождение, и на „тогова дава” заслуженото, и „на тоя дарява” по Своята благост; и „добрите дела приема” с радост, и благото „намерение целува” с любов; и „деянието почита”, както трябва, „и доброто разположение хвали”.
„И тъй, всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете награда” от милосърдния Владика! „Богати и бедни, ликувайте” заедно, като деца на единия Небесен Отец! „Които се трудите и които сте лениви” в делото на своето спасение, „почетете настоящия ден” на всемирно тържество! „Които сте постили и които не сте постили, възвеселете се сега”, когато небе и земя се радват, и празнуват всички твари! „Трапезата е богата: насищайте се от нея всички.” - „Телецът”, заклан заради нас, „е велик и угоен: никой да не излезе гладен”! „Всички се насладете от пиршеството на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта” Божия!
„Никой да не се оплаква от бедността, понеже за всички се е отворило царството” небесно, в което на вярващите е приготвено богато наследство. „Никой да не плаче за греховете си, понеже от гроба на Спасителя възсия прощение” на всички грешници, желаещи да го получат. „Никой да се не бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея”, ако само ние отново не й се поробим чрез греховете. „Смъртта я изтреби обхванатият от нея” Жизнодавец. - „Слезналият в ада” Син Божий „плени ада, който, като вкуси плътта Му, се огорчи”. Отдавна, предвиждайки това, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.” - „Огорчи се, защото биде обезсилен”, защото опустя: „огорчи се, защото биде посрамен” от края на борбата си със Спасителя; „огорчи се, защото биде умъртвен”, лиши се от онова, що съставляваше живот за него и сила: „огорчи се, защото е низложен” от престола си и е лишен от власт над човешкия род; „огорчи се, защото е свързан” и сега не може да действа с оная свобода и сила, както преди.
„Той взе плът, а прие в нея Бога: взе земя, а намери в нея небе; взе онуй, що виждаше, а се подложи на онова, що не очакваше”. Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост!
- „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55) - Де е грехът, с който ти, смърте, уязвяваше човеците? Де е, аде, тържеството ти над рода човешки? - „Възкръсна Христос, и ти биде низвержен” като безсилен. - „Възкръсна Христос, и паднаха демоните”, твоите слуги, чрез които ти улавяше людете. - „Възкръсна Христос, и се радват Ангелите”, гледайки дивното тържество на Сина Божий и спасението на човеците. - „Възкръсна Христос, и живот се въдвори навсякъде”, дори и там, дето по-напред било област на смъртта и тлението. - „Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). „Той пръв възкръсна като глава, а после ще възкръснат всички Негови членове”, които вярват в Него и имат в себе си животворния Негов Дух (1 Кор. 15:21-23; Рим. 8:1). „Нему да бъде слава и владичество през всички векове! Амин”.

ПРОТИВ ПИЯНСТВОТО И ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Св. Иоан Златоуст

ПРОТИВ ПИЯНСТВОТО И ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Въздържание от грях. Пияният и бесният. Духовно упоение. Възкресение. Предпазване от пороци. Кръщение и духовно възрождение.

