ИЗТОЧНИТЕ ЕДИНОБОРСТВА. Архимандрит Лазар. /из "Пътища, водещи към ада"/

Сред последните противници на християнството е “Новото религиозно съзнание”, което е много по-опасно от всички ереси на миналото. В началото “духовните”опити на източните култове са като че ли добри или “неутрални”, но по-късно техните проповедници извършват закономерен преход към странни и плашещи неща, които в края на краищата придобиват несъмнено демоничен характер. Дори чисто физическата страна на такива учения като йога крие в себе си опасност, тъй като предразполага човека към психически настроения и опити, което е и първоначалната цел на упражненията, от които те произтичат. Почти същото може да се каже и за доста разпространените днес източни школи като карате, кунгфу, джудо и подобни, където също под формата на спорт, упражнения за развитието на някакви скрити възможности - телесни и психически - всъщност се извършва сериозна духовна обработка на личността, засягаща дълбините на човешкото сърце и душа.

Такива занятия са дори по-опасни за душата, отколкото изброените по-рано бесовски учения. Разбира се, и тук обучаваният не разбира дълбокия смисъл на всички екзотични действия, думи, пози, викове, които съпътстват всичките тези упражнения. Мнозина от съвременните “християни” се възмущават, когато свещеникът започне категорично да изисква от тях да прекратят подобни занимания. Те не виждат нищо нехристиянско в източните единоборства: „Това е само древна мъдрост, наука на древните за усъвършенстването на нашите телесни и душевни възможности...“ Какво може да се отговори на това?

Ние, християните, знаем само една истинска наука за съвършенството, а така също и една наука за падналото състояние, знаем и подробното учение за всички страни на живота - и външен, и вътрешен. Това е Христовото учение, което винаги обилно и щедро се разпространява и високо се провъзгласява от Светата ни църква. И ние, християните, добре знаем колко злонамерено и бдително обикаля около всеки човек дяволът, “рикайки като лъв” и “търсейки кого да погълне”. И всяко “велико” учение, съпровождано от “знамения”, “предаване на дарования”, на “нечовешки възможности”, в което не се проповядва Христос, е рожба на този злодей - дявола. На какво учат изброените “спортни” занятия? Това е ясно на всеки, който престане да се самозалъгва - да се убива или жестоко да се осакатява противникът с голи ръце! Обикновено тук започват пак да спорят, да твърдят, че това е “изкуство на самоотбраната”, че каратистът или кунгфуистът никога пръв не напада човека и т. н. При това в състава на упражненията влизат неща, които би трябвало да предизвикат “лек” ужас у смирения християнин, възпитан в евангелските заповеди и обучаващ се да постигне кротост, незлобие, любов към враговете и да обръща към насилника и другата си страна. Така трениращият кунгфу се упражнява мълниеносно да нанесе удар на съперника си, с два пръста да прониже гърдите му и да изтръгне оттам сърцето. При “съвършеното развитие на телесните възможности” това става толкова мигновено, че убитият пада мъртъв, преди да успее да осъзнае какво е станало. Има подобни начини за изтръгване на черния дроб и други жизненоважни органи. При това убиецът трябва предварително да се е съсредоточил върху тайнствения източник на енергия или сили “кими” (той се намира някъде в коремната област), който според учението на някои школи придава такава свръхчовешка сила на удара, че при нанасянето му преминава върху противника. За произхода на този източник не се казва нищо. При удар каратистът надава страшен вопъл, който давал възможност да се концентрират тези вътрешни сили. Ако се вслушаме обаче в този вопъл и се опитаме да го сравним с някакво настроение, то той най-много напомня изтръгнала се на свобода концентрирана ярост, която чрез дълги тренировки се натрупва като змийска отрова в сърцето на такъв човек. Често при тези занимания на ученика се предлага да извършва неща, напомнящи източните религиозни ритуали, за които говорехме: да застава на колене, да сключва в тайнствена поза ръцете си и да насочва ума си в нещо подобно на медитация. Много тайнствени и неразбираеми за самите ученици неща трябва да правят те със своите тела и души.

Какво става всъщност при тези занимания? Ние смятаме, че тук се извършва призоваване в собственото си тяло на нечистия дух - беса, чрез силата на когото се извършва извънредно мощно и надминаващо човешките възможности действие. Бедата е в това, че в наши дни хората са слабо запознати с истинското учение за падналите духове и явно не възприемат сериозно както съществуването, така и способностите им. На нас, православните християни, от подробното учение и разясненията на нашите Свети отци на Църквата ни е добре известно не само, че злите духове лесно откликват на всеки зов, отправен към тях, но и това, че те имат способността да проявяват голяма физическа сила. Те лесно могат да преместят всякаква тежест и да извършват впечатляващи знамения и чудеса. На мнозина от опит им е известно каква сила дават бесовете на така наречените “обладани”, “бесновати” хора, в които се вселява и започва да властва злият дух. Как обладана от бесове, крехка на вид жена не може да бъде удържана от шест-седем здрави мъже (например през време на екзорсизъм в църквата). Или пък как такива хора разкъсват здравите въжета и вериги, с които са били вързани. Когато злият дух напуска нещастниците, физически те се оказват немощни. Бесовете с радост и лекота биха разтерзали целия човешки род, ако не беше Милосърдният ни Господ, Който не допуска това. Когато пък хората сами започват да търсят и призовават тази зла сила, то и Бог допуска да бъдат прелъстявани от враговете на нашия род.

Струва ли си да говорим още за това зло и колко е несъвместимо то с християнския ни живот?!

И така, като се замислим сериозно върху казаното, трябва незабавно да изгоним от сърцето си всякакви симпатии към подобна “мъдрост на древните”, да се отдръпнем от този мрак, да очистим целия си живот - и външния, и вътрешния, от подобно демонично влияние, а и близките си да предпазваме от подобна заблуда. За принадлежността си към тези или онези езически култове трябва обезателно да се покаем и да изповядаме този грях!

Из книгата на архимандрит Лазар “Грех и покаяние последних времен”, Изд. на Московското подворие на Свето-Успенския Псково-Печерски манастир, 1995.

ЗА “РОЗАТА НА СВЕТА” И ЗА МНОГО ДРУГО. /из "Пътища, водещи към ада"/

Последно време е... Колко често се налага да бъдат произнасяни тези думи и колко поразително точно са предсказани те от Светите отци и подвижници!

Един от характерните признаци за приближаването края на света, посочени от Евангелието, е нарастването броя на лъжеученията, които при това претендират за цялата пълнота на истината и за месианство. Повечето от тях така или иначе са свързани с източните религии и настойчиво се опитват да ги обединят с учението на Христа като “един от великите посветени”.

Днес тъмните сили чрез Изтока, пристъпвайки може би към основните си действия, замислят и неща неизмеримо по-страшни. От друга страна, възникващите различни езотерични школи, ръководени от все същите сили, постоянно диктуват на неудачниците “земни жители” своята воля, предлагайки все по-нови програми за спасението на човечеството. А това се прикрива ни повече, ни по-малко под предлог за спасение на света и за избавянето му от надвисналите над него кризи.

(Тези “цивилизации” имат и свои политически проекти. На световните държави ще бъде предложено да се разоръжават, да премахнат границите и да се обединят в една държава с един всемирен парламент. Ако последва отказ, “извънземните сили” ще имат всички основания да се намесят в световните процеси. И дръзновението на спасителните замисли уж си струвало, дори ако в резултат на тази намеса от човечеството остане една десета част...)

Но действията, които “спасителите” вече успяха да разпалят в западния свят, но най-вече тези, които тъмните сили на Изтока приоткрехват “у дома си”, говорят, че на земята зрее буря.

Тук ние ще трябва да споменем такива странни явления, започнали да се проявяват внезапно, предимно от 1969 г., които разумът трудно може да възприеме.