Ние снехме от себе си тежестта на поста, но не бива да отлагаме плодовете му; трябва да събираме тези негови плодове. Мина вече трудът на подвизите, но усърдието към добрите ни дела не трябва да премине. Постът мина, но благочестието трябва да остане; или - по-добре: не е свършен постът. Впрочем, не бойте се! Аз казах това не от желание да ви проповядвам нов четиридесетдневен пост, но понеже искам да ви внуша, че е нужно да бъдем добродетелни. Мина телесният пост, но не е минал духовният. Този е по-добър от оня, и оня е нареден за този. Както тогава, когато вие постехте, аз ви казвах, че, постейки, може и да не се пости, така и сега ви казвам, че можете да постите, без да постите. Може би тези думи ви се виждат загадъчни, но аз ще ви ги разясня. Как може да се пости, без да се пости? Това бива тогава, когато някой се въздържа от ястия, а не се въздържа от грехове. Как може да не се пости, а в същото време да се пости? Това бива тогава, когато някой яде храна, но се пази от грях. Този пост е по-добър, и не само по-добър, но и по-лек; по време на този пост мнозина искаха да побягнат поради своята телесна слабост: "вреди ми пиенето на вода", "не мога да употребявам овощия за храна". Много такива неща слушах аз тогава от мнозина. А при този пост не може нищо подобно да се възрази. Измивай се, участвай на общата трапеза, употребявай вино умерено, и ако искаш и месо яж, никой не би ти пречил; ползвай се от всичко, само се въздържай от грях. Виждате ли, че този пост е по-лек от всички? При него нямаме основание да се оплакваме от телесна слабост; това вече е работа само на душата. Можеш и да не пиеш вино, а да бъдеш пиян, също както можеш да пиеш вино и пак да бъдеш трезвен. А че има пиянство без вино, чуйте какво казва пророкът: "Горко на пияниците без вино" (Ис. 28:1). Как е възможно опиването без вино? Когато не можем да обуздаем страстите си чрез благочестиви размишления. Можеш да пиеш вино, без да си пиян; ако ли това беше невъзможно, Павел в посланието си към Тимотея не би дал такова предписание: "Употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания" (1 Тим. 5:23). Опиянението не е нищо друго, освен неестествено изстъпление на душата, обръщане на помислите, недостатък в разсъдъка, отсъствие на съобразителност. А това произлиза не само от опиянение с вино, но и от опиянение от гняв и от непристойна похот. Както треската произвежда безсъница, произвежда и умора, произвежда и тъга, произвежда и развалени сокове, а причините є са различни, така и тук: опиянението произлиза и от вино, произлиза и от похот, произлиза и от развалени сокове и от различни причини, а страданието и болестта си остават все едни и същи. Нека се въздържаме от пиянство; не казвам да се въздържаме от вино, но: да се въздържаме от пиянство. Не от вино произлиза пиянство - виното е божие създание, божието създание не причинява нищо лошо; но злата воля произвежда пиянство. А че можем да се опиваме и иначе, а не само от вино, чуйте какво казва Павел: "И не се опивайте с вино" - значи може да се опиваме и другояче, "Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство" (Еф. 5:18). В колко кратки думи е показано цялото осъждане срещу пиянството! Какво значи: не се опивайте от вино, от което произлиза разпътство? Разпътни се наричат онези млади хора, които, щом получат бащино наследство, похарчват всичко изведнъж, без да разсъждават кому колко да дадат и кога да дадат, но безразборно - и дрехи, и злато, и сребро, и цяло бащино богатство хвърлят по блудници и развратници. Такова е пиянството: като овладява ума на пиянстващите и като пленява техния разсъдък, кара ги да изхарчват целия запас на своите мисли неприлично и без всякаква предпазливост. Пияният не знае какво трябва да говори и кога трябва да мълчи, но устата му са постоянно отворени: устата му не могат да се затворят. Пияният не умее да разпорежда своите мисли разсъдително, не може да използва тяхното богатство, не може едно да прибере, друго да използва по-продължително, но всичко пръска и изхвърля. Пиянството е доброволна лудост, изгубване на разсъдъка; пиянството е нещастие, над което хората се смеят, болест, над която се гаврят, произволно беснуване - то е по-лошо от лудост. 2. Искаш ли да знаеш как пияният бива по-лош от бесния? Бесния - ние всички го съжаляваме, а от това се отвращаваме; на бесния ние състрадаваме, а против тогова се гневим и негодуваме. Защо? - Защото у единия болестта е от дяволска напаст, а у другия - от безгрижие; у първия от козни на враговете, а у другия - от козните на собствените му желания. Пияният търпи същото, каквото и бесноватия, той се върти също като него, също като него дохожда в изстъпление, също тъй пада, също тъй изкривява своите зеници, също тъй трепери, и, когато лежи на земята, изпуща пяна от устата си и по този начин изхвърля нечистотии, и устата му се изпълнят с непоносима воня. Такъв човек е неприятен за своите приятели, смешен за враговете си, презиран от слугите, отвратителен за съпругата, непоносим за всички, по-отвратителен и от самите безсловесни. Безсловесните животни пият дотогава, докато чувстват жажда, те ограничават желанията си от нуждата, а този поради невъздържанието си отива и по-нататък от нуждата; той става и по-безразсъден и от безсловесните. Но особено тежко е това, че тази болест, пълна с толкова злини и докарваща толкова нещастия, дори не се счита за някаква вина: но на трапезите на богаташите произлиза съперничество и състезание в този срам и силно спорят един с друг за това кой ще надмине другия, кой ще възбуди повече смях, кой повече ще отслаби своите нерви, кой повече ще изнуди своите сили, кой повече ще оскърби общия Владика; тогава може да се наблюдава едно истинско дяволско състезание и съревнование. Пияният е по-жалък от мъртвец. Този лежи безчувствен и не може да прави никакво добро, нито пък зло, а оня е способен да върши зло, и, заравяйки душата си като в гроб в своето тяло, представя съвсем мъртво тялото си. Виждаш ли, че той е по-жалък от бесния и по-безчувствен и от мъртвия? Искате ли да ви кажа и нещо още повече и по-тежко за него? Пияният не може да влезе в царството небесно. Кой казва това? - Павел. "Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложци, нито крадци, нито користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие" (1 Кор. 6:9-10). Чухте ли в какъв сонм той ги нарежда? Заедно с прелюбодейците, блудниците, идолослужителите, хулителите, грабителите. И тогава какво? Нима пияният и идолослужителят е едно и също? Не ми говори това, човече! Аз съм ти чел Божествените закони; не искай от мене отчет; запитай Павла, и той ще ти отговори. Аз не мога да ти кажа заедно с тях ли или не ще се подхвърлят и те на наказание, но че те, подобно на идолослужителите, ще бъдат лишени от царството, това аз мога да го утвърждавам с голяма сила; а ако това е несъмнено, то защо търсите от мен отчет за това доколко е голям този грях? Ако ли те ще останат зад вратата, ако ли те ще се лишат от царството, ако ли не ще получат спасение, ако ли ще бъдат подхвърлени на вечни мъки, то защо ви е необходимо да знаете мярката, тежестта и степента на греховете? Наистина, възлюбени, пиянството е ужасно и много тежко дело. Не говоря за вас, разбира се, съвсем не говоря за вас - аз съм убеден, че вашата душа е чиста от такава болест, от такава страст, и за доказателство на вашето здраве служи вашето присъствие тук, усърдното събрание, внимателното слушане, защото никой от онези, които се опиват с вино, не може да жадува за божествени слова. "Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух" (Еф. 5:18). Ето това е прекрасното опиянение: насищайте душата си с Дух, за да не я насищате с пиянство; предварително ангажирайте душата и помислите си, за да не намира в тях място безсрамната страст. Затова той не казва: причастявайте се с Дух, но: изпълняйте се с Дух. Напълняйте догоре душата си Дух, както се пълни чаша, за да не може дяволът да влезе в нея; нещо повече: потребно е, значи, не само да се приобщаваме с Духа, но и да се изпълняме с Духа, "с псалми и славословия и с песни духовни" (Еф. 5:19), с каквито вие се изпълнихте днес. Ето защо аз съм уверен във вашето въздържание. Ние си имаме прекрасна чаша за опиване - чаша, която докарва въздържание, а не разслабление. Коя е тази чаша? - това е духовната чаша, спасителната чаша, чистата чаша, чашата на кръвта Господня. Тя не произвежда пиянство, не произвежда разслабление; тя не разслабва силите, а ги възбужда: не отслабва нервите, но ги напряга; тя произвежда бодрост; тя служи като предмет на благоговение у ангелите, като предмет за ужасяване у бесовете, предмет за почитание у хората, предмет на любов у Владиката. Виждате ли как говори Давид за тази духовна чаша, предлежаща на тези трапеза: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена" (Пс. 22:5). И да не би ти, като чуеш думата опиване да се изплашиш и да помислиш, че то произвежда слабост, той добавя думата "силна". Новият начин за опиване докарва сила, предизвиква бодрост и вдъхновение. Той изтича от духовния камък; той не извращава помислите, а възбужда духовните помисли. 3. Нека тогава се опиваме именно така, т. е. нека се въздържаме, за да не посрамим този празник, защото този празник е празник не само на земята, но и на небето. Сега има радост на земята, но има радост и на небето. И ако "такава радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник" (Лук. 15:10), то толкова повече ще има радост на небето, когато цялата вселена е изтръгната от ръцете на дявола. Сега ликуват ангелите, сега се радват архангелите, сега херувимите и серафимите празнуват с нас този празник; те не се срамуват от подобните на тях раби, но се радват заедно с нас заради дадените ни блага. Макар че тази благодат е дадена нам от Владиката, но тяхната радост е обща с нас. И какво говоря аз за подобните нам роби? Самият техен и наш Владика не се срамува да празнува заедно с нас. Защо пък да не се каже, че Той не се срамува? Той казва: "От сърце пожелах да ям с вас тая пасха" (Лук. 22715). И ако Той е пожелал да празнува пасха заедно с нас, то очевидно е, че е пожелал да празнува и възкресението. И тъй, когато се радват ангелите и архангелите, и Владиката на всички небесни сили празнува заедно с нас, нима може да се намери тогава още някакъв повод, за да бъдем опечалени? Никой от бедните нека да се не отчайва по причина на своята бедност, защото това е духовен празник; никой от богатите нека да не се се гордее със своето богатство, защото поради парите съвсем не може да увеличи радостта на този празник. На светските, житейски празници, дето има голямо невъздържание, дето има изобилни трапези и пресищане, дето има безчинство и смехове, дето има и всякакъв разкош, там справедливо е на бедния да му е тягостно, а на богаташа да му е весело. Защо? - Защото богатият урежда изобилни трапези и повече се наслаждава от разкоша, когато пък на бедния бедността му пречи да прояви също такъв разкош. А тука няма нищо подобно; една е трапезата и за богатия, и за бедния; богат ли е някой, той не може да добави нищо към тази трапеза; беден ли е - при своята бедност той не по-малко може да участва в предложеното, защото това е божествена благодат. И защо се учудвате вие, че една и съща трапеза е приготвена и за богатия, и за бедния? За самия цар, който носи диадема, облечен в мантия, комуто е дадена власт над земята, за този цар и за бедняка, който протяга ръка за милостиня, се предлага една и съща трапеза. Такива са даровете на Владиката; Той допуска да участват в тях, като се съобразява не със знатността, а със снизхождението и с начина на мисленето. Когато видиш в храма бедняк, който стои заедно с богаташ, прост човек заедно с началник, незнатен със знатен, вън от храма треперещ пред болярите, а в храма стоящ без страх пред тях, то разбери, че това значи: "тогава вълк ще живее заедно с агне" (Ис. 11:6). Писанието нарича богатия "вълк", а бедния - "агне". Откъде се вижда, че богатият ще бъде заедно с бедния, както вълкът с агнето? Слушайте внимателно! Често богатият и бедният стоят в храма; настъпва часът да се приемат Божествените тайни; богатият се отстранява като непосветен, а бедният влиза в небесната обител, и богатият не изявява негодувание, понеже знае, че се намира далеко от Божествените тайни. Но - о, божествена благодат! - не само че в храма има равночестие в Божествената благодат, но често бедният има предимство пред богатия в благочестието, когато се намират в храма; богатството не принася никаква полза на притежателя си без благочестие, и бедността съвсем не пречи на вярващия дръзновено да пристъпи към светия жертвеник. Това аз говоря, възлюбени, за оглашените, а не изобщо за богатите. Обърнете внимание, възлюбени, как понякога някой господин се отстранява от храма, а вярващият роб пристъпва към тайнствата; госпожа отминава, а робиня остава - защото "Бог не гледа човека по лице" (Гал. 2:6). И тъй, в църквата няма роб и свободен; но Писанието счита за роб оня, който се предава на грях, защото "всеки, който прави грях, роб е на греха" (Иоан. 8:34), и онзи признава за свободен, който е освободен чрез Божествената благодат. Към тази трапеза и царят, и беднякът пристъпват с еднаква смелост, с еднаква чест, а понякога беднякът даже с по-голяма чест. Защо? - Защото царят е свързан с безбройни дела, от всички страни го нападат, и той става причастен в много грехове; а бедният, като се грижи само за необходимата храна, като прекарва безгрижен и необременен с дела живот, спокоен, като че ли се намира на пристанище, пристъпва към тази трапеза с голяма безопасност. Пак на светските празници, бедният се чувства зле, а богатият се весели, не само по причина на трапезата, но и поради дрехите, понеже онова, което той претърпява по отношение на угощенията, същото се отнася и към облеклото: когато бедният види някой богат човек, облечен в скъпоценни дрехи, той се съкрушава и се оплаква на всички, че се намира в злополучие. А тук този недостатък е отстранен, тъй като всички имат една и съща дреха - свещената купел! "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27). И тъй, нека да не посрамваме празника с пиянство; нашият Владика еднакво е възнаградил и богатия, и бедния, и работника, и господаря; нека се отплатим на Владиката за това Негово благоволение към нас; а най-добрата отплата - това е чистотата на живота и трезвостта на душата. За такъв празник и тържество нужни са не пари и не издръжка, а добра воля и трезви мисли, защото именно такива са предметите на свещената купел. тук се продава не нещо веществено, но слушане на божествени изречения, молитви от св. отци, благословии на свещеници, единомислие, мир, съгласие, духовни дарове, духовна награда. Нека празнуваме този велик и светъл празник, в който е възкръснал Господ, нека го празнуваме светло, а заедно с това и благочестиво. Христос възкресе - и възкреси заедно със Себе Си вселената; Той възкръсна и разкъса веригите на смъртта. Адам съгреши и умря; а Христос не съгреши и пак умря. Това е необикновено и чудно: единият съгрешава и умира, а другият не съгрешава, но пак умира. Защо това е така? - За да може съгрешилия, който е умрял, чрез несъгрешилия мъртвец да се освободи от веригите на смъртта. Тъй бива и в паричните дела: често някой става длъжник и, като няма възможност да се разплати, прибират го в затвор; а друг, без да е длъжник, а има възможност да заплати, заплаща и освобождава виновния. Тъй станало и с Адама. Адам става длъжник и попада във властта на дявола, но няма възможност за заплати сам; Христос не бил длъжник и не се намирал във властта на дявола, но могъл да заплати със смъртта си за оня, който бил във властта на дявола, и го избавил. 