На някои хора, проявяващи дотогава интерес към йога и окултизъм, по време на сеансите по “медитация”, а понякога и през време на “произволни” състояния на ясновидство, след като ги предупредили, че са “избраници” за спиритическата връзка (впрочем с помощта на елементарни приспособления от радиотехниката) “Висши неизвестни”, започнали уж да се откриват и да ги уговарят. Наричайки се марсианци и пришълци от други планети, те недвусмислено дали да се разбере за подготвяния от тях преврат на Земята, уж с “цел извеждане на земните жители на по-високо стъпало на космическите цивилизации”. Впрочем ето и протоколите на “сеансите на космическа връзка”, които земните им кореспонденти изобщо не крият.

Така по време на сеанса от 25.10.1969 г. било съобщено, че пришълците са представители на древна цивилизация (дори на “свръхцивилизация”) и нас, като млада и почти ембрионална цивилизация, ни пазят от други високоразвити, но егоистични, които уж преследват цел да превърнат цялото човечество в биороботи. На всички, участващи в подготовката на общественото мнение към възприемането на тяхната “спасителна” акция, са обещани главни роли в това бъдещо преустройство на човечеството. „Вие ще сте активни участници в новите основи, върху които ще бъде построен бъдещият ред на земята.“

Макар и “висшите неизвестни”да са се представили много почтено, наричайки се “център на асоциацията на обединените единици на левия окръг на космическите групи”, от контактите постепенно стана ясно, че едни от тях са демони, други - бивши индийски “светии” или “божества”, като например Манкарачария или Брамапутра, а трети изобщо пожелали да останат в сянка, като помолили да ги наричат условно (“не ви е нужно да знаете моето име”).

“Протоколът от връзката” от 4.4.1970 г. прояснява смисъла и дори някои детайли на това подготвяно земно преустройство, което впрочем има много допирни точки с нацистките планове. В най-близко бъдеще ние сме щели да се върнем към “своето далечно минало”, към епохата на “падналите ангели”, но на ново ниво или етап. “Човечеството ще владее окултните знания, а следователно и силите, които някога е владяло. Но разликата ще се състои в това, че в бъдещето човек (водещите прогресивни дейци на науката) ще бъде по-добре подготвен да владее и прилага тези могъщи сили”. „Онова, към което вървите, много прилича на това, което е било, с тая разлика, че сега имате повече възможности да не правите грешките от миналия опит.“

Както виждаме, става дума за все същите “тайни вътрешни лостове”, които откриват неограничената власт над хората и силите на природата. Всичко това ще премине от “неграмотните” магьосници и знахари към високообразованите, “искрени и самоотвержени учени”. Разяснява се, че пълното съзряване на свръхцивилизацията, в която ще встъпи човечеството, ще се осъществява в много случаи скрито, “извън прага на съзнанието на човешките маси”.

“Извънземните” обещават да помогнат на земните жители да предотвратят предвещаните в пророчествата събития от Апокалипсиса, но предупреждават, че борбата ще бъде “жестока” и ще трае “до окончателната победа на една от страните”. Земната победа на марсианците, които от известно време започнали да се причисляват към привържениците на доброто, ще означава начало на борбата в по-грандиозни мащаби (точно както и нацистите гледаха на земния пожар като на начален стадий на по-грандиозен вселенски пожар).

Отговорите са уклончиви, постоянно се позовават на заетостта си или на нашето ниво, което уж не допуска да осъзнаем нещата в дълбочина. На въпроса: „Доколко са верни библейските сказания? Може ли да им се вярва?“ отговорът беше: „Може, но внимателно... Необходимо е да се пристъпва към изучаването на този документ с голяма предпазливост, а с още по-голяма - към изводите.“

На въпроса за взаимодействието на Бога и дявола последваха мъгляви размисли за “дуалистичните” и “монотеистичните” групи религии на земята. Доста странни обяснения. Така например, когато стана дума за “дуалистичните религии”, за главна от които те смятат християнството, от противоборец дяволът бе преправен в оръдие на Бога “до пълната победа на божественото начало”, “след което тази фигура губи своето функционално значение и напълно се унищожава”. Такова обяснение се среща само у най-отявлените апологети на сатаната.

Това, което от известно време насам започна да се проявява в нашата действителност, прекалено красноречиво показва, че всичко това е реалност и че денят на някакъв вид страшно нашествие вече чука на вратата.

За да облекчат своята акция и да проправят пътищата за обявяването си на земята, “висшите неизвестни” чрез спиритически метод продиктуваха, внимателно подготвиха и провериха, дълго напасвайки под прекалено неблагоприятно променящите се за тях земни обстоятелства, книгата с многозначително заглавие “Роза на Света”. Те препоръчаха известно време тя да се разпространява чрез “самиздат”, а за неин автор търсиха да посочат някоя повече или по-малко известна личност. Изборът е паднал на починалия през 1954 г. Даниил Андреев, син на печално известния писател Леонид Андреев.

Семейството на Андрееви не бе избрано случайно. Съдържанието на трилогията на Л. Андреев “Към звездите”, “Сава”, “Животът на човека” е преминаващо всякакви граници богохулство, съединено с проповед за разрушаването на света. Още по-откровена е идеята на повестта му “Иуда Искариот”, чийто главен герой е все същият богохулстващ персонаж Сава.

„- Имаш ли врагове, Сава, такъв враг, поне един, когото особено силно да ненавиждаш?

- Май имам такъв. Бог... Този, когото вие наричате Спасител.“

Още неговите съвременници са забелязали, че “произведенията на Андреев напомнят писмо на самоубиец”. Наистина от неговата философия за възвеличаване на човекобога, така наречения “син на вечността”, устроителя на всеобщото разрушение и тъма, се усеща тленна миризма.

На баща си се е метнал и Даниил. По разказите на хората, които са прекарали с него години в затвора (той бил осъден през тридесетте години), Даниил се придържал към усвоените от детинство богоборчески идеи на баща си, макар и да не бил способен към никакво творчество (при демоничните личности родовият корен, като правило, закърнява още в децата).

Въпреки че всичките тези обстоятелства силно компрометират идеите на “марсианските неизвестни”, преждевременно разкривайки истинското им лице и намерения, авторството на “Роза на Света” е приписано на него. Вероятно друга фигура от такъв план в сегашната руска действителност просто не се намерила.

В какво е смисълът на този спиритически документ?

Както се обещаваше в предварителните протоколи, целта на “марсианските неизвестни” е чрез пратената по толкова необикновен начин книга да бъдат подготвени хората за плановете им за обединяване на християнството със съществуващите или съществували някога религии и вярвания, което (цитираме дословно) “ще направи световната религия от съчетание на различни листчета целокупно и единно духовно цвете - Роза на Света”.

Това обединение се замисля като създаване на своеобразна “Лига на нациите” за религиозното и културното им преобразуване във “всечовешко братство” начело с човек с някаква “свръхвисока надареност, съчетаващ в себе си праведността, дара на религиозното предвестничество и художническа гениалност”. Уверяват ни, че такава велика душа “е насочена към нашия век от Провидението и чака своя час”.

Макар че се казва, че инициатор може да стане всяка страна, но за предпочитане и най-вероятно е такъв център на консолидацията да стане Индия: “Лигата ще разшири индийския опит до планетарни граници”.

От какво е предизвикано това невиждано разрушаване на земните системи, традиции, граници, на всички предишни привързаности на народите?

Човечеството било спряло в духовното си развитие. От началото на ХХ век на земята всичко тръгнало към упадък. “Областта на социално-политическото действие - както “най-точно” се анализират земните работи в този документ - въвлича в себе си съвсем не най-духовните представители на човешкия род, а точно обратното - най-малко духовните. Образува се гигантски вакуум на духовността, който не е съществувал до преди 50 години, и хипертрофиралата наука е безсилна да го запълни. Може да се каже, че колосалните ресурси на човешка гениалност не се изразходват. И това именно е лоното на творческите сили, в което зрее неопределена към раждането си общочовешка интеррелигия.”

Човечеството било на прага на нова, този път термоядрена война, която - проливат сълзи на съжаления “висшите неизвестни” - възвещаваната от тях лига или “религия на равносметката” вече не може да предотврати, било вече късно.