4. Виждате ли действието на възкресението? Ние умираме от двояка смърт и затова очакваме двояко възкресение. Христос умрял от една смърт, затова той е възкръснал от едно възкресение. Как така? - Ще ви кажа. Адам умрял и с тялото, и с душата си, умрял и с греха, и с естеството си: "От дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, ще умреш" (Бит. 2:17). Обаче с естеството си той не умира в същия ден, но умрял тогава само чрез греха; това е смърт на душата, а онова - смърт на тялото. Впрочем, когато чуете за смърт на душата, не мислете, че душата умира: тя е безсмъртна; а смъртта на душата това е грехът и вечното наказание. Затова и Христос казва: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената" (Мат. 10:28). Смъртта, както ви казах, е двояка, затова и възкресението трябва да бъде двояко. У Христа, обаче, има само една смърт, тъй като Христос не е съгрешил, но и тази една смърт е станала за нас, тъй като Той не е подлежал на смърт: Той не е повинен в грях, следователно, не е повинен и за смърт. Затова Той възкръснал само от една смърт; а ние, които умираме от двояка смърт, възкръсваме чрез двояко възкресение. Първи път ние възкръсваме от греха, понеже сме погребани заедно с него в кръщението, и чрез кръщението се въздигаме. Това е първото възкресение, опрощението на греховете, а второто възкресение - това е възкресението на тялото. Той ни дава повече, нека очакваме и по-малкото; първото възкресение е много по-важно от последното, тъй като е много по-важно да се избавим от грехове, отколкото да видим тялото си възкръснало. Тялото пада, защото съгрешава; затова, ако грехът е начало на падение, то началото на въздигането е освобождаването от грях. Ние вече сме се издигнали с по-голямото възкресение, като сме свалили тежката греховна смърт и сме снели от себе си тази горна дреха; нека не се отчайваме заради по-малкото, което остава. И ние някога си се въздигнахме чрез това възкресение, когато бяхме кръстени, и тези прекрасни агънца, които снощи се удостоиха с кръщение, също тъй се въздигнаха. Преди три дни Христос беше разпнат, но възкръсна през изтеклата нощ, и те преди три дни бяха обхванати от грях, но се въздигнаха заедно с Него; Той умря с тялото си - и се въздигна с тялото си, а те бяха мъртви поради греха и се въздигнаха, като се освободиха от грехове. През това пролетно време земята ни дава рози, теменуги и други цветя, а водата ни представя ливадите още по-приятни. Не се учудвайте, че над водата растат цветя; земята произвежда растения не поради собствената си природа, а поради заповедта на Бога. В началото водата произвеждаше движещите се животни: "Да произведе водата - казано е - живи души" (Бит. 1:20) - и така станало, и неодушевеното вещество произвело живи същества; така и сега да произлязат от водата не животни с живи души, но духовни дарове. Тогава водите произвеждали безсловесни и безгласни риби, а сега същите произвеждат риби словесни и духовни риби, залавяни от апостолите: "Вървете след Мене - казал им Христос, - и Аз ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19). Той говорил тогава именно за такава ловитба. Наистина, това е нов начин на ловене; рибарите извличат рибите от водата, а ние ги хвърляме във вода и по този начин ги залавяме. Имало едно време къпалня и у иудеите; но чуйте каква сила е имала тя, за да разберете бедността на иудеите и да узнаете богатството на църквата. Това било водна къпалня, и ангел слизал в нея и размествал водата; сетне, след като се размествала водата, влизал в нея един от болните и се изцерявал, само един в годината се изцерявал, и тутакси благодатта се отнемала, не заради това, че Оня, Който я давал, бил беден, а защото ония, които са я приемали, били слаби. И така, ангел слизал в къпалнята и размествал водата, и един от болните си изцерявал; слиза Владиката на ангелите в Иордан, размества водата, и - изцерява се цяла вселена. Затова там вторият, който се хвърля след първия, не оздравява, защото такава благодат била дадена на немощните и бедни иудеи, а тук, ако след първия влезе втори, след втория - трети, след третия - четвърти, и даже десети, двадесети, стотен, хиляден, ако дори хвърлим в тази къпалня цялата вселена, благодатта не се свършва, дарът не се изтощава, струите не се оскверняват. Имам работа с нов род очищение, който не е телесен: там, колкото повече тела се умиват във водата, толкова повече ще се изкалят, а тук, колкото повече лица се умиват в нея, толкова по-чиста става. 5. Виждате ли величието на дара? Пази тогава, човече, величието на този дар! Не ти се позволява да живееш безразлично: направи си точен закон, защото животът е подвиг и борба, "всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа" (1 Кор. 9:25). Да ви кажа ли един добър и безопасен начин на действие? - Нека изхвърлим от душата си онова, което ни се струва безразлично, но което поражда грехове. От действията едни са грехове, а други не са грехове, но биват причина за грехове; например смехът по своята природа не е грях, но той става грях, ако се разпростре без мярка, защото от смеховете се пораждат подигравки, от подигравките - срамни думи, от срамните думи - срамни дела, а след срамните дела - наказание и мъчение. Изтръгнете преди всичко корена, за да се излекува болестта. Ако се предпазваме от безразличие, няма да попадаме и под запретеното. Така на мнозина им се струва безразлично да се спрат и да наблюдават жени; но от това се поражда безсрамно пожелание, от пожеланието - блуд, а от блуда пък - наказание и мъчение. Тъй също и разкошът наглед не представлява нещо страшно, но оттук произлиза пиянство и безчислени други злини, свързани с пиянството. И тъй, вие получавате наставления всеки ден; затова ние седем дни подред правим събрания, като ви предлагаме духовна трапеза. Тук ние ви поднасяме да вкусвате от божествените изречения, като ви приготвяме всеки ден за борба и ви въоръжаваме против дявола, понеже сега той напада по-свирепо - колкото повече дар, толкова повече борба. Ако дяволът не е можал да изтърпи, когато е гледал рая, то кажете ми, как може той да търпи, когато вижда толкова много хора на небето? Вие сте вече раздразнили звяра, но не бойте се. Получавате по-голяма сила, изострен меч, поразявайте с него земята! Заради това именно Бог му допуща да свирепства срещу вас, за да можете вие на дело да узнаете своята сила. Христос унищожава врага; но за да можете за познаете превъзходството на благодатта, величието на духовната сила, която вие получавате при кръщението. Той му допуща да встъпи в борба с вас и дори му дава случаи да получи венци. След това седем дни подред вие се ползвате от наставления, за да усвоите точно начините на борба. От друга страна, това, което сега се извършва, е духовен брак; а брачното тържество продължава до седем дни. Затова и ние наредихме вие да присъствате тук при този свещен брак. Но там след седмия ден тържеството се прекратява; а тук, ако искате, можете постоянно да присъствате при свещения брак. При всяка женитба булката след известно време става вече по-малко любезна на младоженеца; а тук не е така, а колкото повече време минава, толкова по-пламенна става любовта на младоженеца, толкова по-искрени са прегръдките, толкова по-духовно е общението! Освен това, за онези след младост настъпва старост; а тук - след старост младост, и без да има край, ако, разбира се, ние пожелаем това. Благодатта е велика, но тя ще бъде още по-велика, ако ние пожелаем това. И Павел бил велик, когато се кръщавал, но отсетне станал още по-велик, когато проповядвал и когато опровергавал иудеите. По този начин и ние можем, ако пожелаем, да се издигнем, да увеличим благодатта, дадена ни при кръщението. А тя се увеличава чрез добри дела, става светла и нам представя света много по-ясен. Ако това стане, то ние с голяма смелост ще влезем в брачния палат заедно с Младоженеца и ще започнем да се наслаждаваме на блага, приготвени за любещите Го, и всички ние ще се сподобим с благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, с Когото на Отца и Св. Дух слава и поклонение во веки веков. Амин.

ЗА СЪДБАТА И ПРОВИДЕНИЕТО. Св. Иоан Златоуст

ЗА СЪДБАТА И ПРОВИДЕНИЕТО

Дух праведен. Кой може да се смята щастлив?

Сегашният наш живот изобилства с многочислени тревоги и грижи. Но това не е тежко, възлюбени, а тежкото е, че ние имаме възможност да направим тези тревоги и грижи по-слаби или поне да ги понасяме без особени страдания, а пък не се грижим нито за едното, нито за другото, но всичкото си време прекарваме в обезсърчение: един скърби, че е беден, друг - че е болен, трети - заради многото грижи и безпокойства вкъщи, четвърти - да изучи децата си, а пети - поради бездетство. И обърнете внимание, какъв излишък от безумие има в случая, защото почти всички скърбят за неща, противоположни едни на други. Не би трябвало да се скърби за противоположни неща. Ако ли бедността е зло, и при това непоносимо, то оня, който живее в богатство, никога не би трябвало да скърби. Ако бездетството е зло, то оня, който е бил щастлив да има много деца, би трябвало винаги да бъде весел. Ако ли е желателно да се занимаваме с обществени работи и да се наслаждаваме от почести и да имаме много подчинени, то би трябвало всички да избягваме свободния и спокоен живот. А сега, като виждаме, че еднакво скърбят и богатите, и бедните, и твърде често дори богатите правят това повече от бедните, скърбят властимащите и подчинените, бащите на много деца, и онези, които нямат нито едно, ние смятаме, че са виновни за това настроение не самите обстоятелства, а онези, които не могат както би трябвало да се възползват от тях и да отстранят от себе си всяко обезсърчение. Не внезапната промяна на тези обстоятелства служи за причина на тревогите и безпокойствата, но ние и нашият ум, така че ако той е добре образован, ние винаги ще си отдъхваме в спокойно море и в тихо пристанище, макар отвсякъде да се надигат безброй много бури; и в другия случай, когато той не е добре настроен, ние ще се намерим в положението на оня, който е изпаднал в корабокрушение, макар всички наши дела да са движени от добър вятър. Същото може да се забележи и за телата. Оня, който е заздравил своето тяло, не само няма да претърпи нищо ужасно, макар и да се е явила нужда да противодейства на безбройни промени на въздуха, но благодарение на упражнението и на навика към лоша температура, даже получава увеличение на своята сила; ако ли той има слабо и мършаво тяло, макар дори и да се наслаждава на хубаво и ароматно време, не ще извлече от това благоприятно условие никаква полза, понеже собствената негова немощ противодейства на хубавото влияние на времето. Същото това нещо ние забелязваме и относно храната: когато нашият стомах е здрав и силен, всичко, което той приема, макар то и да е твърде грубо, превръща го в чист сок, понеже хубавите естествени условия надделяват над съдържащите се в храната лоши елементи. Когато пък силата му е отслабнала и е станала мършава, то можете да нахраните такъв стомах с хубава храна, която съдържа добри сокове, той ще я смели лошо и ще я развали, понеже слабостта му действа вредно на хубавите качества на храната. Затова и ние, всеки път, когато забележим, че ни ни върви в работите, нека, възлюбени, да не обвиняваме Бога, защото това не значи, че ние сме намерили лекарство за раната, а значи, че към раната сме притурили още една. Нека не мислим, че светът се управлява от демони, да не мислим, че за нашите дела никой не промишлява, да не противопоставяме на Божия промисъл някаква фаталност или съдба. Всичко това е преизпълнено с богохулство, защото бъркотията и лошият вървеж на работите зависят не от хода на самите работи, а от настроението на духа, който, макар и да би се наслаждавал от много благоприятно стечение на обстоятелствата, не би получил за себе си никаква полза дотогава, докато не поправи безпорядъка, който се намира в самия него. Също така, както окото, ако е болно, и в най-ясния ден, по обед, вижда тъмнина, заменя едно нещо с друго и няма за него никаква полза от слънчевия лъч, а ако ли пък то е здраво и силно, даже вечерно време ще може да види и да напътства тялото към безопасност - също тъй и окото на нашия ум, докато е силно, ще може прекрасно да вижда, макар дори да би трябвало да съзерцава неща, които наглед са неустроени, напротив, когато то е повредено, макар и да сте го въздигнали дори на самото небе, и в онова, което там се намира, то ще види голямо безредие и неблагоустроеност. И че това е тъй, аз ще ви покажа с много примери. Много хора понасят бедност - и не престават да благодарят на Бога за това! Мнозина пък живеят в богатство и разкош и не благодарят, а злословят Бога! Други, без да са претърпели нещо ужасно, обвиняват Божия промисъл. Не малко има пък такива, които прекарват целия си живот в затвор, понасят тамошните страдания с по-голямо благоразумие, отколкото - своето положение онези, които живеят на свобода и в безопасност. Виждате ли, че нашето душевно състояние и нашият собствен ум са причина и на едното, и на другото, а не самата природа на обстоятелствата. Ето защо, ако ние се грижим за нашия дух, то не би имало грижи и безпокойства, не би имало раздори, не би имало нищо ужасно, макар и обстоятелствата на нашия живот да биха се колебали по-силно дори и от морските вълни. Защо, кажете ми, Павел въздава благодарност? А между това той принадлежи към онези хора, които са живяли прекрасно, които са прекарвали добродетелно цялото си време, които са изпитвали големи нещастия: никой не е бил нито по-праведен от него измежду всички хора, които са живели под слънцето, нито пък някой е претърпял по-тягостно нещо, отколкото той, от онези времена, откогато съществуват хора, при все това обаче, макар и да виждал, че мнозина живеят порочно, радват се и се наслаждават на големи богатства, и сам той благодари на Бога и на всички съветва да правят това. Него гледайте! И когато видите, че порочен човек се весели, когато видите, че се превъзнася, когато видите, че удържа победа над врагове, отмъщава на онези, които са го обидили, не търпи никакви загуби, че към него се стичат отвсякъде богатства, че всички