Тези прогнози следва да се разбират като напълно реално обещание за война. Съдейки по всичко, търсенето на конфликтна ситуация и разпалването на нова световна война в земното огнище е основната им грижа сега. След като изчакат воюващите страни да унищожат милионните си армии в разгорелия се земен пожар, “висшите неизвестни” ще получат най-сетне удобен случай да се появят на земното кълбо в ролята на умиротворител, за да си извоюват славата на спасители в очите на страдащите във военната буря земни жители. В такъв случай провеждането на замислените от тях планове за народите ще бъде доста облекчено. Ето защо на въпросите на нетърпеливи земни кореспонденти, които се безпокоят от постоянно отлаганото им появяване сред народите, следва нервен отговор за отсъствие на “благоприятни условия”.

Лостът, с който трябва да се обърне нагоре с краката земното кълбо, авторите на “Роза на Света” препоръчват да се заеме от нацистка Германия. С това собствено и започва “Роза на Света”: „Трябва да вземем в ръцете си и здраво да стиснем лоста, открит от нея.“ И само за заблуда са изтървани две-три думи за неприемане на целите и идеалите на фашизма, от страх в това отрицание да не се отиде твърде далеч и да не се зачеркне и своето, тъй като идеалите им са идентични дори в терминологията.

Преустройството, което обещават на народите “извънземните неизвестни” начело с някакви техни земни протежета, подкупва с обещанията за най-голямо благополучие и благоденствие на земята.

Една от целите на “Роза на Света” е разпространението на материалното благополучие и високо културно равнище върху цялото земно кълбо и сред населението на всички страни, възпитание на облагородени поколения, обединяване на християнските църкви (нека запомним тази теза) както и свободна уния с всички религии със светла насоченост, целящи превръщането на планетата в градина, а държавите - в братство.

Както виждате, като крайъгълен камък са положени не целите на всеобщото благосъстояние, над които предимно се терзаят съвременните държави, а “духовното”, интелектуалното, културното начало, “възпитанието на облагородения човек”.

А “онези въпроси, които сега вълнуват болшинството хора” - стопанските интереси, организацията на производството, подобряването на продукцията, промишлената техника, по-нататъшното усъвършенстване на начина на живот - ще загубят остротата си, “понеже ще се решат в най-висша пълнота”.

Обещан е истински рай, царство небесно на земята. Дори е измислено и специално име за тази нова земна цивилизация - Аримайя...

Нека да се поинтересуваме от етимологията на това име... О, каква дълбока древност: Аримайя е производно от името на зороастрийския бог Ангра-Маню (Ариман), дух на световното разрушение, признаван за равен на “светлото божество”, тоест за съавтор на творението. Значи се готви цивилизация на противобореца на християнския Бог? Не е ли това споменатото в Апокалипсиса “царство на антихриста”, което ще трае три и половина години?

Та ето значи откъде е тази странна логика при авторите на “Роза на Света”, щом стане дума за християнството (при цялата й стройност по всички други въпроси).

В програмата на “извънземните неизвестни” християнството сякаш заема маловажно място, то почти се игнорира и само при по-внимателен прочит ще забележиш, че всички действия и замисляни от “спасителите” преустройства на Земята се определят главно по отношение на него. За каквото и да разсъждават, със страничното си зрение авторите следят едно - християнството: да не се подхлъзнат, да не сбъркат при противостоенето си срещу него. И докато в общите уверения за съюз на религиите му е предоставено едва ли не най-почетно място и право, в подтекста му се предявяват какви ли не обвинения, повечето с бегли забележки и отделни ремарки. Нещо повече, съдейки по крайното напрежение на подготвяното от “спасителите” начинание, целият им интерес се върти именно около него и излиза, че акцията ще се окаже напразна, ако не успеят да побратимят всички други религии с религията на Христа...

Не, ние положително ще сме безсилни да разберем нещо от това, което днес зрее в света, да се ориентираме в нахлулия в земните умове смут, който нито едно поколение до днес не е познавало, докато не се обърнем към онези страни на земното развитие, които макар и в нашето десетилетие да са отместени на заден план, тайно определят всичко явно и свързват всички начала и завършеци на проявената в събития история.

Очевидно всички разрешения следва да се търсят в първия древен завет на човечеството, който не на думи, а на дело е бил невидим пазител на земните родове по трудните пътища на историята, давайки им нови и нови сили за възрастване в оня предвечно определен нравствен закон на живота, при който всички други толкова превъзнасящи се учения са храбри, красноречиви, значителни само тогава, когато паразитират върху него...

Но открай време в този спор пръв ни се изпречва Изтокът, който със своите породени в света учения се представя за най-всеобхватната истина под небето, която, както можем да съдим от обещанията на “Роза на Света”, единствена има сила да възвиси човека към вселенските светове.

И тези тайни съществуват наистина. Животът на нито един смъртен не ще стигне, за да се “постигне” чрез Ведите, будизма или йогистката система поне до нивото на изплъзващата се впоследствие по странен начин дълбочина.

Но възниква все същият въпрос: щом се стигне до същината, проличава, че всяка предприемана от Изтока идея задължително има предвид някаква операция с християнството. Създава се впечатлението, че ако не е то, източните религии няма за какво да съществуват.

Това повече от натрапчиво противоборство (днес приемащо форма на “побратимяване”) е толкова подозрително, че Свещеното Писание на християните като пълнота на истината, Словото Божие, категорично се дистанцира от неговите “истини” като от лъжеучения, внесени в света, за да отдалечат умовете и душите от Христа. Противопоставеността на първоначалното учение спрямо всички останали в дадения случай може да бъде само една, а всичко противопоставящо й се и особено присъединяващо се към нея се оказва противоборстваща й лъжа.

В светлината на всичко това, целият диверсионен смисъл на обвинението от страна на “Роза на Света” към християнството в това, че то не се е наело да спасява, не е оглавило израждащите се царства на земната цивилизация, става съвсем очевиден. Като си дават вид, че не познават главната принципна програма на християнството и за да вдигнат цената на натрапваната на човечеството нова религия, единствената цел на която е да го погълне, авторите на този спиритически документ предявяват най-сериозна сметка на “старите религии”, които според техните думи “на са успели да постигнат намаляване на социалното зло”, “не са пожелали да оглавят процеса на социалното преобразуване и именно в тази ограниченост, в тази умствена леност и тази идейна неподвижност и закостенялост е най-тежката им вина”. Религията, заявяват те, “се е дискредитирала с вековната си безпомощност в това отношение и не е за учудване противоположната крайност, в която е изпаднала Европа, а след нея и другите континенти, а именно: преобразуване на обществото с чисто механични средства при пълен отказ от духовната страна на този процес. Няма какво да се чудим на резултата: сътресения, които светът не е виждал, мащаб на жертвите, какъвто никога не сме могли да си представим дори и в бълнуване, понижаване на естетическото ниво, като самата възможност за този резултат дори и сега през ХХ век за мнозина е мрачна и трагична загадка.”

Днес закоравелите в коварството си ловци на души от “Роза на Света”, преструвайки се на наивници, а на практика опитвайки се да посеят ново безверие, на всяка цена се опитват да ни убедят, че християнството се е провалило, защото тъмните сили уж успели да провалят мисията на Христос и да умъртвят Божия Син.

„Христос - правят гримаса на съжаление тези “извънземни неизвестни” - не е трябвало да умира не само от насилствена, но и от естествена смърт. Ако мисията Му бе завършена, тя би предизвикала това, че след едно-две столетия на земята наместо държави с техните войни и кървави вакханалии би се установила идеална Църква - Братство.

Броят на жертвите, сумата от страдания и скърби, както и сроковете за възвисяване на човечеството биха се съкратили неизмеримо.“

Но на всеки, дори и повърхностно запознат със Свещеното Писание, е известно, че разпятието на Иисус Христос за спасението на човеците и неговото Възкресение са предсказани както на много места в Стария Завет, така и от Самия Христос - нееднократно и недвусмислено.

Разбира се, на Бог, създал Вселената и всичко в нея, нищо не би Му струвало да устрои Своите пътища така, че народите да Го приемат в славата Му. И това се е случвало неведнъж, когато е ходел по земята (тоест, предвидена е и тази уловка, зад която в своята измислена праведност се опитват да се скрият лукавите автори на “Роза на Света”).

Може би сатаната се е опитвал да провъзгласи Христос за земен цар. Не напразно, когато Петър започнал да убеждава Спасителя да не отива на кръста, Той казал: “Махни се от мене, сатана! Ти Ми си съблазън!” (Мат. 16:23).

Христос обяснил на учениците си замисъла на Своя посев за векове - защо Той трябва да бъде не избран за цар на земята, а неприет и разпнат: “Ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Иоан. 12:24).

Със Своето смирение и унижение, с кръстните си мъки, с всеспасяващата Си любов Той ни станал безкрайно близък, като възвисил безпределно човека, показвайки ни колко сме ценени на небесата. И когато след Голгота всичко дошло на мястото си и народите осъзнали значението на ставащото - че Спасителят на света е предстоял пред тях и до смърт е пострадал, снизхождайки до малката песъчинка - човека, поколенията замрели без дъх, а цялото християнство се превърнало в една молба за прошка, разкаяние и плач, в непрекъснат порив към духовна чистота, така че човешкото естество трудно можело да понесе тежестта на тази несъизмеримост, отговорността на този нравствен урок.

Историята закипяла и се задвижила с нова сила, като през всичките тези две хилядолетия изкупителната Христова жертва е била незрим стимул за човешките синове, възвисявайки ги поколение след поколение към праведен живот.

Но от всички заповеди, оставени от Христос на хората, най-настойчива и тревожна е тази:

„Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина... защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески.“ (Мат. 24:4-5, 24-27)

Така за вярващите бе определена ясна и недопускаща никакво двусмислие или друго тълкувание програма за целия период на историята до Второто Пришествие на Сина Човечески, новото явяване в света на Когото ще бъде със “сила и слава велика”. Той обеща да поддържа, наставлява, просвещава и пази незримо хората на вярата през цялото това време чрез Утешителя Духа Светаго, чрез Духа на Истината: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.“ (Иоан. 14:24)

А това всемогъщо и незримо въздействие, поддържащо и водещо Христовата църква по трудните й земни пътища, апостолите усетили с изумление върху себе си петдесет дни след Христовото Възкресение.

Има и още едно предупреждение, придобиващо необикновена актуалност в смутните ни дни. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан. 14:6), казва Христос, а Апостолът потвърждава: „И в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:11-12).

Едва след като отминало времето, когато християнските поколения усещали върху си урагана на демоничното противодействие, безкрайните коварства и непреставащите дори за миг маневри на лъжата така, че можели да се смутят и объркат дори и най-твърдите във вярата, хората осъзнали цялата важност на това Христово предупреждение. На тъмния лагер бе позволено да противодейства на християнството при неговото раждане и по целия му път с цялата възможна сила на лъжеученията и всякакви други антихристиянски движения. Започнаха вакханалия на лъжата, вой на злото, отвличане, осмиване, третиране по пътя, по който християнската истина шестваше по земята. На човечеството все още му предстои да се удивлява и ужасява, когато бъде разкрито докрай на какво е способна сатанинската сфера, за да противодейства на Христа.

“Розата на Света” е свободно използвана в качеството си на авторитет от привържениците на “либерализацията” на християнството, на религиозния “плурализъм”, на съединяването на църквите. Проповядва се обединяване на всички религии, от Православието до иудаизма в “интеррелигия”, в “световна църква”, за да се осъществи чрез нещо подобно на световно правителство контрол над всички народи. Към това следва да се прибави неприемането от автора (в името на все същата уния с другите религии) на догмата за въчовечаването на Христа и неговото извратено тълкуване на Троицата (не като Бог Отец, Син и Свети Дух, а като Бог Отец, Богородица и Син).

На православния човек му е известно, че в духовния свят, в космическото пространство няма “други цивилизации”. Има Бог и Църква, тържествуваща на Небето, има дявол, воюващ с Бога върху полето на човешките сърца. Явното авторство на лукавия дух в “Роза на Света” се доказва и с поразителното въздействие върху човешките умове, защото демоните, както е известно, имат обширен и многовековен опит в прелъстяването на човечеството. Д. Андреев (там, където все още е неговият, човешкият текст) откровено признава, че не е успявал да записва всичко, което му е било диктувано, и затова ръкописите носят стенографски характер.

При целия си вселенски размах в “Роза на Света” тук за кой ли път се повтарят грандиозните уродства на умозрителните и всъщност атеистични проекти, появяващи се от време на време в Русия, като например “Петото Евангелие” на Л. Толстой, “Възкресението” на Н. Фьодоров, ноосферата на Вернадски и т. н.

И след този религиозен смут как ни тегли към родната православна обител...

“Свет Православия”. 1994. № 11., Макариев-Решемски манастир, Ивановска обл.

УДОБНА РЕЛИГИЯ ИЗМИСЛИХА ИНДУСИТЕ. За превъплъщението. /из "Пътища, водещи към ада"/

Вместо християнското учение за спасението на човека в Христа все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за превъплъщението. Според древноиндуската версия на това учение след смъртта душата преминава временно в астрален план, откъдето после се преселва в друго тяло - в растение, насекомо, животно или в друг човек (очевидно в този списък трябва да се добавят микробите и вирусите, които древните индуси не са познавали). Тялото, в което на душата й предстои да се превъплъти, се определя от количеството на “кармата” - добрите или лошите дела, които тя е събрала в предишния си живот. Ако човек е правил повече добро, душата му преминава в по-развито и благородно същество, ако пък е живял лошо - в по-нисше. Процесът на превъплъщаване продължава дотогава, докато душата напълно не се освободи от кармата, като изгуби всякакъв интерес към живота. Тогава тя се слива (според индуизма) с Абсолюта - Брама, или според будизма се разтваря в нирвана. Сега на Запад е популярна “очовечената” версия, според която душата преминава само в човешко тяло, прескачайки нисшите форми.

Учението за превъплъщението на душите твърди, че както е имало време, когато не е съществувал човекът, така ще настъпи и време, когато той вече няма да съществува. Човекът е започнал да се развива от нисшите същества (растения и риби) и ще се развива, докато не стане свръхчовек. Затова сегашният човек е преходно същество. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го тласкат към неосъзнаваната цел и ще го доведат до състояние, което не съдържа нищо човешко.

Лъжеучението за превъплъщението няма никакви обективни данни в своя полза и е построено изцяло върху фантазии. Въпреки това то привлича към себе си привърженици с това, че от една страна, обещава “безсмъртие” на душата (в примитивен езически вид), а от друга - отричайки Върховния Съдия и наказанието в ада, освобождава грешника от чувството на отговорност и страх за лошите постъпки. Логичният извод от това учение е такъв: ако и да съгреши човек в един свой живот, то в следващия ще може да поправи работата. В края на краищата хората ще достигнат една и съща участ - сливане с Абсолюта. Разликата е само в броя на циклите.

Освен това, използвайки учението за превъплъщението, може да се обяснят и оправдаят всякакви страсти и престъпления. Например ако някой содомит чувства влечение към други мъже, то е защото в един от “предишните си животи” е бил жена. Ако жена изневерява на мъжа си, то е затова, защото сегашният й любовник в предишните превъплъщения е бил неин любим съпруг и т. н.

При цялата си на пръв поглед привлекателност това учение е ужасно мрачно. Какво собствено се превъплъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е тази душа, която отъждествяваме с нашето “Аз”.

Нали нашето “Аз” се осъзнава единно и непрекъснато същество в течение на целия ни живот. Нашето “Аз” се стреми към познание, трупа опит, развива талантите си. А тук излиза, че целият духовен багаж, придобит с голям труд, се изтрива по време на смъртта и човек в новото си тяло трябва да се учи от нулата. В момента на новото въплъщение неговото съзнание е като чист лист хартия. Ако ли пък страда поради лошата си карма, натрупана в предишния живот, никога не ще може да разбере за какво точно се наказва. Излиза, че човек носи наказание за дела, извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в нито една законодателна система.

Учението за превъплъщението не решава проблема за безсмъртието, защото не запазва паметта за предишните животи, която е необходимо условие за единството на личността. Превъплътеният се оказва вече друг човек. Теософският светоглед е враждебен за личността.