го почитат и го ласкаят, а че вие сами се намирате в съвсем противоположно състояние, че вас ви оскърбяват, че ви клеветят и злодействат срещу вас, то не мислете, че вие сте в числото на отхвърлените, но гледайки Павла, който е изпитал вашата участ, въздигнете се духом, възстановете мислите си, не се обезсърчавайте. За това, кой е приятел на Бога и кой враг, не съдете на основание на тукашното щастие и нещастие, но ако видите, че някой живее справедливо, изтощава се от болест, взира се в това, което е благочестиво, то облажавайте го и го считайте достоен за съревнование, макар и да е завързан от безчислени вериги, макар той непрекъснато да живее в затвор, макар и да би бил работник у недостойни господари, макар и да би живял в бедност, макар и да би работил на мини, макар и да би търпял нещо друго по-ужасно и по-непоносимо. Блажен е тоя човек, макар и да биха били дори изкълвани очите му, макар и да биха го горили или пък, по-малко, да биха изнурявали само тялото му. Ако видите, че друг, който живее порочно и развратно и който извършва големи злодеяния, се наслаждава на голяма чест, издига се дори до царския престол, слага на себе си корона, има багреница и владее цялата вселена, то оплачете него, и по тази причина го наречете нещастен. Наистина, няма нищо по-тежко от разнебитена душа, макари да би є била подчинена цялата вселена. И наистина, каква полза имаме от излишни богатства, когато от всички по-бедни сме откъм добродетели? Каква е ползата, ако владееш над толкова много хора, когато сам не можеш да победиш себе си и своите собствени страсти? Ако ние забележим, че някой боледува телесно, че не е разположен, че страда от треска, или че внезапно го заболели краката, или пък се е заразил от каква да е друга неизлечима болест, то ние плачем, оплакваме го, макар той да е бил по-богат от всички, и толкова повече, колкото той е по-богат, защото усещането на бедите бива толкова по-остро, колкото по-голямо изобилие има от необходими неща; оня, който по причина на бедност няма възможност да се наслаждава от нещо, има за утешение тази нужда, а като има власт да се възползва от всякакъв вид наслаждение и като среща пречка от страна на болестта, той - само поради това - мъчи се по-силно. Как да не е безсмислено, ако ние видим, че някой си внезапно поразен от телесна болест, се счита от нас за нещастен, макар даже да е богат, а когато душата му се намира в лошо състояние, душа, на която у нас нищо няма равно и повече ценно, облажаваме го заради малките богатства или заради бързопреходната чест, или заради друго нещо измежду онова, което си остава тук и ни изоставя заедно с този живот, и нещо повече - често даже и преди края на последния. Не правете това, моля! Това е причина за смущение, това е причина за грижи и безпокойства. Заради това именно мнозина обвиняват Бога, заради това мислят, че за света никой не промишлява. Ако ли те знаеха, че сегашният живот няма никакво друго благо, освен добродетелта, че не е благо нито богатството, нито съкровищата, нито здравето, нито могъществото, нито друго каквото ад било, и че в сегашния живот няма зло, освен порочността и лукавството и душевната поквара, че не е зло нито бедността, нито богатството, нито кавгите и лъжливите доноси и останалото, което се счита за нещастие, то никога не би се говорило онова, което сега се говори, никога хората не биха прекарвали живота си в обезсърчение, никога не биха облажавали онези, които би трябвало да считат за нещастни, никога не биха считали за нещастни онези, които би трябвало да облажават, не биха се отнасяли по този именно начин към истинското достойнство на хората. Да облажавате хората за това, че са затлъстели, че имат изобилни ястия и че продължително спят, това не е нищо друго, освен да се отнасяте към тях като към безсловесни животни, защото и тяхното щастие именно в това се състои, или по-добре е да кажем: това е зло и за безсловесните същества. Наистина, много коне и осли са измрели от това, че са живяли в празност и са се отдавали на лакомия. Ако това е вредно за неразумните животни, у които всяка добродетел се заключава в доброто състояние на тялото, то нима в това ние ще заключим добродетелта на хората, цялата същност на които се състои в благородството на душата, и нима ние не ще се посрамим от небето и от сродните с нашата душа ангели? Нима ти няма да се изчервиш от срам даже пред самата природа на тялото и неговата форма? Ние не сме оформени като безсловесни животни, а Бог ни е образувал тъй, както прилича да се образува онова, което трябва да служи на разумната и безсмъртна душа. Защо у всички безсловесни животни Бог е направил очи, наклонени надолу, а когато нас дари с такива, турил ги на главата, един вид като в акропол? Не затова ли, че те нямат нищо общо с небето, а ние и от страна на Бога, и от страна на природата сме подканяни да съзерцаваме всичко, което се намира горе? Защо Бог е сътворил тялото ни в отвесно положение, а тяхното - в наклонено надолу? Не по тази ли пак причина, че самият ни вид да ни покаже, че не трябва да имаме нищо общо със земята и да не се пристрастяваме към земните неща? Затова нека да не изменяме на благородното си произхождение и да не падаме до низкото положение на безсловесните животни, за да не ни засяга казаното в Писанието: "Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват" (Пс. 48:21). Да определяме щастието в живота според на разкоша и богатството, ще рече да не обръщаме внимание на собственото си благородство, и от хора да се обръщаме на коне и осли! Дано няма такива в това духовно и благочестиво събрание! Именно затова ние се събираме често и се наслаждаваме от слушане на божественото слово, за да можем да станем плодоносни дръвчета и да принесем навреме плод, та да го складираме в общата житница, която ще послужи за слава на Бога, пазача на нашите души, и нам ще донесе безсмъртен живот, който дано да достигнем всички чрез благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто заедно с Отца и Св. Дух нека бъде слава, власт и чест завинаги. Амин.