Християнството твърди точно обратното. Именно личността е твърдата и унаследяваща вечността единица. Тя е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическата еволюция и не подлежи на разтваряне. Човек може да се усъвършенства, може да встъпи в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това запазва човешката си природа.

Ясен пример за противоречието между индуисткото и християнското учение за изкуплението е евангелският благоразумен разбойник, който в един миг, обърнал се към Христа, наследява Царството небесно (независимо от “кармата”). Изкуплението, извършено от Христа, освобождава човека от властта на космическите процеси. Със силата на благодатта то дава онова, което не може да даде предлаганото от теософията безкрайно циклично скитане по космическите коридори.

Отричайки запазването на личността, учението за превъплъщението отрича безсмъртието въобще. То е толкова лъжливо, колкото и песимистично. Но Христос възкръсна! С Неговата сила и ние ще възкръснем в нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот.

Из книгата “Жизнь после смерти”. М., 1991.

В МРЕЖИТЕ НА АГНИ-ЙОГА. Н.Кроткий, психиатър. /из "Пътища, водещи към ада"/

Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на “Живата Етика” (Агни-Йога). С какво ме завладя тя?

С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. “Живата Етика” се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, “синтез” между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към “духовна еволюция”, към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... Но...

Първите две книги на Агни-Йога “Зов” и “Озарение” са обединени от общото название “Листа от градината на Мория”. Тези две книги са разгърнат пролог на серията на Агни-Йога, състояща се от 13 (!) книги, печатани в течение на 13 (!) години - от 1924 до 1937 г. “Учението” се представя като “Духовен манифест на бъдещото човечество”. Желанието да разбера кой е “Учителят Мория” възникна веднага, но в търсенето на отговора измина година и половина. Аз знаех, че Махатма Мория е “Учителят” на Е. И. Рьорих. Знаех, че в течение на много години той й е диктувал “Учението” по телепатичен път. Но не знаех кои са учителите на “Учителя Мория” и коя “школа” представляват.

“Учителят” призовавал своя ученик, а по-точно - ученичката си, да стане ловец, прелъстител на човешките души. В мрежите на това “Учение” са се хванали много търсещи и духовно неопитни, такива като мене, нямащи християнски имунитет хора, основно от средата на интелигенцията. Да разбера кой е “Учителят Мория” и какво представлява самото “Учение за Етиката” ми помогна отчасти книгата “Жива Етика”, издадена в Москва.

Географският адрес на “Учението” се оказа съвсем земен, а не небесен: “Дадено в долината на Брамапутра, извираща от езерото на Великите Наги, пазещи заветите на “Риг-Ведите”. Нагите в индийската митология са “полубожествени същества” със “змийско тяло и една или няколко човешки глави” (!). На тях им принадлежи подземният свят, където пазят “безчислените съкровища на земята”. Те се почитат като мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртвите и да променят външния си вид, живеят във водата и на сушата (!).

Научих, че Мориа е свещена планина в околностите на Йерусалим. На нея старозаветният патриарх Авраам, покорен на Божията заповед, възнамерявал да принесе в жертва сина си Исаак. Цар Давид купил планината Мориа, за да извършва там всесъжение и мирни жертвоприношения. Синът му Соломон построил на планината храм, впоследствие разрушен от римляните. Според мюсюлманското предание Мохамед посетил планината Мориа и от върха й се възнесъл за беседа с Аллаха. В памет на това мюсюлманите отбелязват празника на възнесението, а джамията, построена от Омар на планината Мориа през седми век след Рождество Христово, се почита от мюсюлманския свят за трета по значимост след храма на Кааба и гроба на Мохамед. В “Книга за жертвата” (“Зов”) се споменават още две имена на Мория. Първото - Алал-Минг, “Учител на Тибет”. Второто - шейх Расул-Ибн-Рахим, или Расул Мория, който бил “едно от въплъщенията на Махатма Мория”.

И така, мюсюлманската джамия, построена на свещената планина, и шейх Расул Мория, той и “Учителят на Тибет”, той и “ Учителят по Жива Етика”. В “Живата Етика” се прекарва мистична връзка между свещената планина Мориа с името на Махатма Мория. Изглежда, че “Зовът” на Агни-Йога е вик на предизвикателство към християнина.

Името на Иисус Христос се споменава в “Учението” нееднократно, в това число още от първите редове на книгата “Зов”: “За Христос с любов ревнувам, на Христа радост нося” - и не е ли затова, за да се приспи бдителността на лековерните християни (само по кръщение, а не по начин на живот). Втори път споменатият в “Книга за жертвата” Иисус Христос е споменат вече всуе, наред с другите “Учители”, например шейх Расул-Ибн-Рахим. Йогата Рамачарока в “опуса” си “Окултна биография на Иисус Христос” отива още по-далеч. Без да му мигне окото, той твърди, че Иисус Христос е ученик на Махатма, някога е посетил Хималаите (?!) и е усвоил безценните знания, предадени Му от хималайските учители. За какво им е притрябвала подобна нечистоплътна фалшификация? Само за да могат постоянно да валят в калта Божия Син и Неговото спасително учение, внушавайки, че заслугата на Христос е минимална, а християнството е вариация на източните религии.

Но и това не е всичко! Оказва се, ако се вярва на махатмите и рьориховците, че Христос е имал отрицателни програмни установки, “минусова карма”. “Минусовата карма” според “учението” това е “тщеславие, предателство, несъпротивление на злото, садизъм, разврат, пиянство, лъжа и други пороци, осъждани от съвременния морал”. Ето какъв е, твърдят рьориховците, вашият Господ Иисус Христос! Могат да бъдат цитирани много подобни “откровения”. По същия начин става и явно сатанинската подмяна на думите на Пресветата Богородица: “душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лук. 1:46-47) с нещо ново: “И духът ми се зарадва в Бога, твоя Спасител”. И това не е просто демократична търпимост, признаване на чуждите вярвания, както се твърди в “Учението”. Защото по-нататък се предлага: “...И обменяйки (?!) Господа, ще идете при Единия” (“Озарение”). Каква “размяна” предлагат авторите на “Агни-Йога”? Не е ли този “обмен” явно богоотстъпничество? Христопродавство?

По-нататък ми беше интересно да науча, че така наречената “огнена болест” (чети: беснованието) на Е. И. Рьорих се нарича окултна треска (“...познато на нас явление”, “Зов”). Но окултизмът, както е известно, е стремеж на падналия, греховен и бездуховен човек да проникне в тайните на света независимо от волята на Твореца, да стане бог без Бога, да получи свръхестествени, свръхсетивни (екстрасензорни) способности със съдействието на нечистата сила (сатаната) и да влияе на обкръжаващите го хора и световни стихии.

Така съвсем неочаквано за себе си аз стигнах до извода, че “Живата Етика” е окултно, явно сатанинско учение. Учение на “Учителя Мория”, магьосника от езерото на Нагите, в чиито мрежи била уловена и самата Е. И. Рьорих. В “Учението” има много информация за психическата енергия и за това, как да се натрупва тя. Постулатите му са дадени в сбит, концентриран вид, поднасят се в поетична, привлекателна форма. На места текстът прераства в молитва към духа на тъмнината, на места - в притча. Но най-често това са “кратки, енергични афоризми, призиви, резки като удар на мълния”. Текстовете на “Агни-Йога” по същество са внушение, сугестия. Те носят голям заряд от отрицателната демонична енергия на нейните “Учители”. Тази сатанинска енергия почувствах върху себе си, като получих екстрасензорни способности, което ми беше приятно и подгряваше тщеславието и гордостта ми. Станах като обсебен. Що се отнася до уж духовния ръст, то “Учението” няма ясно ядро, кодекс или заповеди. Разсъжденията за духовното са красиви думи и нищо повече, някаква илюзия за духовен ръст, самоизмама.

Когато чете книгите на “Учението”, човек се моли за своите “Учители”, без дори да подозира, че “Живата Етика” не е просто “Учение”, което дава знание, а псевдорелигия, страшен духовен фалшификат, и че той, прелъстен от подобни знания, е предал Христа. Онзи, в Името на Който той най-вероятно е бил кръстен като дете, и Който е заповядал: „Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя.“ (Мат. 23:8)

И Апостолът ни е предупреждавал: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.“ (2 Пет. 2:1)

Именно знанията, получени от мен от Свещеното Писание (Библията), трудовете на Светите отци на Православието, и милостта Божия ми помогнаха окончателно да разбера, че зад нашите на пръв поглед мили, добри и простодушни съотечественици Е. И. Рьорих и мъжа й Н. К. Рьорих стоят духове, да разбера на кого съм се доверил и в чии ръце съм оставил душата си, както и към какви непоправими последици можеше да доведе това, ако Господ не бе ме спасил.

Хората от типа на семейство Рьорих Христос е наричал “крадци и разбойници” (Иоан. 10:8). Крадци - защото те крадат душите от Бога, разбойници - защото проповядват, без да са пратени от Бога.

Вестник “Царкоунае слова” , Беларусь, 1994, № 11.

ГЕОПАТОГЕННИТЕ ЗОНИ. Е. Чучкалова. /из "Пътища, водещи към ада"/

Учението за магнитните потоци на земята е било известно още на последователите на даосизма в древен Китай. Предмет на геомантията (фин-шуй) е посочването на най-добрите места за разполагане на жилища и особено на гробища. Правилата на геомантията са били спазвани толкова строго, че навремето са станали сериозна пречка за навлизането на цивилизацията, тъй като железниците и телеграфните стълбове все тревожели фин-шуй и осквернявали костите, предназначени за гробищата.

Какво мисли за магнитните полета на земята Православието и как гледа на причините за раковите заболявания?

Да, несъмнено магнитните полета са реалност, но милиони истински православни християни (тоест онези, които често посещават храма, регулярно се изповядват, причастяват, смиряват се и се покайват в греховете си) проявяват пълно равнодушие към тяхното съществуване. Чудно нещо! На сонма светии на Православната църква били открити от Божията премъдрост недосегаемите тайни не само на земния свят, но и на невидимия (преп. Силуан Атонски например споменава, че молел Бога да му покаже как е сътворил слънцето, и разбира се, не останал без отговор, а преп. Серафим Саровски често бивал възнасян в райските обители), но никой нищо не ни е оставил за това, на кое място е по-добре да си сложим леглото.

Светците показват пълно равнодушие по този въпрос. Иов например живял болен на торището; Теофил Киевски спял и в кал, и в палати еднакво добре, Киево-Печорските отшелници си изкопавали пещери една до друга, без да правят някакви пресмятания; блаж. Ксения Петербургска цяла зима ходела боса и в дрипи, спяла на снега в полето и навсякъде, където й давали подслон добри хора; блаж. Алипия Киевска няколко години спяла в хралупите на дърветата. На всички тях им било открито миналото, настоящето и бъдещето, те знаели всички хитроумия, причини и следствия в този свят, можели да изцеляват много и различни физически и душевни недъзи, но никой не поучавал чадата си да местят мебелите в къщата, търсейки “безопасни места”. Значи за светците този фактор не е бил жизненоважен.

Да си припомним, че знанията за “добри” и “лоши” места могат да се почерпят и от магическите книги на идолопоклонството, тоест от езическата религия, много от сведенията на която са били разкривани от “богове” и “духове”, които Светата църква определя като бесове.

И така, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание, никъде не срещаме да се споменават геопатогенните зони, следователно знанието за тях няма отношение към духовния живот на човека. Откритията на съвременната академична наука също не отговарят на мистичната страна на този въпрос.

Вестник “Вера-Эском”( г. Сиктивкар), 1995. № 169-170.

ГАДАТЕЛСТВОТО В РЪЦЕТЕ НА ДЯВОЛА. /из "Пътища, водещи към ада"/

Вече в течение на хилядолетия у различните народи съществува мантиката - познаването на бъдещето, настоящето, миналото. Към какво ли не прибягват гадателите в своето вълшебство: гледат на небесни светила (астрология), на диви и домашни птици, по тяхното поведение, викове, полет (орнитомантия), на дим (ливаномантия), на гръмотевица, дъга, восък, вода, огън (пиромантия), на огледало (катанстромантия), на сито (коскиномантия), гадаят по движенията на змията (офиомантия). Разпространено е гледането по линиите на ръката (хиромантия), по строежа на човешкото тяло (морфоскопия и физиогномика), по сънищата (онейроскопия). Съществуват предназначени за гледане специални стихове (рапсодомантия) и книги (библиомантия).

За прелъстяване на вярващите нечистият дух съдейства в книгите за гадателство да се поместват някои текстове, външно приличащи на думи от молитва и други религиозни текстове, но съдържанието им е извратено.

Колкото и привлекателни и безвредни да ни се струват всички гадателки, ползването на услугите им е доброволно оплитане на душата в дяволските мрежи. Боговдъхновеният проповедник на вярата и благочестието свети Йоан Златоуст казва: „Гадателят е зъл демон“ и предупреждава хората, които слушат гадателите, че ще бъдат недостойни за разположението и милостта Божия и с това ще предизвикат многобройни бедствия за себе си. Преп. Ефрем Сирин наставлява така: „Пазете се от съставянето на билки, от врачуването, гадаенето, от правенето на муски (талисмани) или от носенето на изработени от други: те не са щит, а окови.“

Преп. Григорий Нисийски учи: „Онзи, който обича плътското от този живот, желае да надникне в бъдещето, за да избегне бедите и да постигне желаното. И за да не обърнат хората взора си към Бога, изпълненото с лъжа демонско естество е изобретило многобройни начини да се познава бъдещето като гадаенето, тълкуването на знаменията, пророчествата, призоваването на мъртвите, изстъпленията, снизхождане на божества, вдъхновения, карти и много друго. И ако някой вид предвиждане вследствие на някаква заблуда е признат за истина, демонът го представя на заблудения като оправдание за лъжливото предложение. Демонската хитрост показва всякакви лъжливи поличби, за да отстъпят хората от Бога и да започнат да служат на демоните. Един от тези видове измама беше и измамата на говорещите с утробата си и хората вярваха, че чародейството им може да привлича към тукашния живот душите на умрелите.“

Когато говорим за гадаене и гадателки, не можем да не спрем вниманието си на българската пророчица Ванга. Мнозина се интересуват как може да се обясни пророческата дарба на тази жена.

Ванга е родена през 1910 г. Веднъж, когато била на седем години, докато играела с други деца на улицата, се извил ураганен вятър, вдигнал момичето - бъдещата пророчица, и я пренесъл на два километра от дома й. Там, в прашната буря, Ванга усетила, че нечия длан я докосва, и изгубила съзнание. Когато намерили момичето, очите му били засипани с пясък. След известно време тя изгубила зрението си.

Минали години. Веднъж в навечерието на Втората Световна война пред Ванга се явил невидим непознат и й казал: „Скоро светът ще се преобърне и много хора ще загинат. Ти ще стоиш тук, на това място и ще предсказваш на живи и мъртви. Не се бой! Аз ще съм редом с теб и ще ти казвам онова, което трябва да им предадеш!“

Оттогава Ванга придобила пророчески дар. Тя може да разкаже миналото и бъдещето на хората, които се обръщат към нея, да чете мислите им независимо от разстоянието и езика, на който говори и мисли даден човек. Както смятат учените, изучаващи необикновените способности на Ванга, на всеки сто нейни прогнози осемдесет са верни. Българската ясновидка общува с умрелите, задава им въпроси, получава отговори от тях и вижда лицата им пред себе си.

Преди да посети гадателката, човек трябва две или три нощи да държи под възглавницата си бучка захар, а след това да отиде с нея, за да бъде приет от Ванга. А тя, като държи в ръка захарната бучка, сякаш прочита от нея миналото и бъдещето на своя пациент.

От Свещеното Писание е известно, че всички онези, които извикват душите на мъртвите и общуват с тях, са движени от тъмната сила. Вълшебниците, гадателките, спиритистите общуват не с истинските души на мъртвите, а с бесовска измама. Под този вид им се явява бесът и отговаря на въпросите им.