ПО СЛУЧАЙ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ. Св. Иоан Златоуст

ПО СЛУЧАЙ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

Пороците на богатите навличат наказание; добродетелите на бедните спасяват града.

Макар че болестта ми пречи да участвам заедно с вас на духовното тържество, но не виждам тежестта на пътуването да е повредила с нещо вашето празненство. Макар че вие сте дошли тук с труд, уморени и потънали в пот, но моето словесно учение обърна в здраве болестта ми, и вашия труд облекчи с песнопения. Затова и аз, както съм болен, не бих могъл да задържа езика си, да мълча, и вие уморени, не бихте се отказали да ме слушате; но щом се появи словото, трудът се отстранява, и щом се откри учението, умората побягва. Болестта и трудът принадлежат на тялото, а учението е дело и лекарство на душата; но колкото душата стои по-високо от тялото, толкова и делата й са за предпочитане.

Поради това не само тогава, когато болестта пречи, но и когато се срещат още много други пречки, аз не съм преставал да бъда в единение с вашата любов, не се отказах и днес да бъда на това прекрасно празненство. Досега аз бях прикован на легло от болест, но Бог не допусна да бъда съвсем измъчен от глад.

И наистина, както е за вас глад, когато не слушате проповед, така и за мене е глад, когато не говоря. Тъй и майка, често болна, съгласява се по-добре да допусне детето си да суче от нейните гърди, отколкото да гледа, че се измъчва от глад; нека да бъде приведено в напрежение и моето болно тяло.

Кой не би пролял с готовност и кръвта си заради вас, мъже, горящи от такова благочестие, от такава любов към слушане, и проявяващи такова едно разкаяние за едно толкова късо време? Вие не знаете ден и нощ, но едното и другото превръщате в ден, не за да променяте въздуха, а чрез всенощните бдения да просвещавате нощта; защото вие имате нощи без сън и защото властта на съня се е вече прекратила: ето на - любовта към Христа побеждава слабостта на естеството.

Вие се освободихте от условията на телесното човешко битие, подражавайки на безплътните сили, проявихте непрекъснато бодърстване, постоянен пост, толкова тежък труд при пътуването и случаен отдих.

Такъв е плодът на страха, такава е печалбата от земетресението, печалба, която никога няма да се изгуби, печалба, която и бедните прави богати, и богатите - още по-богати; тя не знае бедност, не знае богатство.

Случи се земетресение и се отстрани неравенството в живота. Де са сега онези, които се обличат в копринени дрехи? Де е златото? Всичко това изчезна, пръсна се по-лесно от паяжина, и се видя, че е по-мимолетно и от пролетните цветове. Но понеже аз виждам, че вашата душа е подготвена, искам да ви предложа твърде изобилна трапеза. Аз виждам, че телата ви са уморени, но душата ви разцъфтява в младост. Изобилни са потоците на вашата пот, но те изчистват съвестта.

Ако ли борците проливат даже кръвта си за лаврови листа, които днес се дават, а утре увяхват, много повече вие, които сте излезли на попрището на подвизите, не трябва да се отклонявате от трудовете на добродетелта и да отслабвате.

Вашето събрание е венец за мен и един слушател от вас за мен е равносилен на цял град. Някои пълнеха чаши догоре, други уреждаха сатанински пиршества, трети приготвяха изобилни трапези; а вие извършихте това всенощно бдение и очистихте целия град със стъпките на светите ваши нозе, като измерихте площада с тях и направихте самия въздух свят. И въздухът става свят от песнопенията, както чухте днес от Бога, казал на Моисея: "...мястото, на което стоиш, е земя света" (Изх. 3:5). Вие осветихте земята и площада, и направихте града за нас храм. Както бурен поток, който тече бързо и се носи с голяма стремителност, като изхвърля настрани всичко, също тъй и духовният поток, речните потоци, които веселят Божия град (Пс. 45:5), напълни се с вода и изчисти калта от нечестието.