Дори само това безпогрешно сочи, че Ванга не действа с Божията сила. И използването на захарчето, от което тя прочита съдбата на човека, също не е от Бога.

Цяла България знае за невидимото същество “Кики”, което се сприятелило с едно момиченце от Пловдив. Това невидимо същество с почукване отговаря на въпросите на околните, а на самото момиче, на чието ляво рамо живее, дава отговор чрез мислите й. Веднъж момичето посетило Ванга с родителите си. Невидимият “Кики” ги съпровождал. С духовния си взор Ванга виждала това същество и го описва като приличащо на човек, с умни човешки очи, но с птича глава. По думите на Ванга “Кики” й разкрил, че отговорът на загадката му трябва да се търси в Древен Египет, в ония времена, когато хората са изобразявали боговете с птичи глави, тоест са се покланяли на дявола под формата на идоли.

Примерът на общуването на Ванга с “Кики” още повече ни убеждава, че тази пророчица действа не от Всевишния.

Ванга разказва, че с нея непрекъснато общуват някакви непознати същества от космоса, на които тя дължи своя пророчески дар, и свидетелства, че чува всевъзможни заповеди от тревите, дърветата, камъните, птиците, различни други предмети и живи същества.

Неотдавна пророчицата получи международен диплом за екстрасенс №1.

Много различни неща могат да се прочетат за Ванга в пресата. Но християнинът не бива да се интересува от това. Вярващите хора не се нуждаят от гадателки, всичко, което е необходимо за нашето Вечно спасение, се съдържа в Свещените книги, а за всичко свръхестествено, което не е от Бога, а от нечистия дух, не ни е нужно да знаем.

Може би някои от читателите са пожелавали да посетят Ванга и са съжалили, че нямат възможност за това. Знайте, че дори и такива мисли са грях и той трябва да бъде изповядан. Сред по-възрастните жени има такива, които в следвоенните години са търсили помощта на гадателки, за да разберат съдбата на мъжете или синовете си, незавърнали се от войната. Някои се обръщат към гадателки, за да разберат кого обича интересуващият ги човек. Други и сами са се опитвали някак си да гадаят, може би още в детските си години, както например момчетата и момичетата, стремейки се да узнаят името на бъдещите си мъж или жена. Независимо от това, кога и под каква форма човек се е обръщал към гадателки, той е съгрешил тежко и не бива да скрива това на изповед.

Из книгата “Диавол и его нынешние чудеса и лжепророчества”, М. “Даниловский благовестник”, 1994.

ЕДИН СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНС. П. Русков. /из "Пътища, водещи към ада"/

Днес в много страни, сред всички класи, доста бързо се разпространява спиритизмът, наричан така от латинската дума “spiritus” - дух, явленията на който, както е известно на мнозина, се състоят в движенията и почукванията на маси, столове и на други неодушевени предмети, а също и в извикването на духове или на “души” на покойници, в появата на сенки, призраци, ръце и т. н. Тези явления стават без каквато и да е подготовка или някакви апарати и затова не могат да бъдат приписвани на действието на известните ни физически сили.

Някои отнасят спиритическите явления към една нова област на естествените науки, към действието на още неизвестни ни сили на природата. А други, изглежда болшинството, ги приписват на действието на душите на живели вече на земята хора, като въз основата на техните съобщения създават нова “наука”, която уж обяснява тайните на задгробния живот.

В началото на 1883 г. една дама, Е. Р., ми разказа, че когато живяла в града К., заедно с един свой познат правела опити за сеанси с една маса, която на всякакви въпроси отговаряла с почукване на крака си. Тя познавала колко пари е получила моята позната по пощата и от кого и т. н., като освен това масата ходела из стаята. Причината на тези явления Е. Р. отнасяла към действието на магнетизма. Дотогава аз не знаех за спиритизма и се съмнявах в истинността на разказа. За да се убедя в действителността на разказа , аз предложих на г-жа Р. да направи в нашето семейство опит с нашата собствена кръгла маса и тя се съгласи.

На първия ни спиритически сеанс бяхме четирима: аз и жена ми, дъщеря ми и нашата позната, която ни ръководеше. Всички сложихме ръцете си върху масата. Седяхме така около два часа, но масата не показа никакви признаци на раздвижване. Съмненията ми сякаш се потвърждаваха и аз вече исках да стана и да прекъсна това занимание, когато се чуха глухи, редки почуквания и на въпроса на г-жа Р., ще отговаря ли на нашите въпроси, масата повдигна крачето си и чукна с него един път. Следваха въпроси, например: колко струват мебелите, часовника, на колко години е паркетът и т. н., на които тя отговаряше със забележителна точност.

В сеансите, които следваха почти всеки ден в присъствието на мен, на жена ми и на дъщеря ми, а също и на често идващия при мен познат В. К., който също се интересуваше от това ново за нас явление, ние окончателно се уверихме, че почукванията по масата стават поради неизвестна ни причина и че тя се движи самостоятелно, независимо от нашата воля, че отговаря на въпроси с почукване на крачето си и прави това, което й наредят. Така например масата се движеше из стаята в посоченото й направление, качваше се на дивана, заставаше, както желаехме, на един или на два крака, возеше по стаята в един сандък без колела осеммесечната ми дъщеря, като за целта връзвахме сандъка с въже за крака на масата.

Тези необикновени явления ни караха решително да недоумяваме за причините, които ги предизвикват. Някои от участниците в нашите занимания ги отнасяха към действието на електричеството или магнетизма, но аз не се съгласявах с това предположение, защото масата отговаряше на въпросите и правеше това, което й нареждахме, с една дума, не действаше автоматично, а като че ли управлявана от живо, разумно същество. Не можехме да допуснем и измама от страна на който и да е от присъстващите, тъй като всички бяхме еднакво заинтригувани от това необичайно явление, което всеки от нас виждаше и изпитваше за пръв път.

Скоро нашите недоумения се разсеяха. В един петербургски вестник прочетохме статия, в която бяха описани доста интересни съобщения, получени също от маса, но с помощта на азбуката, начинът на употребата на която ни беше неизвестен. От същата статия узнахме, че непонятните за нас явления се наричали спиритически и се осъществявали уж от душите на мъртвите, които общували с живите с помощта на масата.

Като разбрахме причината за тези явления, ние още по-усърдно се заловихме за тях, желаейки също да получим съобщения, и след като приложихме няколко начина на разговор с помощта на азбуката, преуспяхме дотолкова, че можехме да водим най-разнообразни разговори. Преди началото им ние винаги питахме кой ще разговаря с нас и масата веднага предаваше отговора на “душите”, които се назоваваха с имената на умрелите деца и роднини... Най-често се появяваха имената на нашите починали деца.

1

В. Кой ще разговаря с нас?

О. Павел Русков.

В. Какво искаш да ни кажеш?

О. Моля ви, Христа ради, да се обичате един друг.

2.

В. Кой ще разговаря с нас?

О. Ана Рускова.

В. Какво искаш да ни кажеш?

О. Мамичко, бъдете добри, милостиви и се обичайте.

В. Който е добър и милосърден - какво го чака?

О. Чака го раят Христов.

В. А онзи, който не изпълни това?

(На този въпрос нямаше отговор).

В. Знаеш ли, че Паша умря в един ден с тебе?

О. Знам.

В. Виждаш ли го?

О. Не. Бих желала да го видя, но къде се намира той, милият, не зная.

В. Доволна ли си, че те погребахме в роклята, която носеше?

О. Ние сме безтелесни.

В. Когато ви поменуваме в църквата, какво става с вас?

О. Христос не ни разрешава да говорим за това.

В. Къде се намираш сега?

О. Във въздуха.

(На въпроса, “къде се намираш”, винаги получавахме отговор “във въздуха”).

3

В. Кой разговаря с нас?

О. Иван Гмелин.

В. Кой си ти?

О. Бивш професор.

В. От кой университет?

О. От Санкт-Петербургския.

(Взех енциклопедичния речник на В. Клюшников, в който намерих следното: “Йохан Гмелин, професор по химия в С.-Петербургската Академия на науките. Починал през 1755 г. в Тюбинген”).

В. Какво желаеш да ни съобщиш?

О. С ридание ви заклинам да се моли...

(На тази дума той изведнъж спря и повече не продължи).

Освен това се появяваха имената и на други наши роднини и познати, които понякога ни съобщаваха такива случаи от своя живот, които напълно ни убеждаваха, че общуваме с душите на мъртвите.

Жена ми беше заинтригувана не по-малко от мен от всичко това, но все пак се отнасяше скептично, като почти всеки път изразяваше съмнение не е ли грях да се занимаваме с тези неша. Аз обаче се стараех да я уверя, че в това не може да има грях, защото “душите” на умрелите ни учат да се обичаме и да бъдем милосърдни, а любовта е основата на християнското учение.

През време на сеансите забелязахме, че когато ги провеждах с моя приятел Г. К., масата действаше доста добре; когато пък сядаше жена ми, то тя почукваше слабо, даваше отговорите си бавно и объркано, понякога изобщо не отговаряше. Аз обяснявах това със съмнението на жена ми, с което тя парализираше духовната сила, общуваща с нас посредством масата. По-късно, когато често започнаха да се появяват имената на умрелите ни деца, които молеха да се обичаме един друг, и тя престана да се съмнява в реалността на общуването на душите на мъртвите с нас, действията и съобщенията на масата с нейно участие станаха бързи и отчетливи. Истинската причина се изясни впоследствие.

При нас идваха и нашите познати М. И. Т-в и съпругата му М. А. Още от първия сеанс те напълно повярваха, че ние наистина беседваме с жителите на задгробния свят. За тяхната увереност и “душите” като че ли им показаха особено предразположение. Още щом сложеха ръцете си на масата, тя веднага започваше да почуква и да отговаря на въпросите им.

Така продължаваха спиритическите ни занимания, докато не се сблъскахме с още едно явление, което доведе всичко до окончателната му развръзка.

През онази година аз постех през Страстната седмица и се причастих със Светите тайни в четвъртък. В този ден, както е известно, винаги се четат Дванадесетте Евангелия или “Страстите”. Бях на църква заедно с жена ми и се върнах оттам в 10 часа. У нас ни чакаха М. И. Т. и жена му. След като си поприказвахме за разни неща, М. И. ме попита: “Няма ли нещо ново в спиритическите съобщения?” Отговорих му, че тъй като постех, не съм се занимавал със спиритизъм.

- А пък аз - каза М. И. - направих откритие.

- Какво откритие?

- Ето какво: сега не ни се налага да ползваме масата, вземете в ръка молив и той сам ще започне да пише, каквото искате.

- Може ли веднага да направим опит?

- Може - отговори М. И. взе молив и хартия и веднага започна да пише. Всички с любопитство го наобиколихме. Само аз, като гледах молива, се съмнявах, че пише самостоятелно. Стори ми се, че това е обикновено писане, а не влияние на отвъдна, невидима сила. Затова помолих М. И. да ми отговори чрез молива: „Мога ли и аз да пиша по същия начин?“ На този въпрос моливът отговори: „Той не може, защото е приел Светите тайни, но след три дни ще може.“

Минаха три дни. В първия ден на Великден, след обяд, за да опитам ще пише ли и при мен моливът сам, аз взех молив и хартия и седнах на масата. Не бяха минали и пет минути, като почувствах, че показалецът на дясната ми ръка като че леко натиска молива, който поради това започна да се допира до хартията и после да пише. С изумление гледах пишещия молив и мислех, сякаш не вярвах на себе си: „Нима той пише сам, без участието на волята ми?“ Тогава той написа така: „Близките ти скоро ще те оставят и аз ще стана твоя постоянен събеседник, всяка вечер ще пиша и ще отговарям, а сега ме остави.“ Аз мислено запитах: „Кой си ти?“ На това моливът отговори: „Остави ме, сега нищо няма да ти кажа.“

На следващия ден отново взех молив и хартия. След около две минути моливът изписа: „Няма да си кажа името.“ „Защо?“ - попитах аз. „После ще разбереш. Скоро ще получиш писмо от свой верен приятел; ще те канят на служба в Астрахан, но ти не се съгласявай, ще ти увеличат заплатата и тук. Желая ви дълъг живот, ваш братовчед Павел Петрович Т.“

- Защо ме наричаш братовчед?

„Защото винаги съм бил доволен от вас.“

Зададох още някакъв въпрос, но моливът веднага написа: „Сега не ще кажа нищо. След Великден ще говоря с тебе, но сега силата ми е отнета.“

Пак попитах: „Напиши кой отне силата ти и кой си ти?“ На това моливът изписа: „Ти искаш невъзможното и затова не заслужаваш доверие.“ Изведнъж ми хрумна такава мисъл: „Какво означава написаното - след Великден... но сега ми е отнета силата? А преди той пишеше, че не мога да получавам отговори, защото съм приел Светите тайни? „Тук има нещо нередно - помислих си аз - трябва да се опита пак.“

Само щом сложих ръката си върху хартията, усетих силен натиск върху китката на дясната ми ръка, така че с усилие удържах молива, защото пръстите ми от силния натиск се плъзгаха по молива и заедно с него се притискаха върху хартията. Колко силен беше натискът върху ръката ми, може да се съди по това, че и на шестте листа, които се намираха под онзи, на който пишех, бяха се отпечатали думите, а на последния ясно можеше да се разчете фразата: „Пак ми досаждаш, моля те...“ Моливът изведнъж спря да пише, защото в това време започнах наум да казвам молитвата „Да възкръсне Бог.“

Спрях да произнасям молитвата и попитах: „Защо спря да пишеш?“ „Аз ти писах, че...“ започна отново моливът, но изведнъж спря, защото започнах пак да се моля.

- Защо не пишеш - запитах аз - или се боиш от молитвата?

Нямаше отговор.

- Напиши кой си.

- ...

- Ако те плаши молитвата и не ти позволява да пишеш, значи ти не си никой друг освен оня, който изкушавал Бог в пустинята?

- ...

- В името на Всемогъщия Бог настоявам да напишеш кой си.

Моливът започна бавно да се накланя към хартията: „Да, аз съм този, който изкушаваше Бог в пустинята.“ Това неочаквано откритие толкова ме порази, че скочих от масата и хвърлих молива. Жена ми попита: „Какво стана?“

Казах й кой ни пише с молива и веднага го взех и започнах да настоявам за отговор на въпроса: „Кой именно правеше почукванията на масата, караше я да се движи и отговаряше на въпросите?“ Моливът написа: „Аз съм зъл дух.“

- Настоявам - казах аз - да ни оставиш. Отсега нататък спираме заниманията с масата и молива.

Моливът бавно, сякаш се отдалечаваше, написа: „Няма да дойда“ - първата буква беше голяма, втората по-малка и т. н.

Когато дойдохме при М. И., за да му съобщим новината, заварихме го да седи на масата с молив, който нещо му пишеше. След като разказахме за нашето откритие, моливът му веднага написа: „А ти не вярвай на това, което той ти казва.“

- Кой изкушаваше Бога в пустинята? - попита М. И.

- „Дяволът“ - написа моливът.

- В името на Господа Бога наш и Спасител Иисус Христос настоявам да напишеш защо създаваш тези явления?

„За да погубя човешкия род.“

От всичко, което изпитах и откровено описах тук, се вижда, че спиритическите явления се причиняват не от душите на умрелите или от някаква неизвестна още сила на природата, а от дявола, който сам написа, че измамно представяйки се с имената на наши близки и познати, примамва в мрежите си, за да погуби и разпростре над целия свят делата си. Безусловната вярност на това се потвърждава и с други факти от личните ми наблюдения, а именно: когато жена ми казваше или даже си мислеше, че занятията с масата са неугодни Богу - това отслабваше силата на злия дух. Приемането на Светите тайни не го допускаше да пише с молива в ръката ми по-рано от три дни.

Молитвата “Да възкръсне Бог”, която започвах на два пъти, моментално спираше пишещия молив.

И най-накрая, произнесеното от мен Име на Всемогъщия Бог накара злия дух да изобличи сам себе си и да разкрие причините и целите на демонското изобретение на нашия век - спиритизма.

“Странник”, СПб., 1885, № 12.