Няма ни един развратен или - по-добре - ако има някой развратник, той се поправя. Той чува гласа и душата му се преобразува, страстите на користолюбието обръщат на бяг, или - ако не обърнат на бяг, то както дивите зайци, които зимно време се скриват в своите пещери, така и невъздържаната им душа се скрива навътре, и подобно на това, както змиите от студа, който сковава телата им, отиват в най-дълбоките убежища, също така и тези страсти, неблагородни и робски, се скриват като че в подобни дълбочини.

Няма съмнение, че онези, които носят в себе си тези страсти, се срамуват от тях: макар те и да ги носят, но страстите са вече мъртви. Вместо зима за тях служи нашето песнопение. Достига този глас до слуха на любостежателния човек и той макар и да не изтребва страстта, то я умъртвява; достига до слуха на гордия и развратен човек, и той, ако не умъртвява сладострастието и гордостта, скрива това сладострастие и тази гордост.

А не е малко нещо и това, че порокът не изявява себе си явно. Говорих ви и вчера, че са велики плодовете на земетресението. Виждате ли човеколюбието на Господа, Който разклаща града и утвърждава душата, Който разлюлява основите и заздравява помислите, Който показва непорочността на града и прави силна волята? Обърни внимание на Неговото човеколюбие: Той заключава малко - и утвърждава завинаги; земетресението свърши за два дни, а благочестието трябва да си остане завинаги: опечалихте се за кратко време, но завинаги се затвърдихте. Аз знам добре, че от страха Божи вашето благочестие получи корен; макар и да получи успокоение в бедата, плодът ще си остане.

Вече няма да има много трънаци, които да го заглушават, и силен дъжд няма да го потопи; добре поработи върху вас страхът, като послужи и на мен за съюзник на словото.

Аз ще замлъкна, но основанията ще говорят, аз ще замлъкна, но земетресението по-силно от тръба ще въздига глас и ще казва: "Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив" (Пс. 102:8) - аз дойдох не за да ви погреба под развалините, но за да ви укрепя.

Тъй говори земетресението и възкликва: аз ви уплаших, но не за да се огорчите, а за да станете по-внимателни към себе си. Слушайте с внимание тези думи: понеже проповедта ставаше безсилна, чу се гласът на страха. Аз дойдох при вас, за да ви кажа накъсо, и да извърша своето дело: когато ви доведа до съкрушение, тогава ще ви предам учение, за да не бъде това учение безсилно; като намирам камъни и израсли тръне, аз изчиствам нивата и сетне хвърлям семената на учението с щедра ръка. Понесохте ли вие някаква вреда, като се опечалихте за кратко време? Вие станахте от хора ангели, преселихте се на небето, не променихте мястото, но променихте нравите. А че аз не ви лаская, като казвам това, свидетелстват делата. Какво не ви стига за покаянието? Вие отхвърлихте омразата, отстранихте низките страсти, посадихте добродетели, имахте сила да прекарате цяла нощ в свещено бдение с велика любов и с възвишено настроение на душата. Никой не си спомни за печалби, никой не говори за богатства, и не само че ръцете ви са вече чисти от грехове, но и езикът ви е свободен от беззакония и злословия; никой не оскърбява ближния си, никой не отива на сатанински пиршества; домовете ви са чисти, площадите измити от нечистотии, настъпва вечер, нито на едно място не можете да срещнете групи младежи, които да пеят театрални песни. Събират се групи, но не за разврат, а за добри дела; и на площадите може да се чуят песнопения, и в домовете си други пеят песни, трети - свещени химни; настъпва, обаче, нощта и всички отиват в църква, това безгрижно пристанище, свободно от вълни. Аз мислех, че след първия и втория ден безсъница ще се изнурят вашите тела; но сега, колкото повече продължава бдението без сън, толкова повече се усилва усърдието. Пеещите от вас се умориха, а вие показвате младежка бодрост; пеещите се лишиха от сили, а вие се укрепихте още повече. Къде са сега, кажете ми, богатите? Нека те узнаят мъдростта на бедните. Те спят, а бедните на земята не спят, но коленичат, подражавайки на Павел и Сила (Деян. 16). С песните си те раздвижиха тъмницата, а вие пеете и с песните си докарахте до неподвижно състояние раздвижения град. Свършекът на действията е противоположен, но и едното, и другото е за слава Божия. Той (Павел) разлюлява тъмниците, за да стресне душите на неверните, за да възвести словото Божие; вие пък докарахте града в неподвижно състояние и прекратихте гнева Божи; и едното, и другото се урежда по различни начини, но аз се радвам не на това, че градът е дошъл в неподвижно състояние, а на това, че той придобива тази своя неподвижност чрез помощта на вашите молитви, че вашите песнопения са му послужили като основания. Отгоре идва гняв, а отдолу - вашия глас; гневът, който идва отгоре, се задържа от гласа, който се вдига отдолу нагоре. Отварят се небесата и се произнася присъда като остър меч - градът трябва да бъде изтрит от лицето на земята от неизбежния гняв. И от вас не се поиска нищо, освен покаяние, освен сълзи и стенания, и всичко се прекрати. Бог изрече присъда, а ние прекратихме Неговия гняв. Не би направил грешка онзи, който би ви нарекъл защитници и спасители на града. Де са началниците? Де са пазачите? Истината е, че вие сте и укрепление, и стена, и охрана на града! Те със своето нечестие раздвижиха града, а вие със своята добродетел го укрепихте. Ако ли някой би запитал от какво се раздвижи градът, то - макар и да не се получи на този въпрос отговор - вие да знаете, че е за грехове, за користолюбие, за несправедливост, за беззаконие, за гордост, за похот, за лъжа. На кого? - На богатите. Също така, ако ли някой запита, защо пак градът получи своята неподвижност, то да знаете, че това е от песнопенията, молитвите и всенощните бдения. На кого? - На бедните. Раздвижването на града е тяхно дело, а възвръщането му в неподвижност е ваше, така че вие станахте негови спасители и защитници. Но тук ние ще привършим словото си, за да продължим всенощните бдения и песнопенията, и за изпратим слава на Отца и Сина и Св. Дух, сега, завинаги и през всички векове. Амин.